Когато смело-непоколебима
задържах твоята ръка любима;
когато цяла тръпнех и замирах,
когат" самата аз не се разбирах -
тогаз, тогаз дали ме ти разбра?...


Стихове, писма, спомени

******************************
     На днешния ден през далечната 1920 г.
   в Пловдив умира след тежко боледуване 
    Първата ни значителна поетеса 
    от началото на миналия век
    Екатерина Ненчева         (01.05.1885, Троян - 09.02.1920, Пловдив).
  Родена в семейството на медицински фелдшер, участник
в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна
война (1877-1878), в освободителното движение в Македония,
умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък
в Никопол през 1902. Съпругата му и трите й деца остават
без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива
15-годишния брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат
тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.
Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него
семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен,
Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол.
Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския колеж
в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по
славянска филология.Омъжва се за публициста-общественик
Ив. Харизанов и заедно с двете си деца следва съпруга си
в градовете, където той е съдия и прокурор - Бяла,
Търговище, Кюстендил, Нова Загора,Хасково,
Пловдив, Враца. Учителствува в Кюстендил,
Нова Загора,Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила.
Във Враца се разболява,семейството се връща
в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания,
Ненчева умира от туберкулоза.
Пише стихове от 14-годишна възраст, увлича се от поезията
на М. Ю. Лермонтов, X. Хайне и особено от Дж. Байрон
. Като студентка публикува в списанията "Летописи",
"Демократически преглед", "Общо дело" и главно в сп."Мисъл"
(с псевдоним Велерина). През 1909 издава първата си
и единствена стихосбирка "Снежинки". По време на тежкото
си заболяване печата в списанията "Съвременна мисъл"
и "Листопад". Някои от писаните тогава стихотворения
са издадени посмъртно.
Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската
литературна история поетична манифестация на интимния
вътрешен свят на жената.Екатерина Ненчева - първата жена,
дръзнала преди повече от 100 години да изрази открито
чувствата си към своя годеник .Основни мотиви в поезията й
са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са
пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба
и изострената чувствителност на авторката.
Публикува под псевдонимите:Велерина, Велерина Харизанова.


Екатерина Ненчева и Иван Харизанов

****************************
“Тя винаги е живяла извън границите
на действителността, извън общо приетите
човешки отношения, изхабени
от дългогодишно употребление.
И затова тя не може да приеме любовта
на тая действителност, а вечно се блъска
и се раздвоява между сърдцето си
и земния живот. Духът й е така построен,
че не може да се задоволи ни
от обикновената обич, ни от обикновеното
страдание, а търси някакъв друг свят,
в който чувствата и животът на човека
са пречистени от земната кал”.

Веселин Ханчев , автор на предговора
към "Избрани стихотворения"
на Е. Ненчева от 1941 г.



Ненчева е първата ни значителна
поетеса,призната от най-големите
ни литературни светила в началото
на миналия век.
Преди Дора Габе и преди Елисавета Багряна
тя разкрива открито в стихотворна
форма интимния вътрешен свят на жената:
„Ела, безумец,/ въплъти безумния си блян,
/ догдето в сладостни мечти/духът ми е пиян”.
Интересен факт от нейната биография е, че
е леля на двама големи български творци -
Димитър Димов и Веселин Ханчев

-------------------------
Ти питаш, друже, пак защо
в тъги душата ми унива,
какво белнувам в тоя мрак,
що моя път в света покрива...

Мен майка с клетва ме роди:
да съм до край игра на бури,
и знай - уви, едната смърт
на мъките ми край ще тури.

--------------------------
Още в студентските й години
я наричат "Мадоната".
По-късно писателят Владимир Русалиев
озаглавява книгата си за нея "Мадона в черно".
Защото любовта и страданието са двете
основни теми в нейната поезия.
Страдането е белязано от тежката сянка
на смъртта,които карат Ненчева неизменно
да се облича в черно.



И той разкри тогаз сърцето си пред мен,
цял трепетен ми той откри тогаз:
въздишки рой е на морето поверил...
и тоз ответ в душа си скрих го аз.

...И днес, залутана сама край туй море,
във вълните шумни вслушвам се с тъга -
една да чуя от въздишките му сал...
но със смях вълни се плискат о брега!



        Живота влюбен е в смъртта,
                а ти - ти в мен!

Не давай в моите ръце
ах, бледото си нежно цвете!
    На моето сърце
    то в горест ще улете.

Не гледай ме със плам в очи! -
душа ми дор" от мрак изяснат -
    ах, техните лъчи
    навеки ще угаснат!...

Грей тъжно бледната луна.
Смразени клюмнали листа
под раннта слана...
Веч стине и мечта -
в гръд ледена мъртвей.
... Как тъжно ми се пей!

Угасват над небе звезди,
трепти едва - загасва плам
в изстинали гърди.
И тихичко едвам
една сълза се лей -
как тъжно ми се пей!



В алеята е глухо - пустота;
помръзнали се мълком птички реят;
окапали и сетните листа -
печални дървесата се чернеят.

Нощта се мълком приближава веч,
въгла студена окол ми се стели;
прелитат птички мълком надалеч -
далея в алеи тъмни, запустели.

...А аз стоя сама посред мъглата...
Веч близко е студена, тъмна нощ -
и пак стоя! - печална мисля ощ:
един след други как окапаха... листата.



Един твой поглед нявга
ме правеше честита,
с една за тебе мисъл
душа ми бе пропита.

И ето те пред мене,
тъй както те желая;
но дали те обичам
самичка веч не зная...



КНИЖНИТЕ КОРАБИ
Екатерина НЕНЧЕВА

Сънувах: звездна, тиха бе нощта,
при мене, цял унесен, ти стоеше; -
до тебе близко... близко... в самота –
сърце ми в трепет се топеше.

А днес наяве – ти при мен си веч –
при мене близко като в сън си ето...
Но, ах, защо усещам те далеч
и болно става на сърцето?

Из „Прокълнатият ангел”, София, 1995 г.

неслучайно и Яворов е бил влюбен в нея...

Недей ме с погледи гори,
напразно е любовния ти плам!
Не търся аз любов, зари...

Душата ми е морна - лек
за нея ще намеря само там,
където има мир навек...

*
благодаря, че ни припомняш...
Танечка, най-сърдечно...
хубав ден ти пожелавам..

докоснали се до поетическото творчество - монахини ,
учителки ... Първата си остава Елена Мутева (1829-1854),
Тя живее в Одеса, събира и публикува български фолклорни
песни, превежда от руски няколко книги, но това даровито девойче
почива едва на 25-годишна възраст. Отива си много млада от този
свят и оставя скромно творчество ...
Но Екатерина Ненчева е първата призната от най-големите
ни литературни светила в началото на миналия век.
Преди Дора Габе и преди Елисавета Багряна
тя разкрива открито в стихотворна
форма интимния вътрешен свят на жената ...
Поклон пред паметта й !

Дали е била увлечена в Яворов , или го е приемала само като учител в поезията -
никой не знае , но Яворов е бил отхвърлен като ухажор от Екатерина. За нея първата любов става съпружество, майчинство, съдба и смърт... остава вярна на патриархалното си възпитание .
Още много интересни и вълнуващи неща свързват поетите по това време .
Благодаря за споделеното .
Спокоен и успешен ден!

"Сънувах: звездна, тиха бе нощта,
при мене, цял унесен, ти стоеше; -
до тебе близко... близко... в самота –
сърце ми в трепет се топеше."

Жената, съпруга, майка, поетеса дръзнала да сподели открито чувствата, които са я владели. И то в онези години, когато нейното място ясно е било определено - в дома, посветена само на семейството.

Благодаря ти, приятелко!

Чудесно представяне, Таня! Поздравления.:):):)
Хубав ден, мила приятелко! /Нищо, че тъй студен.../

sekoj stih e biser
ima ubav den

Първата поетеса на новото време , първата ...

tota - Благодаря за усещането и споделеното , мила Ати ... потънах в нейния невероятен свят по друг повод ... но няма нищо случайно ,нали ...

divna8 - Благодаря за високата оценка , Дивничка ... Слънчо се показа все пак ...

daan - Радвам се , че ти харесва ,Даан ...Колко хубаво си го казал - " Всеки стих е бисер ". Благодаря !

Благодаря за удоволствието, Таня!

Благодаря ти, Таня - представянето на една от първите български поетеси е чудесна идея!:)))

Но с този прекрасен постинг,Таня , ти разкри за мен една прекрасна поетеса!
Поздрави и хубав зимен ден,навън е красиво и слънцето излъчва топлина.Но топлината, с която толли с творчеството си сърцата ни тази българка е вълшебна!

mamas - Твоята оценка е важна за мен , Славе ... Благодаря !

bven - А и да се знае - нужна е почит и незабрава . Последните дни от живота си е прекарала в нашия град , от тук е напуснала и този свят . Не е случайно , не е .

bojo12345 - Прав си ... топлината на красивата поезия е въпшебна ... Благодаря !

Сънувах: звездна, тиха бе нощта,
при мене, цял унесен, ти стоеше; -
до тебе близко... близко... в самота –
сърце ми в трепет се топеше.

Благодаря!

Чудесно представяне, приятелко !
Благодаря!
Топла, нежна , уютна и спокойна вечер !
Прегръдки с обич!:)))

yuliya2006 - Красиви стихове , любов и страдание...Хубаво е ,че си тук ,Джул!

gocho52 - Всеки има различно усещане ... Благодаря , Георги !

ivankalilova - Благодаря ти , миличка ... Топли прегръдки и от мен !

Невероятно красиви са стиховете й, разкриват душевността, която е имала и съхранявала за поколенията.
Беше удоволствие да прочета всичко това, Танче!

Pozdrav za postinga
Leka vecher..

"Живота влюбен е в смъртта,
а ти - ти в мен!"

"Далея..." Как го е казала само - тя "далее"! От всичко. Освен от голямата поезия. И остава приживе с една издадена стихосбирка. Това е. Далее и от бащата на децата й - каква съдба!

"Сънувах: звездна, тиха бе нощта,
при мене, цял унесен, ти стоеше; -
до тебе близко... близко... в самота –
сърце ми в трепет се топеше.

А днес наяве – ти при мен си веч –
при мене близко като в сън си ето...
Но, ах, защо усещам те далеч
и болно става на сърцето?"

Мадона, прокълнат ангел, първата българска поетеса... Леля на Димитър Димов и Веселин Ханчев... И колко малко знаем за нея всъщност. Така е, когато духът обраства в материя и каца да ни навести. Не винаги осъзнаваме присъствието му. Благодаря ти, мила Таня! За спомена.

Поздрави за постинга!

Много хубави стихове.

kleopatrasv - заслужена почит за първата поетеса на новото време .
Красиви и изящни стихове . Благодаря , Клео !

naidobriq - Благодаря , Ани ... Приятно ми е ,че си тук и сподели .

malchaniaotnadejda7- Започваш с думите , които поразяват с обикновеността
и силата си ..."Живота влюбен е в смъртта,а ти - ти в мен!"...
Сродни мисли и усещане . Благодаря , мила !

ognena71 - Благодаря , Огнена ... По коментарите разбирам одобрението
за постинга .

Хубава вечер , нежна и споменна ви желая !