Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 09:08 - Самотникът ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8281 Коментари: 22 Гласове:
37

Последна промяна: 28.02.2012 09:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Та това е толкова човешко
     да заплачеш тихо и без срам
   на живота върху въртележката ...   


image

Ти , който окриляш
мушицата винена
там , в кацата пълна със плод,
повярвай: душата ми беше невинна
и бе истински моя живот!

               
Ал. Геров, „Равносметка"


      ********************

Ед­на пор­ту­гал­ска пое­те­са каз­ва, че об­ра­зи­те
на ху­до­жес­тве­нос­тта са съз­да­де­ни от сле­пец,
ко­му­то е „да­де­но прос­вет­ле­ние през мал­ка
сту­де­на пау­за“ ...
 
 

Пос­ягай­ки към твор­би­те на Ге­ров трябва да пре­на­ре­дим
же­ла­ния­та си.Пое­зия­та му е да­леч как­то от хрис­тиян­ска­та
сми­ре­ност, та­ка и от ези­чес­ка­та жер­твоп­ри­но­си­мост.
Съз­да­де­но­то от Ге­ров по­ве­че вну­ша­ва зна­че­ния, от­кол­ко­то
да из­лъч­ва твор­чес­ки за­ми­съл (зна­че­ние­то на смър­тта,
зна­че­ние­то на жи­во­та)., в не­го има сил­на пое­ти­чес­ка и
кул­ту­ро­ло­гич­на тра­ди­ция, то при­те­жа­ва гъв­ка­вост и
веч­ност. Мо­же би за­то­ва Ге­ров ни­ко­га не е по­па­дал
в по­лез­ре­ние­то на без­раз­ли­чие­то, на по­вър­хност­но­то
ре­цен­зент­ство или сниз­хо­ди­тел­но­то по­туп­ва­не по ра­мо­то.
След Бо­тев и Яво­ро­в бъл­гар­ска­та ли­те­ра­ту­ра не поз­на­ва
та­къв тем­пе­ра­мент, кой­то да сли­ва гра­ни­ци­те меж­ду
жи­во­та и ес­те­тич­но­то, кой­то стъп­ва нап­ра­во в огъ­ня на
стра­да­ние­то, кой­то кре­щи неис­то­во в ли­це­то на она­зи
мо­гъ­ща част от вое­ни­зи­ра­но­то чо­ве­чес­тво.
Ге­ров е са­мот­но явле­ние в на­ша­та ли­те­ра­ту­ра.
Няма пре­тен­ции­те на Пен­чо Сла­вей­ков, Гео Ми­лев или
Тео­дор Трая­нов за об­нов­ле­ние на бъл­гар­ска­та пое­зия
по пътя й на ин­тег­ра­ция с ев­ро­пей­ска­та кул­ту­ра. И все пак
ед­ва ли има съв­ре­ме­нен поет, ко­му­то да не се при­сън­ва
вез­на­та, пос­та­ви­ла на ед­на­та стра­на собс­тве­ни­те
тво­ре­ния, а на дру­га­та — съз­да­де­но­то от Але­ксан­дъ­р Ге­ров.
Пое­тич­но­то у Ге­ров е па­тент за ис­тин­нос
т.

Из Уводни думи към "Самотникът"
Мариана Тодорова
  

image

Поезията на Александър Геров си остава
една загадка – силна поетическа отдаденост

и рядка емоционална се срещат в един

добър,артистичен и по своему затворен
човек.Същевременно, което е парадокс,
именно поетическият заряд го прави
свободен – от всичките социални принуди,
на които е бил подложен, от доктрини,
които е защитавал,но в които е загубил
вяра – чрез самия му стремеж към
трансцендентното.
Този стремеж го отвежда в селенията на
поезията, тя става за него утеха, пристан
и ярост, сърдечен порив и изход...
С цяла­та са­мот­ност и стра­дал­чес­ка ясно­та на
жи­во­та си Але­ксан­дъ­р Ге­ров ни ос­та­ви
и за­гад­ка­та на пое­зия­та си,
ка­то за­вещание и като па­мет —
„най-ху­ба­во­то“.


image

Коя е възрастта на щастието?
Коя е най-хубавата възраст?
Коя е възрастта, която запълва живота?
Коя е истинската възраст?

В детството си ти откриваш света.
В младостта си се бориш с него.
В старостта си го съзерцаваш.
Коя е истинската възраст?
Аз мисля, че това е възрастта на живота -
за всеки индивидуална,
за всеки различна.
Възрастта на звездите.

image

Когато времето кристализира,
остават само трайните неща:

една голяма любов,
едно голямо вдъхновение,
една голяма саможертва.
Как искам да виждам и да познавам
тези неща
в самото движение на времето!

image

СИЯНИЯ 

Със нас започва и със нас прекъсва
живота ни. И той не се повтаря.
А всяка клетка свойто право търси
и иска щастие, покой и вяра. 
 

Хората и след нас ще съществуват,
но туй е друг живот на този свят.
На нашия ний нека се любуваме
и той да бъде смислен и богат. 

О, с много красота да го изпълним,
с борба и устрем, с мисли и желания...
Да разсечем земята като мълнии
и да изчезнем във сияния!


image
Самотата ми е тъй бездънна
и така задушен съм в мълчание,
сякаш че съм първия човек.

Б. Р а й н о в
Защо стоиш в мълчание безмълвен?
Излез на улицата и върви,
заслушан в музика и вопли,
приятел на далечните звезди.

Поетите са скулптори на хората,
извайват тяхното сърце с длето,
поставят те на Космоса прозорците
и моделират земното кълбо.


И хората, вървейки в марш неспирно,
при тях накрая ще се приближат -
докосвайки ги с длан почти ефирно,
самотната им болка да стопят.  
                          


image

ЧУДО   

От всички чудеса на този свят
най-чудното е туй, че ний живеем.
Усещат наште ноздри аромат,
слуха ни звучни гласове люлеят. 
 

Изпълнени са нашите очи
със много образи, с безброй картини.
Ний пеем и се смеем, и мълчим;
ний страдаме, а после сме щастливи. 

В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти.
И вниква всемогъщия ни ум
в различни тайни, в глъбини прекрасни.

Виж, старците стоят пред своя гроб -
не страдат, не копнеят, не въздишат,
но пак се вслушват в чудния живот,
усмихват се едвам и сладко дишат.

image

Чувство

Бе чувството ни отлетяло...
Сбогувахме се в оня ден.
И ти ми каза на раздяла:
- Мисли понякога за мен!

"Мисли за мен." А аз не мислех.
Аз като филм те преживях.
Аз те забравих и улисан,
по много пътища вървях.

Сега, излишен и самотен,
навлизам в свойте старини.
Звъни нарядко телефона
и по погрешка все звъни.
 

Девойката  коси разкошни,
с винтяга и със панталон
не се провиква вече "Пощаа!",
минавайки край моя дом.

И ме обзема безутешен
копнеж. И искам аз, смутен,
на първия случайно срещнат
да викна: "О, мисли за мен!"


Дано не си ти като мене!
Дано те гледат в тези дни
очи, от обич озарени,
каквито имах аз преди.


image

Вие, които още спите във материята
и ще отворите очи след десет хиляди
години,
спомнете се за мен.
Аз бях страхлив, безпомощен, объркан.
Не можех да си служа с мащаба на
                                   вселената,
да преработвам електричеството в плът,
във всяка жива твар да се превръщам
и да използвам мозъка като антена.
Не знаех точните размери на
безкрайността.
И нямах още сили да се радвам на
                                   безсмъртието.
По всичко друго аз на вас приличах,
защото иначе не съществува смисъл.


image


Мила моя, нека нищо сега не говорим.
Нека огънят тихо гори в камината.
Вратите на новия свят ще бъдат разтворени:
няма изход за стария свят, не може да има. 
Само едно те моля: закови прозореца.
Моите нерви се късат като някакви нишки.
Аз не съм допускал, че е толкова страшн
да се води война на нерви и мисли.

Защото няма нерви от стомана...
А ето че войната и животът си текат.
Земята се тори за хиляди години.
 

И някой ден ще се срамуваме да минем  
през тези равнини, набъбнали от кръв.


image

Животът е във мен,
но и смъртта е в мен.
Те всекичасно нещо разговарят. 

Посрещат с радост всеки слънчев ден
 и заедно в сълзите мои парят.


**************
Художник Надя Пеовска
Абстрактни картини .







Гласувай:
37



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, скъпа Таня!
28.02.2012 09:20
Колко ни е нужен Геров днес. На мен ми е нужен Геров! И едвам сподавям сълзите си... Това е. Благодаря ти!
цитирай
2. tsanynka - Чудесен пост!
28.02.2012 09:59
И полезен-днес,когато хората все по-рядко посягат към книга...:(Поздравления!И благодаря!Лек ден:)
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Не познавах до сега неговото тво...
28.02.2012 10:01
Не познавах до сега неговото творчество, благодаря ти за представянето, впечатлена съм от философията на живота, която се промъква ненатрапчиво в неговите стихове.
цитирай
4. tota - Докосването до поезията на Александър Геров винаги буди мисълта...Благодаря ти!
28.02.2012 10:53
УСИЛИЯ
Александър Геров

Човек се отличава от животните
само по едно:
постоянно трябва да употребява усилие.

Така се е формирала човешката история.
Така се е формирала човешката същност:
в рамките на усилието.

Затова никога не изпадай в отчаяние.
Усилието -
това е твоята съдба.

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/29/usilieto-tova-e-tvoiata-sydba-aleksandyr-gerov.658843
цитирай
5. naidobriq - Прекрасен пост както винаги Таня
28.02.2012 11:28
Поздрав за което..
Весел ден ти желая..
цитирай
6. анонимен - :)
28.02.2012 12:26
PREUBAV POST:)
POZDRAVI
цитирай
7. yuliya2006 - Един прекрасен свят от мъдрост. . ...
28.02.2012 13:33
Един прекрасен свят от мъдрост..ТИХ, НО НЕ САМОТЕН!
цитирай
8. dushka - !
28.02.2012 14:02
Дълбочина на болката и мнoгo вътрeшнa тoплoтa… Прегръдки!
цитирай
9. martiniki - много
28.02.2012 14:05
красиво си го представила, Таня
цитирай
10. pevetsa - В стаените сърца като в албум са ...
28.02.2012 15:30
В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти...

Здравей Танче, харесвам Геров, сърцат и с темперамент.
Благодаря че ми напомни за него, прегръдки за теб :))))))
цитирай
11. jabalka - Privet ot men!
28.02.2012 16:59
Mnogo blagodaria za hubavoto pregiviavane!!!
цитирай
12. shining - Блестящо!
28.02.2012 19:33
Както го можеш! :)
Благодаря ти!
цитирай
13. v0n0d0r - Вълшебно!
28.02.2012 19:51
Благодаря ти!
цитирай
14. gocho52 - Поздрав!
28.02.2012 19:54
.
цитирай
15. mt46 - Поздрав за постинга, приятелко!
28.02.2012 20:04
Ал. Геров е философски поет. Ето нещо от него /по памет/:
"Болко! Болко-о-о! Болчице!"...
цитирай
16. lilims - Оооо, благодаря, че ми го припомни- ...
28.02.2012 21:31
Оооо,благодаря ,че ми го припомни- срамувам се ,че отдавна не не съм го чела...
колкото печелим с интернет ,толкова и губим...
цитирай
17. mariniki - благодаря ти, Танечка...
28.02.2012 21:58
за прекрасния постинг...за това, че ми припомни
тези великолепни стихове на Геров...за чудните картини..
и музика...красива и топла вемчер ти пожелавам..
най-сърдечно..
цитирай
18. bven - Много добро представяне...академично, Таня:)
28.02.2012 22:09
Много неща ми харесаха, затова само : Благодаря!:)
цитирай
19. ognena71 - Поздрави за постинга! Лека ...
29.02.2012 01:46
Поздрави за постинга!

Лека вечер.
цитирай
20. daan - добро утро:))
29.02.2012 04:59
PREUBAV POST:)
POZDRAVI
цитирай
21. gocho52 - Поетите са скулптори на хората...
29.02.2012 16:27
Добре казано.
цитирай
22. babaelenica - М,да...
29.02.2012 17:30
И аз съм далеч от християнската смиреност.
И съм във възрастта на звездите!
:)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17486401
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59833
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031