Направил слънце от могилите
    на пра - прабългарската пръст ...

  

Самобитният грънчар Петър Гигов
е прославил майсторството
и съвършенството на бусинската
      керамика по целия свят.
"В първата странична долина на южните
поли на Знеполе се вижда село Бусинци -
център на особена грънчарска индустрия,
която изработва зелено гледжосани съдове
по форма и орнаментика съвършено старинни."
                Константин Иречек
  (Из книгата "Пътувания по България, 1899 г.)
                             *********************
Пътека прави до това трънско село Бусинци преди
години японският професор Бониширо Моришита -
изследовател на керамичното изкуство.
Според неговата веща оценка бусинската керамична
школа е най-автентична не само за Европа.Той отнася
в страната на изгряващото слънце подбрани образци
от нея за нарочна изложба в Токио.Напоследък
минават оттук много американци,французи,италианци.
Те имат възможност да видят същите грънчарски
изделия и в града, но предпочитат да си ги купят
от самото място, като разгледат и музея, близо до
родната къща на Петър Гигов. Бусинска керамика
има в най-престижни световни хранилища на паметта:
Лувъра и Музея на човека в Париж,Британския музей
в Лондон, различни музеи в Япония, Китай и Индия,
Италия и Австралия, дори на Канарските острови.
Има я и в нашия Национален исторически музей
под Витоша.Централна фигура на Бусинската школа
е майстор Петър Гигов. 


Чиниите на Петър Гигов

Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки.
В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази
в криптата на храм „Св. Александър Невски" в София,
има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който
дарил на черквата „филон басма за помен".
А за пръв път селото е споменато още през 1576г.
в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).
Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек
определил местната керамика като "съвършено старинна
по форма и орнаментика". Според стари документи по
време на Възраждането, когато местната школа
е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300
грънчарски колела.Когато именитият бусински майстор-
грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите
си сили и ежедневно е срещал гости от страната
и чужбина в трънско Бусинци.



"Бащин дом не се изнася,
   българска земя не се продава".
                                           Петър Гигов


Пред къщата на Петър Гигов

Мнозина мислели майстора за чепат чешит,
заради упорития му и непреклонен характер.
Всъщност какъв прекрасен човек е бил майсторът
говорят багрите по неговите грънци, грейнали
като слънца в жълто, червено и незаменимото
и несравнимо зелено.

Гости в къщата на Петър Гигов

  -
  Изделия на Петър Гигов
Гордостта на Бусинци - най-пъстрата керамика,
която прелива с цветовете на дъгата ...



Някъде там, в Трънския край, на границата
между равното и планината, е сгушено малко
селце - Бусинци, един от най-старите
керамични центрове в България.
В Бусинци отново запя грънчарското колело.
В сградата на някогашното керамично училище -
най-голямото в България, създадено в края на
ХIХ век от австриеца Франц Урбан, Александър
Кожухаров - братов син на Петър Гигов,
по професия авиатор, сега пенсионер, създаде
работилница "Бусинска керамика". В нея започна
производство на местна керамика.
Тукашните изделия имат покоряваща вътрешна
красота и сила
С основните си цветове жълт, червен и зелен
бусинските грънци греят като слънце.
Основните форми на бусинската керамика
са около стотина,
всеки с по няколко разновидности. Голяма част
от тях могат да се видят в албума на работилница
""Бусинска керамика". Изработката е ръчна, като
се използват рецептите на Петър Гигов и старите
бусински майстори. Работи се с естествени и
безвредни природни материали, оцветители и глазури.
В производствената листа на работилницата влизат:
- оригинални чаши, поници, чинии, гювечи,
гърне за боб, съд за задушено или за печене
на прасенце и агне, предназначени за
ресторантско и домашно обзавеждане;
- уникални декоративни стенни чинии и съдове
от старата и новата бусинска керамика за
заведения и за дома като крондири и покали,
всички видове стомни, гюмки, делви, купи и др.
Над 100-годишна пещ пази тайните
Над 100-годишна пещ, на която е работил
добилият световна слава майстор Петър Гигов,
се съхранява в трънското село Бусинци.
Грънчарството векове наред е давало хляб на
населеното място. Поминъкът се е зародил
заради богатите залежи на глина около селото.

   

Село Бусинци е един от най-значимите
стари центрове на традиционно грънчарство
в България.По време на Възраждането,
когато местната школа е достигнала разцвета
си, тук са се въртели над 300 грънчарски
колела. Това означава, че всяко семейство
се е занимавало с грънчарство.
За древния асортимент са характерни стомни,
делви, чаши, поници, гювечи, гърнета и др.,
общо около стотина форми. Само тук могат
да се видят т.нар. оканичета - ритуални
малки стомни за вино и ракия, украсени с
пластични фигури. Те се ползвали при
канене на кумове и гости на сватба.Типични
за този край са съдовете, в които са носени
ястията, наречени рукатки.Емблемата на
местната керамика - болярския стакан,
създал бусинският корифей Петър Гигов.
Той възстановил и крондира -
уникална стомна с дупка по средата.
Петър Гигов получил признание приживе
Изкуството му било оценено и тогавашното
Министерство на културата отпуска средства
за изграждане на музей.
Сега в него се съхраняват 1300 предмети
от колекцията на Петър Гигов и още 1000
на майстори от селото и околността.
Занаятът обаче постепенно започнал да отмира
През 1960 г. в населеното място са работили
десет майстори-грънчари. Преди няколко години
починал и последният бусински майстор
     Богдан Кирилов.
Сега селото, за което керамиката векове наред
е била основен поминък, вече не произвежда
грънци.Надеждите за възраждане на занаята са
насочени към племенника на Петър Гигов -
      Александър Кожухаров.
Потомственият наследник на грънчарски род
купил със заем старото училище, сега прави
в него сувенири.Организирал е серия изложби
и демонстрации в страната и чужбина.
Той имал идея да направи и етнографски
комплекс в Бусинци по подобие на Етъра.
Засега обаче все още намеренията му
не са осъществени докрай.


Стари бусински образци

Простота и лаконичност
С това най-лесно можем да определим характера
на бусинската керамика. Повечето от съдовете в
този стил са без глазура, а мотивите от украсата
са небрежно и артистично надраскани. Видът на
бусинските произведения навява пътуване от древността
- черти, кръгове, триъгълници, прави и криви линии,
вълнообразни снопове, комбинирани и импровизирани
през различни епохи, за да се превърнат
в символи на вечността.
Скулптурните композиции върху точени форми са
бусински патент - подобна стилистика е непозната
за керамиката в традиционните школи. Акцентът
върху основните жизнени елементи също характеризира
бусинските съдове – повечето от тях обслужват
конкретни потребности - приготвяне на храна, хранене,
съхранение на продукти и напитки. Бусинските съдове
са съществена част от интериора на древния и
съвременен дом – заедно с чергите, дървените долапи
и тавани, медникарските изделия, кованото желязо.
Практично и полезно. Но някога, много отдавна,
то е било обвито и от мистицизма на духа.
Като гледах тези греещи съдове, вази, стомни,
като слушах патилата на племенника на Петър Гигов
и усилията му да спаси всичкия този труд си мислех,
че има хора с мисия, закодирана в човешкия им път,
те нямат нужда от голяма слава, те имат нужда от
двойна доза живот, защото сътворяват, съхраняват и
обогатяват нашето битие, но ние смъртните ги убиваме,
мъчени от собствените си демони, които не умеем
да контролираме.
Любомир Михайлов

************************************
В музея на керамиката в село Бусинци
са представени великолепни образци
от местната керамична школа.

В Бусинци туристите посещават и автентична
работилница за грънци.


Къщата на покойния Петър Гигов



    

  Книга за Дивната бусинска керамика ...

  
   Ето как оптимистично завършва книгата:    Мракът не обзе тъмнината...

Благодаря, за интересния постинг, Таничка!
Прекрасни са тези грънчарски изделия......, а и хорцето си го бива!
Прекрасен ден , мила, слънчев и усмихнат!:)))

"Направил слънце от могилите
на пра - прабългарската пръст ..."

Домът на стария майстор е къща на Слънцето. Как греят само... Излъчват история. Древни са тези орнаменти по тях и освен, че са "ритуални" съдове, стоят като съсъд на Времето - символи и знаци, които не можем да разчетем, но ни звучат някак познати.. А багрите са като от стара гробница, запазила виното непокътнато и в него много българско слънце от далечни епохи. Но оцеляло в стомните, чашите, делвите и оканичетата... Да ни спомнят.

Благодаря ти и радостен ден, Таничка! С песен... :)

Журналистите са тези, които могат да пропагандират българските традиции, нрави и обичаи, бит и КУЛТУРА


Възраждането на българските народни песни е задължително още от детската градина... децата ни не я схващат, не възприема сложните ритми...

Много се радвам на твоя постинг.

http://www.youtube.com/watch?v=NZFskQtdaVA&feature=player_embedded

А тези изделия са толкова красиви и още през новокаменната епоха започва и се развива керамичното производство - различни изделия, предимно съдове. Изработката е все още ръчна, не е открито още грънчарското колело. Много от съдовете и предметите се отличават с изящност и богата украса: различни врязани орнаменти, издадени форми, вълнообразни линии и др. Освен художествените мотиви, се срещат и символи, свързани с митологията.
Аз много ги харесвам..

Прекрасен постинг Стела.
Желая ти усмихнат ден и късмет:))

Благодаря ти за интересния разказ за тази особена керамика! Не бях чувал за нея, но сега вече зная:)

Иречек едва ли е имал представа колко е прав, някои форми са се запазили непроменени още от Каменната Епоха...

Най-много обаче ми хареса това - "Бащин дом не се изнася,
българска земя не се продава".


Поздрави!

са старите Майстори, оставили следи!...

Като слушам народната музика ,ще взема да му налея една чашка червено вино ,
тъкмо имам и мезе:)))))

Много красиво , Таня.
Старая се да донасям по нещо автентично всеки път , когато се връщам България !

Само това да ни беше оставил Петър Гигов като послание: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава" е достатъчно в прослава на с. Бусинци, където се е родил този истински българин.
Но той е създал и школа за керамични изделия, които прославят България в света.

Поздрави!

Дано Кожухаров успее да възстанови производството на грънци и да създаде етнографски комплекс, както това се случи в Златоград. В гглинени съдове храната става много вкусна и зеленчуците запазват своите вкусови качества по-добре. Аз готвя предимно в такъв гювеч много неща и ги слагам във фурната на бавен огън.

Една мъничка магистралка към него да беше построил Той...

За съжаление този славен занят от древноста си отива!
Поздрави за хубавия постинг Таня!

Ех Танче, влюбен съм в писаните чинии, ...
и дано този Български занаят бъде запазен за бъдното, той е част от нашата идентичност!

имам си и една такава стомна, и още много такива неща...
когато бях в Троян...видях, че и много млади хора се интересуват
от грънчарство, което ми даде надежда за бъдещето на този занаят,
тогава купихме и гръненца за рисуване на децата в училище..
останаха прекрасни спомени и красиво изрисувани съдинки..
благосдаря ти, за този прекрасен постинг...
сърдечен поздрав за теб..

Страхотен постинг мила..българският майсторлък си е пословичен..всичко си можем ние!!Къде си български дух,къде отиваме..не е за вярване с каква злоба унищожават всичко родно,мило..не може и не бива да позволяваме да унищожат нашият дух!!!Трябва да се борим..Трябва!!
Благодаря ти ..

зае специално място в сърцето ми! Невероятна е! Обаче не съм имала време да пиша за нея. Тъжното е, че в селото са се въртели около 300 колелета, а сега песента им е замлъкнала, че няма интерес в младото поколение да възроди този уникален занаят...
Поздравления за изчерпателния постинг!