Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2012 16:04 - Безподобният Николай ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 20162 Коментари: 32 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

...И наший дух ще мине
като изгубен друмник по своя стръмен път.
и плахите ни мисли, и плахите ни песни
всред вечната забрава без ек ще отзвънят.
Като утеха сетна проблесват небесата...
                                       Николай Лилиев


image
Акварел -. Марлена Юрукова
                            
 *******************

Наричат го поет, но той всъщност
е вълшебник на словото...
Лилиев е роден в Стара Загора, на  26.05.1885 г.
Неговата поезия е големият празник в българската
поезия. Литературните историци го определят
като „символист”, но това не дава даже
и най-малката представа за поезията му.
Тази поезия е изключително явление в нашата
литература – сякаш нежността и страданието
избират за свой изразител Лилиев. Чрез словото
му българската душа разказа най-светлите си
сънища и блянове.Поетът на жадуваната хармония ...


         В  ПАМЕТ  НА  НИКОЛАЙ  ЛИЛИЕВ 

 
Трудно е с една дума да се намери определението
на неговата поезия, защото състоянията на неговия
лирически герой се преливат: между светлината
и мрака, копнежа и неверието, жаждата за любов
и безсилието на отпуснати ръце, между чувство
за самотност и морето на светло съзвучие, между
чувството за ранимост и образа на душа, изплела
път към звездни висини...


image

Заглъхнал в безответната вселена,
плачът ти продължава да трепти.
Кому се молиш, майко вдъхновена,
сред ужаса на свойте самоти?

Кому предаваш тая скръб велика
на своята безтрепетна душа,
и аз ли пръв, отгатнал й езика,
съзнавам, че пред тебе днес греша.

Безцветен син на обезверен жребий,
с надежди мене ли облъхваш ти?
В гърди ми бий едно сърце по тебе,
безсилно твойта скръб да освести.

И възроден, аз може би последен
поднасям своя чист и беден дар:
едно сърце, което слагам бледен
пред твоя свят и непознат олтар.


image

ПЛАМВАТ нежни, пламват бели, пламват милвани вълни,
в моята душа изплели път към звездни висини.
Виждам първата си пролет, виждам първия си блян,
от ръце, които молят, в люлки сребърни люлян.
И трепти любов златиста, чиста като първи сняг,
в моята душа лъчиста възвисила светъл стяг.
Ти ела, недей ме чака сам-сама в пустинен път,
капки огнени сред мрака, мойте жалби ще заспят.
Ти ела за свидни жъртви в тия приказни страни
и желанията мъртви с бледни устни целуни!
Чуй, звъни заключен лебед сред здрачени брегове,
всеотдайно тебе, тебе моята душа зове.
Моята душа безгрешна бди край тъмните липи,
възродена ще те срещне и смирена ще заспи.
И пред морните ни взори, чужди за безсмъртен грях,
вечността ще се разтвори сред море от звезден прах.


image
 
Години моята душа трепти,
като водите на заключен ручей,
и чака, плаха, някой да отключи
градините на здрачни самоти.

И ето, че пред мене спираш ти
с утехите на химни и съзвучия
и будиш неоткърмени мечти,
сам воля и закон, съдба и случай!

Пръсни надвисналите мрачини
и утоли нестихналите жажди
по модри, недостигнали страни!

Виж! — вихрена сред бурите се ражда
надеждата, и трепетна изгражда
лазурите на светли бъднини.


image

Тихата бащина стряха!
Тамо шумяха
някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.


***************

Нощта разискря своите градини,
като цветя звездите се разтварят,
и цъфнали сред висините сини,
предвечната си приказка повтарят.

Пред тях заглъхват сънните долини,
и вечерните огньове догарят,
като ненужни свещи пред олтаря
на есента, която бавно гине.

О нощ, повей с крила благословени
над моето сърце като ветрило
и освети мечтите неродени!

Аз гасна разделен от всичко мило,
и чакам в твоите ръце здрачени
да блесне моят блян като кандило.


image

Приласкай ме, вълна, облъхни ме, море на съзвучие,
ние бяхме деца, ние бяхме невинни деца,
и прозрачния бял, и прозрачният сребърен ручей,
огледало за нашите бледни лица,
заплени и рани, заплени и навеки обручи
безутешните малки сърца.
Приласкай ме, вълна, облъхни ме, море на съзвучие!

Аз не помня смеха, аз не помня словата смирени,
твойта тайна мълчи, твойта тайна се слива с нощта
и в минути на скръб, и в минути на черно падение,
изоставен, забравен, далек от света,
мойте стъпки звънят, мойте стъпки се смеят над мене
с демоничния смях на смъртта.
Аз не помня смеха, аз не помня словата смирени.

И в безумния миг на възторзи и сенки замрели
по безгрешния друм, по безгрешния друм за отвъд,
за незнайния свят, за незнайните звездни предели,
мойте бедни, ранени ръце ще зоват,
ще зоват имена, ще зоват може би те Офелия,
пред вратата на Страшния съд
в безпросветния миг на възторзи и сенки замрели.


image


Морската пяна трепери,
къдрят се леки бразди
с бодрия рог на зората.
Будно око над морето,
фар на света, затрепти:
бялата утрин се ражда.
Падайте, бисери чудни,
бели звезди на небето,
в тия зелени води!
Кораби сънни се носят,
острови сини цъфтят,
пеят крилати моряци.
Ново небе се издига,
вият се шумни лози,
никнат градини безкрайни.
Моите лодки минават,
в техните мрежи тежат
гроздове чудни от бисер —
падайте, бели звезди!


image

Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!

Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.


********************
В ДАЛЕЧНИ спомени се губя.
Какво ли ще намеря там?
Дали животът, който любя,
ще затрепти с неверен плам?

Или смъртта, която чака
и непрекъснато зове
да минат в гънките на мрака
най-верните й синове?


image

Художник - Любен Пашкулски 







Гласувай:
32
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mitkaloto - Един голям поет, но все още непоз...
26.05.2012 16:42
Един голям поет,но все още непознат!Поздрави за хубавия постинг!
цитирай
2. mt46 - "безподобният Николай" - така го нарича Т. Жечев в едноименната си статия за Лилиев...
26.05.2012 17:04
Съмна в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
Сребърни лъчи долавят
на живота песента
и смирено благославят,
благославят вечността.
Събуди се, дух замрежен,
среди рой самолъжи,
за блена си - чист и нежен,
чист и нежен разкажи.
1910 г. Николай Лилиев
цитирай
3. mt46 - ...
26.05.2012 17:33
Във тоя век на хищно изтребление
о, господи, нима съм аз за там?
- Ти ме дари с божествено смирение,
превърна моята душа на храм -
и в оня миг на свято вдъхновение
над мене ти простря десница сам
и промълви слова, които знам
от тъмний ден на своето рождение.

О, господи, кому съм нужен там?

1916 г. Николай Лилиев
цитирай
4. jabalka - Поздрави сърдечни !
26.05.2012 18:57
Не е нужно да разбираш нещо толкова присъстващо в мига , за да го обичаш и да вълнува!
Лилиев вълнува и бива обичан от всички докоснати от трепетните му слова!
Благодаря stela50, за прекрасните мигове!
цитирай
5. lidislidis - Голям труд си положила
26.05.2012 18:58
За да събереш чуждото творчество и да си го тълкуваш по своему!:)
Гледам и коментарите ти само 3, но си настанена "почтенно" в най- КОМЕНТИРАНИ!?
Що за двоен стандарт и двуличност?
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - Николай Лилиев! Един от най-нежните лирици на България.
26.05.2012 19:10
Но и от най-прозорливите.

"МОЯТА РОДИНА НЕ ПОЗНАВА СВОИТЕ РОЖДЕНИ СИНОВЕ!"

Помня, как къщата, в която бе живял до края на дните си, се разпадаше пред очите ми 1989 г. - писах едно гневно есе във "Вечерни новини" и какво от това! Ако бе Холандия, или Германия, или Унгария - всяка друга страна, но не и онази, която "не познава своите рождени синове", там щеше да има, би имало музей! Но ето, ти си му отдала почит, а и дом... Приютила си го. Благодаря ти, Таничка! Затова, казах, в деня на библиотекаря, че вие, пазителите на книгите, на знанието и духовността, не сте като нас, другите хора. Дори не знаех, че Николай Лилиев е роден днес. Поклон пред непримиримия му Дух ...

"...пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила. "



цитирай
7. malchaniaotnadejda7 - Нека се вслушаме в думите му. В тихия пролетен дъжд и в надеждата му. Благодаря ти!
26.05.2012 19:17
"СВЕТЛО УТРО ТИ ПРОКУДИ

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила —
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила."

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

цитирай
8. malchaniaotnadejda7 - ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
26.05.2012 19:19
"ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!"

1918

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - "ВЪРВЯ СМИРЕН, ВЪРВЯ САМИН"
26.05.2012 19:21
"ВЪРВЯ СМИРЕН, ВЪРВЯ САМИН

Вървя смирен, вървя самин,
в душата лъха утрин свежа,
и там просторът странносин
разстила свойта светла мрежа.

Избиват огнени следи
в страна мечтана, непозната,
и хороводи от звезди
бележат път в далечината.

Вървя, а таен глас трепти:
- Какви цветя, какви съзвучия,
какви несбъднати мечти
в незнайна песен ще заключиш?"

1918

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
цитирай
10. lidislidis - Пействай , "другарке" наде да ги направиме коментарите 100 !!
26.05.2012 19:46
Ето и един пейст от мен

Другари, толкоз се вълнувам...


ДРУГАРИ, толкоз се вълнувам,

че аз, повярвайте, не чувам,

какво ми казвате сега -

дали вий искате от мене

наистина стихотворение,

или това е на шега.



Но съгласете се, не трябат,

когато се изпича хлябът,

формалистични писмена,

когато в Тракия безкрайна

запяват първите комбайни

и падат златните зърна...



Когато в родните простори

пшеницата дори говори

за мир, за смърт на всяко зло.

Не, по-добре да видим как да

приемем днес Ламар и Магда

в най-новото им облекло.



И да си кажем утешени

пред жертвите благословени:

- Честита нашата страна!

Тя утре с вяра ще намери

и Божидара, и Валерий,

и много други имена.

Звучи много подходящо" Другари и другрки"!


цитирай
11. lidislidis - Ето и това! Давай! Спомени , другари и другарки и остарял незабравим патос!
26.05.2012 19:52
В ДАЛЕЧНИ спомени се губя.

Какво ли ще намеря там?

Дали животът, който любя,

ще затрепти с неверен плам?



Или смъртта, която чака

и непрекъснато зове

да минат в гънките на мрака

най-верните й синове?

цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 10. lidislidis - Пействай , "другарке" наде да ги направиме коментарите 100 !!
26.05.2012 20:00
Не, ти не си ми другар, нито другарка. Твърде много омраза отглеждаш - като домашен любимец ти е омразата.:) И ще ти кажа нещо, lidislidis, - хората са вярвали в тези обръщения. Поетите са вярвали - имали са идеали, изстрадвали са ги. "Истинските неща са противоречиви", казва Стефан Цвайг - прочети "Неспокойно сърце". Той умира в Бразилия, далеч от Гестапо - умира свободен в Петрополис - отравят се със съпругата му и през февруари 1942 г., се преселват във вечността, защото не могат да разберат, откъде в човека се захранва и живее чумата на омразата!? Прочети предсмъртната му творба "Шахматна новела" - не мога да ти я "пейстна" тук.:) И друго - вече знам, кой стои зад твоя ник, lidislidis - Омразата. Не мога да помогна. И моля, нека почетем паметта на Николай Лилиев, както подобава.
цитирай
13. lidislidis - Не преувеличавай, надежда!
26.05.2012 20:09
Какво лошо правя, като помагам на "другарката" постът й да има много коментари?
Пействам, пействам и помагам.... А моите стихове и снимки да стоят под бан с години! Не е важно личното творчество в блога, а приятелско партийното! Пействай, "другарко" наде , не се май! И дано разбереш иронията ми не е към Николай Лилиев, а към другарките в блога!:) Ами факт е, че авторката я качихте с 3 коментара в най- КОМЕНТИРАНИ! Няма злоба, блога е за всички и нама нужда от парад на властващи тук , или с предимства!
С най- ДОБРИ ЧУВСТВА
Лидис
цитирай
14. stela50 - Много съжалявам ... не очаквах в този постинг -
26.05.2012 20:39
Почит и преклонение пред невероятния Лилиев ,
да прочета такива коментари ... Досега е имало случаи да се ядосам ,
да се почувствам наранена , да отмина грубост и липса на толерантност ,
случвало се е - но за първи път се чувствам толкова ужасно ...
За Бога , та това е Лилиев ... не е необходимо да "пействате" каквото и да е ...
С желание и вълнение подготвих постинга , имам почти всичките му творби
в библиотеката си , подбрах тези стихотворения , които изразяват силата
на нежната му душа , красотата през погледа му .
Лидис , разбери ме , моля те ... Не се състезавам , не се боря за някакво
специално място , какво значение има на коя страница ще бъда ...
Аз изпитвам удоволствие от това , което правя - радвам се , когато се чете
и одобрява ... Защо трябва да се пише всичко това точно в този постинг ,
точно днес . Няма да позволя моята страница да се превърне в място
за обидни и неуважителни коментари и да стигне до ниво , от което бих се срамувала ... И защо ... питам се защо - след всичко , което ни се случва ,
в и без това трудния ни и кратък живот ... Защо ...
Не е ли по - важно да се разбираме , да се уважаваме , да си помагаме ,
да се радваме но успехите на другия ... Колко малко е нужно - да бъдем по- добри и етични един към друг .
И да изтрия коментарите , и да не отговарям , и да ги затворя , кажи ми ,
Лидис , какво ще промени това . Аз не съм влизала в блога никога като анонимна ,
и няма да го направя . Влизала съм при теб да прочета , искало ми се е дори
да гласувам , да напиша нещо , но не зная как би реагирала , след като вече
имаш нагласата за негативно отношение и отрицателно мнение ... А би могло
да е много различно .
Много , много ми е мъчно ... много ме заболя .
И няма да деактивирам постинга само от уважение и почит
към човека , на който съм го посветила .
цитирай
15. lidislidis - Не плети интриги, надежда...
26.05.2012 20:43
Не лъжи, че съм оценвала Лилиев. Ти оценяваш и делиш хората на злобни и не. Не съм съдник , нито пък ти си съдник, не забравяй! Приятели не ми липсват, колкото и да се стараете да ги обработвате...както и в момента с определения, че съм "злобна":)
Не правиш разлика между справедлива и злобна!? Доста субективен подход показваш спрямо коментарите ми, изопачаваш и интригантничиш...За кой ли път?!Приятна вечер на теб и другарките ти!:)Радвам се, че помогнах на поста с няколко коментара и пейстове, да стои заслужено на 1стр в най- коментирани! Сега вече е с 15 коментара пейст от мен и теб!
цитирай
16. tsanynka - Браво,Танче,
26.05.2012 21:02
за този ПОКЛОН пред поета!Лилиев си има своето място в съкровищницата на българската литература!

В творчеството на всеки поет се отразява НЕГОВОТО време...И ,добре,че е така,защото " Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му." (Брехт)
цитирай
17. gocho52 - По наше време не се учеше...
26.05.2012 21:09
Много сме загубили.
цитирай
18. lidislidis - do авторката на поста
26.05.2012 21:14
Скъпа, Стела! Поклон пред Лилиев, пред всички български поети и поетеси, оставили ни културно наследство! Въпросът е, самият Лилиев нямаше да понесе факта, че стиховете му са с "предимства"с "връзки" и се четат в най- КОМЕНТИРАНИ, само с 3 коментара!? Казвам истината и не бива да се обижда никой от нея. Факт е. Всеки е личност, творец...и подобни предимства унижаваат дори тези за които са писани... Чест ти прави, че си го почела в постинг, ама в блога има още много постинги с които хората почитат и пишат от сърце и имат повече коментари, защо е тази разделна и набиваща се в очи несправедливост?
Ами аз имам в поста си 19 коментара и нарочно не се показват. Излишно е да питам защо...расизъм, връзки, потъпкване година тук ...Кой е злобния в случая? Кой е алчния, или стигаме до жив расизъм...на основата на партийни, приятелски, етностни обособили се групировки в блога? Всеки пише вълнуващи неща, ако Лилиев беше блогър , също нямаше да му е приятна тази двумерност и незачитане другите в блога.
Всеки е автор и би трябвало да има етика спрямо другите автори в блога, независимо за ккво пише.
Поздрав и приятна вечер!
цитирай
19. malchaniaotnadejda7 - Един от другарите на поета Николай Лилиев - Ламар:
26.05.2012 21:39
"ЗЕМЯ

Земя от камъни и пръст, и глина,
застинала в душата на човека,
дарила си му милиони века,
но го отглеждаш само сто години!

А той те преора и обезкрили,
горите ти превърна във скрижали,
където мъдреците са раздали
на глупостта си пламналите сили!

Не можеш го позна сега човекът,
издирил из недрата ти урания,
и някога във свойте изпитания
ще те простреля като стара крепост!

Тогава върху твоите оврази
човекът умъртвен ще се разложи
да натори планинските подножия
със своите безумства и омрази!"

Същият този Лалю Маринов Пончев, който казва в "Неземна сила":

"Човече, в твоите пътеки стръмни,
и в мирозданието да си пръв,
ще има още да проливаш кръв,
додето мръкне и додето съмне!"
цитирай
20. tota - Мила,Танечка,
26.05.2012 22:20
Няколко пъти надничам, чета и съм възхитена от това, че не си подминала 127 годишнината от рождението на Николай Лилиев. В над пет странички, съм публикувала негови стихотворения, но не така, както ти си успяла да го представиш. Толкова нежност струи от редовете. Такава нежност не може да не стопля. По добре от мене знаеш, че "поезията на Лилиев разкрива един неповторим свят на нравствени търсения и романтични видения, който пренася читателя в измеренията на копнежа по щастие и духовно съвършенство. Със своята музикалност и специфична форма стиховете му създават неотразимо въздействие върху човешките възприятия и пробуждат желание за приближаване до един мечтан и бленуван свят."

Неприятно съм изненадана от некрасивия спор, който е възникнал. Странно ми е защо не може да се разбере, че тук нещата не са с връзки и приятелства, а има критерии, по които се случва тази класация. Защо ли сме такива? Та тук всяко нещо се прави безвъзмездно и цели да достигне до ценителите на поетичното творчество.
цитирай
21. malchaniaotnadejda7 - "Остарял патос"?
26.05.2012 23:08
Мислих си, Таничка, "остарява ли патосът", както твърдят някои тук? А вълнението? А другарството - то, по-строго ли е, по-вековечно и по-силно ли е от привидно устойчивата рамка на времето, в което го изповядваме, чувстваме или... го осъждаме? Все реторика на емоционалността, която всички носим по своему, но която поражда твоят постинг, посветен на един от големите световни поети. И слава Богу, при всеки от нас, тази емоционалност и реторичност е така различна. Уважаван от мен литератор, критик, всепризнат ерудит, нарече в своя книга Пейо Яворов "албумен поет". Колко близко звучи това до "остарял незабравим патос".

Според мен, патосът на Лилиев не е "остарял", защото той е един от най-големите световни символисти, а символите не остаряват. СИМВОЛИТЕ НИКОГА НЕ ОСТАРЯВАТ. Поезията на Лилиев изобилства със символи - негови, неповторими, надвремеви.

Поезията на Пейо Яворов не е "албумна поезия" по същата причина, поради която патосът на Лилиев е жив днес. В нея има символика, която не "остарява". Говоря за живота на легендата, на безименното народно творчество. Защото безименната сила на общозначимото е всъщност, семантиката на символа. "Албумността", като "остарялостта", е понятие нафталинено и не върви до името на модерен поет като Яворов. И Лилиев, и Яворов, освен че са ми любими поети, създават поетични символи и символика, която е модерна и днес. Защото символите са букви от азбуката на Поезията, чието друго име е Символността.
цитирай
22. shao22 - Не разбрах защо спорят Лидис и Надежда.
27.05.2012 00:02
Нямаше никакъв смисъл.
цитирай
23. dushka - ПОКЛОН!
27.05.2012 09:36
цитирай
24. stela50 - Казват утрото е по - мъдро от вечерта ...
27.05.2012 11:03
И ...В спора се ражда истината ...
Добро утро и хубав ден на всички ...
Надявам се днес да сме се събудили по мъдри и добри ... надявам се .
И моля за извинение всички приятели и читатели , които за първи път
ще прочетат такива коментари и ще присъстват на нещо необичайно
за моята страничка . А може би е по- добре да прочетат само постинга ,
в който вложих много положителни чувства и емоции , преклонение
и възхищение пред един Голям творец и изключително фин и нежен ,
необикновен Човек ...
Не зная дали съм права, но мисля , че коментарите по принцип би трябвало
да са свързани с идеята и изпълнението на постинга , и отправени единствено
и само към автора . Негово е правото да отговори , или не , да обясни
и докаже , да се опита да разбере и приеме всяко мнение - без да влиза
в конфликти и да допуска скандално поведение ... Така мисля .
Има други начини и места , където може да отговори , или обори друг коментар
и мнение , дори и да е с добри приятелски чувства и намерения .
Опитвам се да разбера и Лидис , която не познавам , и Надя , която е моя
приятелка , но ми е трудно . Никога не съм си представяла , че е възможно
под постинга , посветен на Николай Лилиев да се води такъв спор , все едно ,
че аз не съществувам и не мога сама да преценя как да отреагирам и какво
да споделя . С ръка на сърцето ви казвам -- изпитвам само болка и срам ...
Искам за последен път да уверя Лидис - не познавам никой от модераторите ,
не съм в някаква група , не съм зависима от никой в блога , напротив посещавам блогове , които не влизат при мен и никога не са го правили , но аз ги харесвам
и ги чета . Радвам се на успехите и издадените книги на съблогъри ...
Като всеки човек си имам достатъчно проблеми и трудности в реалността ...
И все още вярвам , че само с добро , обич и красота може да се постигне
всичко ... Дори и в нашия объркан и тежък живот ...
Много малко е нужно на всеки от нас ... Може би просто да преброим до
десет и винаги да се поставяме на мястото на другия ..
цитирай
25. lilims - Првет, Таня! Благодаря за уют...
27.05.2012 13:00
Првет,Таня!
Благодаря за уютното кътче в необятня виртуал!!!
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ!!!

"Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи."

КРАСИВО И ТЪЖНО...
цитирай
26. shao22 - Писах, че е излишен спорът, защото ...
27.05.2012 16:02
Писах, че е излишен спорът, защото нямаше връзка с темата на постинга и изобщо с Лилиев, а само внася излишна конфликтност, не за друго.
цитирай
27. stela50 - Здравей, Наде ... Всяка чувствителна натура
27.05.2012 16:14
реагира по различен начин . Разбирам , мисля ,че разбирам твоята реакция
относно отношението към Лилиев и всички творци по това време
и спонтанното ти изказване ... Но нима Лилиев има въобще нужда от защита ,
който го познава и харесва , който се възхищава от стиховете му - той ще разбере. За съжаление не бих могла да го познавам лично - починал е през 1960 година,
дори в университета не влизаше в програмите самостоятелно , но сега отново го
преоткривам покрай дъщеря ми. Знаеш ли , рядко си харесвам постинг , а за този
бях сигурна , че е на ниво , което творецът заслужава .
Не зная дали съм права , но винаги залагам на добрината и толерантността ,
но това не значи в никакъв случай ,че се примирявам и приемам всичко
тихо и ... като безгръбначно , нали ...
Да приемем , че нищо не се е случило не може ... но не трябва и да го правим велик проблем .
Приятна неделна вечер на всички !
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - 31. stela50 - Здравей, Наде ... Всяка чувствителна натура
27.05.2012 16:25
stela50 написа:
реагира по различен начин . Разбирам , мисля ,че разбирам твоята реакция
относно отношението към Лилиев и всички творци по това време
и спонтанното ти изказване ... Но нима Лилиев има въобще нужда от защита ,
който го познава и харесва , който се възхищава от стиховете му - той ще разбере. За съжаление не бих могла да го познавам лично - починал е през 1960 година,
дори в университета не влизаше в програмите самостоятелно , но сега отново го
преоткривам покрай дъщеря ми. Знаеш ли , рядко си харесвам постинг , а за този
бях сигурна , че е на ниво , което творецът заслужава .
Не зная дали съм права , но винаги залагам на добрината и толерантността ,
но това не значи в никакъв случай ,че се примирявам и приемам всичко
тихо и ... като безгръбначно , нали ...
Да приемем , че нищо не се е случило не може ... но не трябва и да го правим велик проблем .
Приятна неделна вечер на всички !

Здравей, Таничка! Благодаря ти! Благодаря за разбирането, мога да ти отговоря само със стихотворение. Прегръщам те!

Напротив!!! Твоето е проява на сила. Нежността, толерантността, търпението - са висша проява на сила. Безгръбначност - говорих за мен. Аз отговарям за мене си. Не помня дати - значи той е починал отдавна... Стиховете, които цитираш, сякаш чувам за първи път. Звучат като писани днес.

"Като утеха сетна проблесват небесата..."
Николай Лилиев

"Аз гасна разделен от всичко мило,
и чакам в твоите ръце здрачени
да блесне моят блян като кандило."

Благодаря ти ...
цитирай
29. marrta - безподобен...така е
27.05.2012 20:21
няма друг като него

Има училище тук, което носи името на "Николай Лилиев" - 11 ОУ, има и такова, което носи името на Кирил Христов - четвърто основно
На първо четене имат сродни съдби тези наши поети, родени са в Стара Загора, с десет години разлика във възраста, отрано сираци, отгледани и изучени от роднини, живели по света и у нас, с богата житиепис, толкова различни като хора и много талантливи - не мога да сравнявам таланти, но харесвам много повече Лилиев, защото стиховете му ромолят, звънтят, леят се, езикът им е красив
а доколкото съм чула/чела той не е писал поезия след 9-и
Съпоставката не е целенасочена, просто си мислех, че за времето не е важно какъв е бил човекът като човек, в живота, щом е безспорно талантлив. Доказателство са ми двамата. Преди време се лъжех, че не може добрият поет да не е добър човек. Да е тщеславен, свадлив, надменен, дребнав. Изобщо да има недостатъци и да е способен на низости. Глупава моя самозаблуда.

днешният ден сякаш е излязъл от това стихотворение на Лилиев

КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

( само дето е май и валя доПотопно;)

поздрави за нежния поглед към нежния Лилиев, Стела - лилии по водата:)
цитирай
30. анонимен - ВЕЛИКО !
27.05.2012 21:40
Браво ! , великолепно подготвен материал--- музика и картини ..по-късно ще седн ада прочета истиховете......сигурно ще ми харесат...
:-)
цитирай
31. mariniki - любимият ми, Николай Лилиев...
28.05.2012 18:10
и тихият пролетен дъжд...
прекрасен постинг, Танечка...
напълни ми душата и сърцето..
поздравявам те...
цитирай
32. liliyanaandreeva - Статията за Николай Лилиев ме оч...
14.06.2012 23:05
Статията за Николай Лилиев ме очарова и просълзи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14659767
Постинги: 1633
Коментари: 25775
Гласове: 56664
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930