Тази статия е публикувана от дъщерята 
на моя близка приятелка ...
Не са ме изненадвали стойностните 
и интересни публикации ,които редовно
съм следила до сега - истински , сериозни,
задълбочени , по детски искрени или
спонтанно вълнуващи ... 
Статии на професионалист , със собствен 
и оригинален стил,освежен от естествеността 
и откровението на  млад човек ...
Бързам да ви представя тази публикация,
която не само получи вече моите аплодисменти,
но остави нещо много дълбоко в сърцето ми ...
Неродените ми деца Мария Полякова  04.06.2012

 

Замислям се все повече как ще ги възпитам ...

        ------------------------------------------    С напредването на възрастта се замислям за деня, в който ще трябва да дам знанията, ценностите, морала и въобще всичко духовно на децата си.
Ако имам син! Ако имам син, ще се опитам да го науча да бъде Мъж.
Ще се опитам да му покажа как трябва да разбира жените. Ще го науча какво е да си джентълмен. Ще го науча, че не е лошо понякога да си арогантен или егоцентричен - стига това да е умерено и да не обижда другите. Ако джентълменът не може да плати сметката в ресторанта - по-добре да излезе на разходка.    Ще го възпитам, че когато получи sms в 2 часа през нощта е възпитано да отговори - колкото и да е безсмислен той, че трябва да вдига телефона си, дори в случаите, когато няма какво да каже. Ще му обясня, че няма нищо лошо в секса за една нощ, стига и двете страни да са съгласни с това условие. Може да има много жени през живота си, но истинският мъж не казва бройката, не се хвали с нея.   Ще има случаи, в които на сутринта ще си тръгва, но доброто възпитание изисква поне да се благодари за приятната компания. Ще го науча, че има случаи, в които Тя ще бъде само една - единствена и тогава най-вероятно ще усеща болка. Но няма да се предава, като при зъболекар, когато устата ти е отворена, а болката се усилва, тогава просто вдигаш ръка, за да сигнализираш безмълвно. Ако зъболекарят е достатъчно добър, ще види реакцията ти и ще предприеме нужните мерки.   Ще му покажа, че сълзите понякога се стичат и от радост, и от тъга, и неговата мисия на джентълмен не е да ги спре, а да предложи чиста кърпичка. Истинският мъж отделя време - време за себе си и време за другите. Ще му обясня, че когато е обещал да е до някого, това не означава да му праща съобщения в чата на Facebook.

Не знам дали ще успея да се справя, но ако успея - да, ще има поне един ЖИВ джентълмен. Може би ще нарани някоя от жените през живота си, може би ще обиди някоя от тях, но няма да го прави с всяка една от тях.

Ако имам дъщеря, ще я възпитам да бъде Дама.

Изисканата дама не печели вниманието на всички заобикалящи я мъже, а само на тези, които я интересуват. Тя гледа като изкусителка, докосва като майка, държи се като момиче и притежава характера на мъж. Ще й разкажа новите приказки, в които невинаги има Happy end, замъците понякога са 5 кв.м в квартира в Студентски град, а принцът избягва преди финалните надписи.   Ще я науча, че трябва да знае всичко за себе си, но никога да не казва всичко за себе си на друг. Истинската дама се забавлява в шумни компании, но си тръгва сама. Ще я науча да търпи много, но не до безкрай, да обича силно, но най-силно себе си, да е горда, но не самовлюбена, да умее да казва "не".   Дамата пита, когато не разбира, прави се на слаба, когато трябва да почеше егото на мъжа до себе си и на силна, когато него го "няма". Ако имам дъщеря, ще й казвам "сине", за да успее да избяга от клишето, че е от "слабия пол". Ще й обясня, че има любов, но има и страст. Ще се срещне с изневярата - може би ще й изневерят, а може би тя ще го направи.   Нечия възглавница се пропива със сълзи и обида, а нечия друга е била изритана на пода - нейната възглавница може да попадне и в двете ситуации. Докато някой спи в леглото си спокойно, друг може да разбива нечия връзка - ще я науча, че тя може и да руши, но може и да създава. Важното е да съхрани себе си, важното е да знае, че дори и да изгуби някоя битка, войната продължава. Понякога нещата просто се случват, дори на дамите.

Защото животът е такъв, мили мои неродени деца. Игрите от детството си остават, само level-ът се променя. С възрастта започваш да играеш на тези от тях, които са ти се стрували страшни преди. Старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, по-първични и без сълзи и сополи. Игри, в които има ловци, но има и плячка, има сила, но има и подчинение, има жестокост, има жертви... игри на прелъстяване, себедоказване, отрицание.   Всички се бием в тази война. Всички се въртим в нейния кръговрат - понякога сме победители, а понякога победени, понякога сме професионалисти, а понякога сме аматьори. Въпрос на обстоятелства, настроение, емоции, но най-важното: винаги има ранени и убити.

Такава ще е моята борба да възпитам неродените си деца - един син, който да е истински джентълмен и една дъщеря, която да е истински "син"!
*****************************************************************************

Искам да отбележа, че авторката на статията е на  25 години ...
Мисля си колко често говорим за младите негативни неща , 
разбира се поводи има , но трябва да се вглеждаме и в тези 
наши деца, които въпреки трудното време,могат да ни изненадват
приятно, да ни научат на нещо, скрито от очите ни в техния свят ,
да ни покажат силата на независимата си непримиренческа 
природа ... Смелостта да отстояват правото си на свобода
и достен живот .
Желая от сърце на Мария Полякова за сбъдне желанията си ,
много светлина и обич по пътя й - с една дума - ЩАСТИЕ !

възпитаваме себе си...

Статията има актуално звучене. Един млад човек, каквато е авторката е доловила съществуващ проблем в днешната действителност - липсата на доброто възпитание и поведение. С усет на познавач на проблема тя го е разгледала в дълбочина , при това по много интересен начин - през погледа на една майка и неродените и деца. Или такива каквито би искала да види след време именно своите деца . И не само тях.
Поздрави на Мария Полякова за всичко споделено от нея за нас - читателите. Желая и здраве и творчески успехи в областта на етиката и етикета. И дано да има публикация със заглавие: "Моите родени деца!!"
Защото днес в стремежа за постигане на целите младите дами да не пропуснат една от най - важната да станат майки!!!

Хубав ден, Танечка!!

е натрупала Мария Полякова за своите 25 години...
това някои не го научават и за цял живот...
много ми хареса статията... сърдечен
поздрав и за двете ви..

Пожелавам на това момиче да я сбъдне!
Поздрави,Таничка и благодаря!
Има бъдеще в децата ни!!!

Написаното от Мария Полякова е впечатляващо, въздействащо и силно, но - по принцип не съм съгласна с такъв подход... :) Това, разбира се, е мое мнение, но съм забелязала, че често, когато се правят такива предварителни "сметки" и предвиждания за "нероден Петко" (не че в случая е така), се получава "да си правиш сметките без кръчмаря"... От текста никъде не е видно, че Майката ще допусне Нероденото дете да "бъде себе си", нито че допуска, че То има Свой Характер, Своя Съдба, Своя Свободна Воля, Свое Аз, което нито Майката, нито Бог може да моделира..., а не е и желателно да може. :)

От един форум на Мами запомних една хубава мисъл: "Преди да имам деца имах пет стройни, подробни и практически и прекрасни схеми за начин на отглеждане и възпитание; Сега имам пет деца и нито една схема!


:)))))

Пожелавам на авторката да се сбъдне тази нейна мечта!
Благодаря ти, Таня!
Б.

Браво!

Поздрави за авторката!Поздрав и на теб!

Добре би възпитала децата си. Успех! ;)

и си мисля, че е благословия да имаш деветгодишно необработено диамантче на моята възраст. И че засега успявам с шлифоването, задржам любопитството му, будните му мисли и отвореното възприемане на света. Двамата заедно копаем градинката, садим разсадите, той сам си пришива скъсаното копче, обича да си играе на компютърни игри - едно нормално дете, но отговорно... и дано през следващите години остане такова.

Да си човек, значи да си отговорен - Егзюпери.

Рядкост са младите родители, които имат подобни идеалистични възгледи за възпитанието...

и уважиха , коментираха - съгласни , или не с написаното ...
Благодаря и за различните мнения и допълнения .
При първия прочит почувствах болка ... пред лицето на една истина,
разкрита философски, леко иронично , малко тъжно
и много силно от един млад човек , готов да подготви
бъдещите поколения за реалната действителност по свой начин,
откровено, може би болезнено за него самия ... но необходимо .
Между редовете са скрити истинските послания ...
Самото време поставя въпроси , създава условия за различно
мислене , необходимостта от размисли за съдбата
на бъдещите поколения ... С дълбочина и смело мислене .
Тя има вече много статии, есета , размисли , които са достойни
да бъдат четени, обсъждани и коментирани от по-широка аудитория .
Мислейки така, реших да споделя тази статия с вас ...
Мария Полякова ще стане един добър журналист ,
пожелавам й го от сърце ... Вярвам в нея ...
А на всички , които спират на моята страница , на колегите от блога
желая хубав и успешен ден ... един слънчев и добър петък ...

По- добре не раждайте!
Времената са за хора с груби нрави и голямо Его

Благодаря, че го сподели с нас!
А на авторката пожелавам наистина да сбъдне желанията си!

не раждайте майки деца трябва да има какво като са от различни бащи и всяка година булка сватба и люлка сменяйте мъжете свекървите дори но деца раждайте на всяка цена от всеки какво значение има че бащата е грозен но пък е умен ще ви назначи тук и там и животът ви щ е лек и розов

"Не знам дали ще успея да се справя, но ако успея - да, ще има поне един ЖИВ джентълмен. Може би ще нарани някоя от жените през живота си, може би ще обиди някоя от тях, но няма да го прави с всяка една от тях.

Ще я науча, че трябва да знае всичко за себе си, но никога да не казва всичко за себе си на друг... Ще я науча да търпи много, но не до безкрай, да обича силно, но най-силно себе си, да е горда, но не самовлюбена, да умее да казва "не"."

Мария Полякова не е толкова малка - на 25 години вече имах 2 годишна дъщеря - "една истинска дама"... :) Така се роди - с розови нокътчета - "маникюрче" - и с дълги до раменете тъмни коси.:) Научих я да бъде себе си, каквото и да става. Когато всички дами казват "не", да може да каже - "да" и... да се съобразява преди всичко с онзи, когото обича, не със себе си.:) Нямам син, но за мен "дтентълмен" е мъжът, който насаме със себе си е джентълмен. Това е всичко важно за мъжа.:) Но, стига жизнен опит.

Сега за статията на Мария Полякова - чудесна, раздвижена, четивна и... поучителна. Със сигурност би харесала на читателите. От сърце желая професионален успех на Мария и най-вече - щастлив, пълноценен живот!:)