Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2012 12:56 - Спри и чуй музиката ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7596 Коментари: 19 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

    image
Преди няколко години често минавах покрай 
един уличен музикант, който много вълнуващо
свиреше познатите и любими за хората от всички
поколения песни на Бийтълс...
Правеше впечатление наведената му над
китарата глава с красива дълга коса и винаги
чистото облекло, макар и скромно ...
Минаващите поспираха, някои се застояваха
по- дълго и после с въздишка пускаха някоя
стотинка или левче, развълнувани от прекрасното
изпълнение на младия музикант ... 
Беше ми трудно да преодолея момента, в който
трябваше да поставя нещо и аз в старата шапка
пред него. Беше талантлив, повече от много други
може би, които бяха постигнали успехи и известност.
Но той поднасяше всеки ден своя концерт в подлеза
на гарата, все така докосващо и вълнуващо, а на 
концерт все пак се ходи с билет ... И не беше обидно.
Един ден отдалече видях голяма група ученици,
които стояха пред него и слушаха в захлас. 
Приличаха на екскурзианти... в този момент
се появиха и двете учителки и спряха до учениците си.
Изненада ме мълчанието на двете жени, които
също се заслушаха и постояха видимо развълнувани
и малко объркани. Когато милодията затихна, едната
ръководителка на групата подкани децата да съберат 
парички за билети и започна да им говори за 
концертите на открито и за това как трябва да бъде
уважен и този, който свири за всички на улицата...
Отминах и не чух повече, бързах и преглъщах сълзите си.
Попадайки на този експеримент си спомних тази
история за  малките посетители на концерта в подлеза
и за невероятната им учителка ...


    image 
                                       Уникален експеримент на „Вашингтон пост“
  със световноизвестен цигулар, който работи
  един предиобед като уличен музикант ...


     image

Случвало се е на всеки, който живее в голям град. Сутрин в делничен ден обикновено се опитвате да компресирате времето, за да смогнете в невъзможния трафик, сред блъсканицата на градския транспорт, в тълпата по спирките на метрото, устремени към работното си място, опитвайки се да подредите в главата си графика за деня и да предвидите неприятните изненади, които шефът ви е подготвил. В такъв момент изобщо не ви е до изкуство. Нито пък до благотворителност. Затова в очите ви уличният музикант, застанал със своя инструмент на най-оживената пресечка по вашия маршрут или точно край ескалатора на метрото, е по-скоро препятствие, отколкото повод да забавите темпото и да развържете кесията. Как бихте реагирали обаче, ако същият този музикант се окаже виртуозът, билетът за чийто концерт пресуши бюджета ви миналия месец? Ще оцените ли замаха, с който той завършва музикалната фраза? Ще познаете ли изобщо изпълнителя?
В началото на януари 2007 г. екип на „Вашингтон пост“ решава да провери дали един гениален цигулар и неговата музика биха могли да извадят от инерцията хората, които минават през спирката на метрото „Л’енфан плаза“ в сутрешния час пик. Преди това журналистите се консултират с Ленард Слаткин, музикален директор на Националния симфоничен оркестър, какво според него би могло да се случи, хипотетично, ако един от най-известните цигулари в света реши да свири инкогнито в най-оживеното време на една от спирките в метрото, откъдето преминават обикновено повече от 1000 души. Да предположим, отвръща Слаткин, че никой не го разпознае и го приемат за уличен музикант. Въпреки това обаче, щом е наистина добър, едва ли ще остане незабелязан. Ако това се случва в Европа, около него ще се струпат повече хора, но тук... Според мен от 1000 души около 35-40 ще оценят майсторството му, а 75-100 ще се спрат и ще се заслушат. Във всеки случай около него ще се образува тълпа и той може да събере към 150 долара. А кой е музикантът между другото?
Джошуа Бел.
НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ!
За да бъде оценен мащабът на експеримента на „Вашингтон пост“, трябва да се добавят някои бележки под линия.
Първо: започнал кариерата си като дете чудо, на 39 години Джошуа Бел е световно признат виртуоз и носител на „Грами“. Три дни преди авантюрата в метрото неговото име изпълва залата на Бостънския симфоничен оркестър, където добрите места са по 100 долара. Макар да свири с най-добрите оркестри в САЩ и чужбина, той няма нищо против да се появява в „Улица Сезам“, в късни тв шоу програми, да изпълнява музика към игрални филми. Саундтракът към филма „Червената цигулка“ е в негово изпълнение, а композиторът Джон Кориляно, взел „Оскар“ за музиката към филма, твърди за Бел, че свири като бог.
На концертите на Джошуа Бел той е единственият, който не е с фрак и папийонка, а прилича по-скоро на Зоро - с черен панталон, разкопчана черна риза и развети коси. Бел е ерген и сред среброкосата му публика винаги има група млади момичета - каймакът на младите и красивите, които след концерта обсаждат служебния вход за автографи.
Второ: цигулката на Бел е „Гибсън екс Хуберман“, изработена от Антонио Страдивари през 1713 г. - т.нар. златен период на италианския майстор. Нито една цигулка не е постигнала съвършения звук на инструментите на Страдивари оттогава досега.
Бел се е сдобил с тази цигулка преди няколко години, когато е продал тогавашния си „Страдивари“ и е взел значителна сума назаем, за да покрие цената от 3.5 млн. долара. Неговият „Гибсън екс Хуберман“ е обвит в мистерия - той два пъти е бил краден от предишния си притежател - полския виртуоз Бронислав Хуберман. 
И така, на 12 януари, петък, край ескалаторите на метростанция „Л’енфант плаза“ се появява самотен музикант, който настройва инструмента си, хвърля няколко монети в кутията на цигулката и започва да свири.

             image
Бел решава да започне с „Шакона“ на Йохан Себастиан Бах, част от Партита №2, ре минор. Според него това е „не само едно от най-великите музикални произведения, създадени някога, но и едно от най-великите постижения в човешката история“. Бел не споменава, че „Шакона“ е една от най-трудните за изпълнение пиеси за цигулка, с която малцина са се справяли. Тя е необикновено дълга - 14 минути, с изключително сложна архитектура на звука, състояща се от една-единствена музикална тема, която се повтаря в дузина вариации. Създадена около 1720 г., в навечерието на европейското Просвещение тя се смята за възхвала на неограничените човешки възможности.
В изпълнението на Бел по нищо не личи, че свири в метрото - ентусиазмът и изяществото, с които свири, са като за публиката на „Карнеги хол“. Въпреки това минават цели три минути, преди изобщо нещо да се случи. Край него са преминали 63 души (целият експеримент е заснет със скрита камера), когато един мъж на средна възраст забавя крачка и извръща глава, установявайки, че там някакъв човек свири на цигулка. Половин минута по-късно Бел получава и първите монети. Едва на шестата минута няколко минувачи спират и се заслушват. До края на импровизирания концерт, продължил 45 мин., край Бел са преминали 1070 души, седмина са спрели да послушат поне за минута, 27 са пуснали монети в калъфа на цигулката, а събраната сума е 32 долара и 17 цента. Всъщност това никак не е зле, казва през смях Бел - излиза, че мога да изкарвам по 40 долара на час, което е напълно достатъчно, за да преживявам, при това без да плащам на агент.
Само един от преминаващите наистина е оценил, че свири изключителен музикант (защото и той навремето е свирил на цигулка), а една жена е разпознала Бел и не е могла да повярва на очите си. И не, г-н Слаткин, никаква тълпа не се е струпала около него в нито един момент от изпълнението му.
Изводите на екипа от „Вашингтон пост“: хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея.
Междувременно след турне в европейските столици Бел се е завърнал в Щатите, за да получи наградата „Ейвъри Фишър“, която отличава цигуларя от метростанция „Л’енфант“ като най-добрия изпълнител на класическа музика в Америка.


http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/idei_za_sedmicata
/2007/05/11/338882_biseri_v_metroto/
http://www.lenta.ru/articles/2007/04/09/violin/
http://www.manager.bg/news/perli-predi-zakuska


image











Гласувай:
20



1. nicodima - хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея
08.10.2012 13:15
Е, това е лошото!
Въпреки че постингът ти като цяло е песимистичен, поздрави : )...
цитирай
2. sparotok - !
08.10.2012 13:16
Когато установим, че сме изгубили сетивата си за красотата, значи е време да започнем да се притесняваме...

Всъщност при нас не е чак толкова зле както в САЩ, не само в Пловдив, на други места хората също често се спират за послушат изпълнението на уличните музиканти...

Дано да не губим никога сетивата си!
цитирай
3. mt46 - Цигулката
08.10.2012 13:32
е вълшебен инструмент... Поздрав!...
цитирай
4. stela50 - Когато прочетох за този експеримент,
08.10.2012 13:56
веднага пред очите ми се появи тази учителка, която развълнувано
обясняваше на децата, че присъстват на концерт и както на всеки
концерт, трябва да се плати за билетче ... Не мисля, че сме изгубили
сетивата си за красотата, затова и споделих и противопоставих
моето преживяване на експеримента... Все още не можем да устояваме
на вълшебството и магията на изкуството и прелестите на природата,
не можем ...

nicodima - Права си, Никодима - хората бързат замислени, напрегнати,
тревожни ... но няколко такива минути даряват много. Надявам се
постингът ми да не звучи песимистично, различно е моето усещане...

sparotok - Да, изуми ме реакцията но американците, с колкото и важни дела
да са били заети мислите им... Уверена съм, че проведен тук, експериментът
би показал малко по- различни резултати...

mt46 - Нима може да не спре човек пред едно вълшебно изпълнение,
приятелю ... Да си подари няколко минути среща с прекрасна музика,
дори и да не е в концертната зала.


цитирай
5. grigors - прекарсно:))
08.10.2012 14:12
:))))
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Американска работа. Това в Европа ...
08.10.2012 14:31
Американска работа. Това в Европа не може да се случи. Поздрави!!!
цитирай
7. nicodima - Дано си права!
08.10.2012 14:32
Просто и ние вървим бързо нататък...
цитирай
8. mariniki - да, за жалост...
08.10.2012 14:39
хората изгубват постепенно усета си към красивото...
експериментът е показателен... но пък има и хора
с отворени сърца... поздравявам те, Таничка
за прекрасната музика...
цитирай
9. jabalka - Поздрави от мен stela50! Благодаря ти!
08.10.2012 14:54
Удивителна е силата на въздействие на музиката върху сетивата на човека...удивителна- всеки път е преживяване , като за първи път път в живота ти!
Изпълнители , талантливи и живеещи в редовете на музиката като - Джошуа Бел - само доказват , че тази красота може да се роди и тук , сега , в този миг в който ти и аз я слушаме със същата сила на въздействие , както в онзи миг на сътворяването от нейният баща- композитор!

Много интересен експеримент - знаеш ли , мисля си че малко по късно в деня си хората които обичат тази музика са осъзнали , покрай какво са преминали...без да могат да реагират , защото със сигурност такива мигове оставят трайна следа , но като ехо ...по късно осъзнато...действие
цитирай
10. tota - Мила, Танечка, колкото и странно да ни звучи, изводите разкриват начина на живот..
08.10.2012 14:55
...динамиката и грижата за оцеляването..." хората не просто нямат време и сетива, за да оценят красотата, те вече са безразлични към нея" Обърни внимание те вече са безразлични към нея. И това е най - тъжната констатация според мен, защото времето в което живеем ни отдалечава все повече от природата и от нас самите.

Поздрави, Танечка!!
цитирай
11. djani - Уви, проза на ежедневието!
08.10.2012 15:15
Да имаш сетива за красотата и все пак музикален слух, за да различиш гения, или таланта. А когато бягаш за насъщния не ти е до това...
цитирай
12. ivanna4ev - Никога не съм смятал и определено не ...
08.10.2012 16:03
Никога не съм смятал и определено не приемам тротоара като място за изкуството.Че и с обърната шапка за подхвърлени монети.Да - и "Тука има-Тука нема" може да е изкуство,но аз говоря за друго.А едно общество ако докара представителите си на истинското изкуство да се препитават от подаяния,то това си е белег за висока степен на деградация.
цитирай
13. stela50 - Благодаря ви за споделените мнения
08.10.2012 16:28
и най- вече, че поспряхте да послушате вълшебната музика...
Не мисля, че борбата за оцеляване е причина за този отчайващ
резултат на експеримента в САЩ. Не зная защо продължавам да мисля,
че не е и до разбиране, или познаване на гения ... не ... музиката
е усещане, чувство, емоция ... Най- отчаяните и съсипани хора
биха се поспрели и съпреживели. А и към обяд нима всички там
са били толкова бързащи и замислени, колкото рано сутринта...

grigors - Истина е, музиката е прекрасна... Благодаря, че спря и послуша.

kasnaprolet9999 - Склонна съм да подкрепя думите ти, Невена...
Различен е начинът ни на живот . Благодаря, че спря при мен .

nicodima - И ти си права... вървим нататък, но все пак нашите достойнства
от векове, може би ще надвият... може би.

mariniki - Има Маги, има много хора с отворени сърца, въпреки празните
джобове и безкрайни проблеми... Експериментът според мен показва още
много неща. Но се надявам да не ги носим в себе си и да не свикваме с тях .

jabalka - Не зная , Ябълчице ... Не е страшно, че не са познали знаменития виртуоз, страшно е безразличието, с което са минавали покрай него...
Страшно е, че не са докоснати дори от съдбата на един уличен певец...
Всеки миг се ражда красота , права си , мила ... и борбата за оцеляване
не може да бъде причина да не я уловиш, да не спреш за миг до нея .
Благодаря за топлите думи .

tota - Така е, трудно е времето, напрегнат живот, но не мога да приема, че хората са безразлични към красотата до такава степен. Да не говорим за САЩ,
където едва ли имат и малка част от нашите проблеми... По- скоро е до психика,
чувства, съпричастие... Това, че спираш тук, когато имаш толкова ангажименти,
доказва моята теза, приятелко . Благодаря ти !

djani - По принцип си прав, Джани, но аз не споделям изцяло твоите думи, изказала съм вече своето мнение и не искам да се повтарям, като се надявам да имам право... Благодаря ти,
че спря и послуша музиката.
цитирай
14. stela50 - ivanna4ev
08.10.2012 16:38
Не мога да се съглася, Иван ... И в подлеза, и на улицата има изкуство...
Всеки има различна съдба, има моменти от живота, когато е поставен на колене
и тук не става въпрос за успели и световно известни личности, както е случая
с експеримента, да, това би било не само деградация, още по- лошо...
Но никой не знае какво го очаква и аз приемам различните хора, които творят
на улицата, независимо от всичко. Не искам да смесвам в никакъв случай
тротоарните игри и заблуждаващите, правещи се на музиканти деградирали личности с истинското изкуство... Но, това е само мое мнение, всеки има
право да изрази своето. Благодаря, че спря и сподели .
цитирай
15. bven - Преди всяка вечер срещах един музикант близо до Тримона, Стела.
08.10.2012 19:40
Докато една вечер го заприказвах - беше акордеонист. . И разбрах, че не може да получи социална пенсия, защото не му достигат няколко години. И свири, понякога и със свой колега цигулар, шлагери за всички минувачи. Но минувачите пускат само жълти стотинки. За изхранването не стигат.
Не е като в Америка, пък и учителите не правят уроци на открито...
Поздрави за чудесния постинг. Музиката е бижу!
цитирай
16. yotovava - Има и други фактори,
08.10.2012 22:39
обикновено минувачите си имат други задачи и мисли.
Да не бъдем строги в оценките. В София съм се спирала пред наистина добри музикални изпълнения.
Преди години на Славейков идваше един мим, преоблечен като статуя. Винаги му се кефех. Стоеше замръзнал и ако някое дете се загледаше в него, правеше движение - бързо и рязко и пак застиваше. Снимах го няколко пъти, а за щастие и синът ми беше с мен и можа да му се наслади.
цитирай
17. malchaniaotnadejda7 - :)
09.10.2012 12:17
Благодаря ти!
цитирай
18. stela50 - bven , yotovava , malchaniaotnadejda7
09.10.2012 12:30
Благодаря ви, че поспряхте и послушахте ...
И споделихте на фона на великолепното изпълнение
на Вълшебника Джошуа Бел...
Желая ви прекрасен ден !
цитирай
19. raiavid - Браво!
09.10.2012 13:00
Хубава история! Добър урок и прекрасна музика! Поздравления за избора и темата!
често трябва да се замисляме хората, за музиката, за улицата и всичко , което става с тях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17491782
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031