"Понякога съдбата прилича на пясъчна буря,непрекъснато
променяща посоката си.Искаш да избягаш от нея,свърваш
по друг път,но и тя поема по него,следва те неотклонно.
Същото се повтаря отново и отново,сякаш си се впуснал
в зловещ танц със смъртта току преди разсъмване.
Няма да се спасиш от нея.Защото тази буря не е нещо
случайно,долетяло отдалеч.Тази буря си самият ти.
Нещо вътре в теб.Единственото,което можеш да сториш,
е да се примириш с нея,да стиснеш очи,да запушиш уши,
за да не ти влиза пясък,да навлезеш в бурята и стъпка
по стъпка да си проправяш път през нея.Няма нито слънце,
нито луна,нито посока.Дори ходът на времето не се усеща.
Само ситен бял пясък,подобен на стрити на прах кости,
се завихря към небето.
Ето каква пясъчна буря трябва да си представиш."

                                                Харуки Мураками

  

 Когато болката остро пронизва сетивата,
а съдбата оставя своя странен отпечатък...
Когато невъзвратимото нахлува 
като пясъчна буря в душата и замъглява погледа...
Тогава нахлува ... като преграда за спасение
спомен от детството - като усмивка, по детски 
красива и чиста, като откриване на нещо
пропуснато ... неуловено, но незабравено...
Полетът ... мечтата за полет и невероятността
и дълбочината на едно приятелство...
по неразгаданите пътеки на човешкия мир ...
Когато неочакваността... тази, ужасната ...
се стоварва като гръм в ясен ден и разбива
на парченца сърца и животи ...
Когато не чувстваш, не разбираш,
а просто неописуемо болиш ... и мълчиш ...
Тогава като барикада от светлина мислите ти
рисуват обикновена, естествена, твърде човешка
картина ... Как две топли мъжки ръце приласкават
и хранят беззащитно гларусче, паднало в може би
първия си неуспешен опит да полети ...
Такава гледка не може да се забрави, дори и само 
да си прочел, или да са ти я раказали.
Толкова говори за сърцето и душата ,
за добротата и обичта ... 
За да опознаеш някой, понякога е необходим само 
един миг ... един жест ...
Две топли ръце ... и нежен поглед ...
и да нахраниш гларусче ...
Или да живееш далече ... да даряваш добрини 
и светли дни ... винаги с усмивка ... по детски истинска...
С вечната, понякога дълбоко скрита,
дори неподозирана мечта за полет ...

stela50

  
    Художник Крис Ланди

Когато неочакваността... тази, ужасната ...
се стоварва като гръм в ясен ден и разбива
на парченца сърца и животи ...

развълнува ме много

Благодаря за споделянето!

Горчиво и с надежда ... за ръцете на мъж, който храни малко гларусче - в този жест е добротата , която Ни спасява!
Бихме се изгубили в горчивото което ни обгръща!

силно.

Браво!

и чувствата ти Стелче! Много докосващи редове...да нахраниш гларусче...
Прегръщам те!

Благодаря за тази красота, с която започна денят ми, Таничка!
Поздрави и приказен ден на всички!

Впечетляващо !Поздрави,Таня!

Поздрави, Таня!

За да опознаеш някого, понякога е достатъчен миг, понякога - повече време...

Ето едно гларусче, за което се грижеха добри хора..
http://alexs.blog.bg/zabavlenie/2011/07/08/glarusche-i-kotki-snimka.779573
Поздрави,Таня!

Прекрасна хармония!
Благодаря!

Докато прочетох няколко пъти .... като фон се появи( и се преплиташе) с тази фраза на Блага :

''Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите,

прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на

кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият

всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да

изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх

и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата

ръка! От ничия друга, само от неговата!''

"Пътуване към себе си"