Блогът на stela50 :: Рисувайки със сърцето. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.06.2013 18:38 - Рисувайки със сърцето ...

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: Коментари: Гласове:

Последна промяна: 23.06.2013 19:30

" Когато рисувам, аз не чувствам дали е леко или трудно,
просто изпитвам радост... даже понякога ми се струва,
че не рисувам с ръцете си, а със сърцето ... Може би
оттук идва и пределната изразителност. Просто усещам
всичките тези линии ... Никога не давам имена на своите
картини, наиминованията съдържат един вид подсказване,
а хората сами намират смисъла, откриват за себе си името
и посланията на всяка творба."

Татяна Марковцева по образование е инженер – программист.
Понастоящем живее и работи в Чикаго.

Сериозно да се занимава с рисуване, художничката
започнала неочаквано дори за самата нея преди две години.
Изведнъж почувствала непреодолимо влечение да запечатва,
да не пропуска нищо, да рисува и най - малката, случайно
преминала мисъл. Започнала на обикномен лист,
с флумастер, по - късно продължила да рисува с туш и на
по - големи формати. Искало й се да изрази човешките емоции,
стараейки се да използва колкото се може по - малко линии ...

Рисунките на Татяна са много необичайни -
наглед обикновени, в същото време много емоционални
и информативни. Струва ти се невъзможно само с няколко
линии да се предаде цяла гама от чувства.
Получава се невероятно красиво и силно само под ръката
на необикновено талантлив художник .

Навярно така и трябва да бъде ...
Всеки, който се докосва до тези удивителни
картини, намира непременно в тях нещо свое ...
Всичко е лаконично и много красиво -
само няколко щрихи и такова настроение ...

Да нарисуваш Любовта, Щастието ... сложно е,
почти невъзможно...
но хората се опитват през целия си живот
да рисуват любов и щастие ...

Любов и нежност в удивителни очертания ...

Какво е Любовта ...
Въздишка, поглед ...
Устни ... в красива усмивка,
леко преминала тъга ...

Нежността ... тиха магия...
*
Аз спрях при мъдреца и попитах едно,
Моля, кажи ми - Какво е любов ?
Той отговори ми - Нищо ...
Но аз зная - за любовта са написани
много книги ... В едни пише, че е Вечност,
в други - само Миг... Ту разпалва буен огън,
ту се топи като сняг ...
Какво всъщност е Любовта - всичко това
е Човекът ...
Тогава той усмихнато ме погледна в лицето -
Виждаш ли, ти сам намери отговора :
Всичко или нищо ! При любовта няма среда.
Омар Хаям