Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2013 18:28 - Една специална страница ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7947 Коментари: 10 Гласове:
49

Последна промяна: 09.07.2013 18:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
”Иван Вазов даде на българския народ неговата литература,
създаде българската литература, създаде българския език,
като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките
мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно
българският народ дължи всички онези културни блага, които
можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура.”  
                                                              ГЕО  МИЛЕВ


  image

ЛЮБОВ  ТРЯБВА 

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по – добро, о, брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш – то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, можеби по – лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума – с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знай – злият тоже...
Омразата – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – тя само може
светия кръст да вземе на Христа!


image
Стенописите са дело на пловдивските художници
Георги Божилов - Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов.


НЕПЕЧАТАНИ ПРИЖИВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ


ОТКЪСЛЕЦИ

Аз буйно влязох на живота
в безбрежният му океан,
наситих всякаква охота,
постигнах всякой светъл блян.

Радвах се много, много страдах,
но нямаше за мене бряг.
Кат слаба твар аз често падах,
кат млад човек – въставах пак.

Успях аз за всичко да узная:
ядът, възторгът, любовта;
изпих аз чашата до края
из радостта и на скръбта...
*
И нека бързите години
въз мен кат сенки да летят,
и тайни сребърни седини
коса ми всяк ден да красят.

И нека падат вси надежди
кат жълти листе в есента,
и само скърби и премежди
да ми остаят на света,

ти тупай, бий, сърце! Безумно
последний си елей троши!
Люби, страдай, угасвай шумно,
но само скоро ти свърши!


КЪМ ПРИРОДАТА
...
Обичам, природо, във часове мирни
да гледам на тебе със жадни очи
на гледки, картини обайни, обширни,
в които ръката всесилна личи.
В туй нeбо пространно, кое се пъстрее,
и горите високи със снежни чела,
в туй бляскаво слънце, що пламенно грее,
в морята бурливи с бездънни легла
аз виждам ти как си чудесна, безкрайна
и колко велик е създателят твой,
и колко съм малък, и твар тук нетрайна,
ничтожен кат атом във твой шир и брой!
Какво по-велико от твойто величье?
Какво по-прекрасно от дивний ти лик?!
О, слава на тоз, що тъй мъдро те кичи
и пълни с хармонья, със сладост, с светлик!
Не си ли ти отзив на мъдрост всезнайна,
творенье гигантско на мощна ръка?
Не е ли в теб видна таз личност нам тайна?
Не е ли вплътена в теб, тъй да река?
Не всуе човекът лишен от лъчите
на светлий източник, с дух немощен, слаб,
от толкоз величье ударен в очите,
божил те, кланял се, мислил се твой раб.
Поети, теб чеда любими, щастливи,
кои си дарила с най-редкий си дар,
не в тебе ли черпят тез мисли светливи?
Не ти ли им вдъхваш тез песни и жар?
Най-сетне в теб само, във твойте прегръдки
нетленни и драги, о, майко света,
духът ни отруден от светските мъки
намира утеха, покой, радостта!

                     ИВАН ВАЗОВ

 image
Графичен портрет от П. Морозов
октомври 1920 г.

----------------------------
...
Годината е 1950. Паметна и знаменателна.
С указ № 319 на Президиума на Народното събрание на България
от 4 юли, Пловдивската народна библиотека се наименува
                  “Държавна библиотека “Иван Вазов”.
Сто години след своето рождение Вазов става патрон на второто
национално книгохранилище на България, на института и сградата,
в която някога е заседавал като депутат на Областното събрание
и член на Постоянния комитет.
Не знам дали този акт е чест за Вазов, но съм сигурна, че е висока
чест за Пловдивската библиотека и задължение, разбира се.
А може би творческият дух на Вазов е изпълвал винаги голяма част
от интелектуалното пространство на библиотеката, още в началните
години на нейното утвърждаване. Къщата, в която живее и твори
в няколко от най-благодатните си години е почти в съседство със
сградата на библиотеката. Ще ми се да вярвам, че любовта им е
била взаимна, още повече, че още през 1906 г.
Вазов лично подарява на библиотеката част от ръкописа на
неиздадения си тогава исторически роман “Янтра шуми”, и на
стихотворението си “Борът”, стихотворението, което по думите
на самия Вазов, му спечелва името поет и общо признание на
поетически дар. Това признава сам поетът в
      “Поетическа биография на Ивана Вазова
до 20-годишната му възраст”, отпечатана през 1920 г.
под псевдонима Т. Габровски. “Без това стихотворение,
което порази въображенията, Вазов дълго още може би
щеше да се бори с писателската неизвестност.”

Директор на библиотеката тогава е Борис Дякович – високо
интелектуална и ерудирана личност и личен познат на Вазов.
Ето какво пише на Дякович утвърденият вече писател и поет:
Уважаеми Г. Дякович,
Прося извинение, че се забавих на любезното Ви писмо.
Днес имам честта да Ви изпратя за библиотеката част
от ръкописа (черновката) на неиздадений ми още исторически
роман “Янтра шуми”. Приемете уверение в искреното ми
почитание.
И. Вазов

Писмото носи дата 24 декември 1906 г. и е изпратено от София.
Върху текста на Вазовото писмо с червено мастило е написана
следната бележка:
“удостоверявам, че това писмо е собственоръчно на Иван Вазов”.
Бележката е на директора Борис Дякович, получателя на писмото
и изпълнителя на Вазовото желание – това, което изпраща да се
пази във фондовете на библиотеката. И Дякович го прави;
собственоръчно “завежда” дареното в специална инвентарна книга
за ценни материали – ръкописи и архиви. Малко е да се каже,
че Борис Дякович високо цени Вазов, той благоговее пред него.
И години по-късно, когато поетът вече не е жив, ще напише за това
в своите спомени:  “Заедно с двата ръкописа и дарителното си
писмо, Вазов предоставя и две свои други писма: едното е
до Мария Груева, с което изказва съболезнованията си по
повод смъртта на Йоаким Груев, а другото е до скулптора
Андрей Николов, с което го моли да отложи за известно
време позирането за портрет.”

От всички тези, макар и малко на брой, но изключително ценни
материали се оформя личен архивен фонд “Иван Вазов” и 43 год.
се съхраняват в библиотеката с пиетет към фондообразувателя...

   image
Почетният диплом от 1920 г., удостояващ 
ИВАН ВАЗОВ със званието
Почетен гражданин на Пловдив.


image

              163 години от рождението на
      Патриарха на българската литература
                       ИВАН ВАЗОВ ...
                          ПОКЛОН !








Гласувай:
49



1. tota - Браво, Танечка, че си сетила да отразиш годишнината от рождението на Иван Вазов!
09.07.2013 19:16
"Нему България дължи своята култура!"
Поклон!!
цитирай
2. sherif - Ще призная,
09.07.2013 20:05
че бях забравил.
Но благодарение на този прекрасен и съдържателен постинг си припомних годишнината.
цитирай
3. ishchel - Без да знам ,(е днес е рождения ден на Вазов
09.07.2013 20:33
си мислех за него и то по повод на вчерашния ти пост за Елисавете Багряна. Мислех си, че нейният стих е доста мрачен, а Вазов има прекрасни стихове за България и дори обмислях да пусна пост за него. И се питах кога ли е рождения му ден...Влизайки в Блога видях твоя постинг и се запитах за пореден път - е ли е това синхроничност? \\май сме били на едни вълни:)
Поздрави, Стелче и от мен

НЕДОПЯТА ПЕСЕН
web | Люлека ми замириса

Душата си раздадох аз
в трептящи звукове и песни,
раздавам я и този час
с последните й лучи небесни.

Страданията си излях,
възторзите излях си също,
и всичко миру аз казах,
що в мен бе болно ил могъщо.

Не лъжа ли се? Някой зов,
друг някой блян в душа не бди ли?
Недоизказана любов?
Мечти недомълвени, мили?

Но, родино, за тебе пях!
Ти цяла беше в песента ми
и да открия не посмях
святаята святих в душа ми.

Ще отнеса във гроба свой
светът невидим на поета,
жадът неутолени мой
и песнята си недопета.
цитирай
4. djani - Присъединявам се...
09.07.2013 21:02
Към поклонниците на титана на българската литература. Съжалявам, че не съм стихоплетец. Поетът излага мислите си, возейки ги тържествено в каляската на ритъма, понеже обикновено не умеят да вървят пеша...
цитирай
5. mt46 - Поздрав за постинга!
09.07.2013 22:13
Определил съм Вазов като най-природният български поет...
цитирай
6. minzuhar - Поклон!
09.07.2013 22:56
Поклон!
цитирай
7. sande - Поздравленя, Таня, за възпоминанието!
10.07.2013 04:07
Направено е от теб по един превъзходен начин, достоен за Патриарха.

Поклон!
цитирай
8. alexs - Най-големия титан на Българската ...
10.07.2013 09:07
Най-големия титан на Българската литература!
цитирай
9. megg - Вазовите творби -
10.07.2013 10:48
живи в нас. Песни - прослава на родното, възпято с обич.

Във тях душата ми изля се цяла
с най - скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Из " Моите песни"

Поклон пред Патриарха!

Поздравления, Таня, за вълнуващия постинг!
цитирай
10. priqtel12 - Поклон пред Един Голям Българин!
15.07.2013 16:26
Прозрял още приживе, че нещата трябва да се правят с желание и Любов.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17487026
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031