Постинг
30.07.2013 14:28 -
Да споделиш ...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5734 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2013 18:04
Прочетен: 5734 Коментари: 4 Гласове:
23
Последна промяна: 30.07.2013 18:04
Споделените моменти са едни от най - истинските
и сърдечни преживявания между хората, независимо
за какво се отнасят...
Не случайно народът е казал - " Споделената болка
е половин болка, споделената радост - пълна радост ".
Да споделиш доброто, красивото ... Да споделиш болка
и отчаяние ... много важно, необходимо в живота ...
Трябва да бъдеш достатъчно силен, за да се срещаш
всеки ден със света ... трябва да бъдеш и достатъчно
слаб, за да разбереш, че не можеш с всичко да се
справиш сам ...
Миговете, когато си насаме с тайнството на залеза,
с вълшбната красота на безкрайното море,
сред уханието на горски цветя и дъх на бор и ела,
когато преодолееш висок връх, когато се носиш
по гребена на вълната, когато се движиш по ръба...
и ти се струва, че е почти невъзможно да има изход...
Тогава, за да се измъкнеш от този лабиринт
на отчаяние и безизходност ... не искаш да бъдеш сам,
имаш нужда от човек до теб ... за споделяне ...
В живота има различни кътчета за споделяне
и всеки от нас открива своето, или своите ...
stela50
Човек за споделяне.
Необикновени случки в моя обикновен живот.
Чувството за истинност е много важно и за споменните
страници, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“.
Искрено се надявам, че то винаги е съпровождало
и моя делничен живот...
Г. Константинов
За разказаните истории...
В „Свидна“ авторът разказва интересната история на една
българка, с която се запознава в столицата на Пакистан –
Исламабад, където участва в литературна конференция,
посветена на източната мистична поезия. Единият бъбрек
на сина й не функционира и тя е принудена да замине
за Пакистан, където да се извърши скъпоструващата операция.
Там Свидна се влюбва в богат бизнесмен, но тяхната връзка
е отхвърлена от строгите правила на Корана. Жената открива
в Георги Константинов един устойчив, съпричастен и действен
човек, на когото може да се довери...
*
В „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът разкрива детски спомени
и съкровени мисли за ролята на съдбата, стремежа към лична
независимост и предопределеността в живота. Той споделя
мнението си за ясновидството и разказва случка с покойната
Вера Кочовска, която го е впечатлила...
*
В „На гости при Шолохов“ Константинов разказва
за първото си пътуване със самолет зад граница, когато
е едва на двадесет и три. В Москва той се запознава
с именития руски писател Михаил Шолохов и с Юрий Гагарин.
Освен че споделя личните си впечатления за двамата, авторът
прави паралел между „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“
и общочовешката значимост на идеите в големите творби.
*
„Почти нереална земя“ ни представя Индия и ежедневието
на обикновения индиец; „Моите лични срещи със Захарий Стоянов“
разказва за посещението на автора в Париж, на мястото, на което
е загинал големият български писател, а в „Поздрави от Рая“
Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария.
Той отива там по покана на фондация заедно с колеги писатели
от цял свят и е настанен в стая „Камю“.
Там се натъква на оригиналните писма на Хемингуей до неговия
издател, в които знаменитият писател иска повече пари.
*
В „Забранено за възрастни“
и „Между хапчето и ножа“ Константинов разказва
лични истории, които засягат самия него и сина му
и които разкриват проблемите на съвременното общество.
*
Историите „Случаят Квартално събрание“,
„Малки бележки за великото“ и „Грешникът Иван“
са с политически оттенък и разкриват огорчението на писателя
от политическата власт и негови лични бележки, свързани
с избора на първи президент и подписването на новата
Конституция на Република България преди двадесет години.
*
В „Ирански дневник“ Константинов споделя впечатленията си
от Техеран, Исфахан и Шираз и живота в Иран, ежедневието на
жените, които крият косите и лицата си,
а в „Пътеписно от Дакар“ – удивлението си от истинския,
неподправен живот в сенегалската столица.
*
Авторът сам определя „През Кайлъка за гарата“ като опит
за автобиография, в който разказва живота си – от детството си
в Плевен, в което е играл и поглъщал лакомо книгите, до развода
на родителите си, от ученическите години до появата на пазара
на първата му стихосбирка и последвалите я събития
в професионален и личен план...
*
„Безсъние в Константинопол“ е посветена на майка му,
баща му и Истанбул, а „Самоделната лодка“ представлява
оценка на „Човек за споделяне“ и лична самооценка на човека
и писателя Георги Константинов.
*
Писателят заплита няколко истории, на пръв поглед далечни
и несъвместими. Щастливата развръзка внушава простичката
истина, че понякога е нужна една-едничка добра дума.
Казана навреме, за да се случи чудото...
СТРАХ
Страхувам се, че няма да успея
безстрашно
свойте дни да изживея.
Че може да се люшна в труден миг -
очи прикрил,
преглътнал своя вик,
готов сърце и мисъл да заложа,
за да спася
безценната си кожа...
Да наблюдавам тих и примерен
как Злото
се разхожда покрай мен,
да бъда жив, но с устни побелели
да шепна,
че играта то печели,
че има право дръзкият му ход,
че жалният живот
е пак живот...
А всъщност след мига коварно кратък
да бъда не човек,
а блед остатък,
загубил свойте чувства, глас и смях.
И своя страх загубил -
точно този страх.
Георги Константинов
и сърдечни преживявания между хората, независимо
за какво се отнасят...
Не случайно народът е казал - " Споделената болка
е половин болка, споделената радост - пълна радост ".
Да споделиш доброто, красивото ... Да споделиш болка
и отчаяние ... много важно, необходимо в живота ...
Трябва да бъдеш достатъчно силен, за да се срещаш
всеки ден със света ... трябва да бъдеш и достатъчно
слаб, за да разбереш, че не можеш с всичко да се
справиш сам ...
Миговете, когато си насаме с тайнството на залеза,
с вълшбната красота на безкрайното море,
сред уханието на горски цветя и дъх на бор и ела,
когато преодолееш висок връх, когато се носиш
по гребена на вълната, когато се движиш по ръба...
и ти се струва, че е почти невъзможно да има изход...
Тогава, за да се измъкнеш от този лабиринт
на отчаяние и безизходност ... не искаш да бъдеш сам,
имаш нужда от човек до теб ... за споделяне ...
В живота има различни кътчета за споделяне
и всеки от нас открива своето, или своите ...
stela50
Човек за споделяне.
Необикновени случки в моя обикновен живот.
Чувството за истинност е много важно и за споменните
страници, включени в новата ми книга „Човек за споделяне“.
Искрено се надявам, че то винаги е съпровождало
и моя делничен живот...
Г. Константинов
За разказаните истории...
В „Свидна“ авторът разказва интересната история на една
българка, с която се запознава в столицата на Пакистан –
Исламабад, където участва в литературна конференция,
посветена на източната мистична поезия. Единият бъбрек
на сина й не функционира и тя е принудена да замине
за Пакистан, където да се извърши скъпоструващата операция.
Там Свидна се влюбва в богат бизнесмен, но тяхната връзка
е отхвърлена от строгите правила на Корана. Жената открива
в Георги Константинов един устойчив, съпричастен и действен
човек, на когото може да се довери...
*
В „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът разкрива детски спомени
и съкровени мисли за ролята на съдбата, стремежа към лична
независимост и предопределеността в живота. Той споделя
мнението си за ясновидството и разказва случка с покойната
Вера Кочовска, която го е впечатлила...
*
В „На гости при Шолохов“ Константинов разказва
за първото си пътуване със самолет зад граница, когато
е едва на двадесет и три. В Москва той се запознава
с именития руски писател Михаил Шолохов и с Юрий Гагарин.
Освен че споделя личните си впечатления за двамата, авторът
прави паралел между „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“
и общочовешката значимост на идеите в големите творби.
*
„Почти нереална земя“ ни представя Индия и ежедневието
на обикновения индиец; „Моите лични срещи със Захарий Стоянов“
разказва за посещението на автора в Париж, на мястото, на което
е загинал големият български писател, а в „Поздрави от Рая“
Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария.
Той отива там по покана на фондация заедно с колеги писатели
от цял свят и е настанен в стая „Камю“.
Там се натъква на оригиналните писма на Хемингуей до неговия
издател, в които знаменитият писател иска повече пари.
*
В „Забранено за възрастни“
и „Между хапчето и ножа“ Константинов разказва
лични истории, които засягат самия него и сина му
и които разкриват проблемите на съвременното общество.
*
Историите „Случаят Квартално събрание“,
„Малки бележки за великото“ и „Грешникът Иван“
са с политически оттенък и разкриват огорчението на писателя
от политическата власт и негови лични бележки, свързани
с избора на първи президент и подписването на новата
Конституция на Република България преди двадесет години.
*
В „Ирански дневник“ Константинов споделя впечатленията си
от Техеран, Исфахан и Шираз и живота в Иран, ежедневието на
жените, които крият косите и лицата си,
а в „Пътеписно от Дакар“ – удивлението си от истинския,
неподправен живот в сенегалската столица.
*
Авторът сам определя „През Кайлъка за гарата“ като опит
за автобиография, в който разказва живота си – от детството си
в Плевен, в което е играл и поглъщал лакомо книгите, до развода
на родителите си, от ученическите години до появата на пазара
на първата му стихосбирка и последвалите я събития
в професионален и личен план...
*
„Безсъние в Константинопол“ е посветена на майка му,
баща му и Истанбул, а „Самоделната лодка“ представлява
оценка на „Човек за споделяне“ и лична самооценка на човека
и писателя Георги Константинов.
*
Писателят заплита няколко истории, на пръв поглед далечни
и несъвместими. Щастливата развръзка внушава простичката
истина, че понякога е нужна една-едничка добра дума.
Казана навреме, за да се случи чудото...
СТРАХ
Страхувам се, че няма да успея
безстрашно
свойте дни да изживея.
Че може да се люшна в труден миг -
очи прикрил,
преглътнал своя вик,
готов сърце и мисъл да заложа,
за да спася
безценната си кожа...
Да наблюдавам тих и примерен
как Злото
се разхожда покрай мен,
да бъда жив, но с устни побелели
да шепна,
че играта то печели,
че има право дръзкият му ход,
че жалният живот
е пак живот...
А всъщност след мига коварно кратък
да бъда не човек,
а блед остатък,
загубил свойте чувства, глас и смях.
И своя страх загубил -
точно този страх.
Георги Константинов
1.
mitkaloto -
Хубав постинг и един голям Г. Кон...
30.07.2013 15:25
30.07.2013 15:25
Хубав постинг и един голям Г.Константинов!
цитирайЗа разказаните спомени, за споделените моменти на Георги Константинов - благодаря ти! Беше ми много интересно!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Да, често реалността е изпитание в приказката на Живота, а близките, приятелите, хората край нас - вълшебните помощници в тази приказка, за да продължим пътя си с вяра в хубавия край, в красотата на споделеното пътуване ... и в доброто.
Благодаря за споделеното за книгата на Георги Константинов, за начина, по който ни приобщаваш към нея!
Хубав постинг, Таня!
Поздрав! :)
цитирайБлагодаря за споделеното за книгата на Георги Константинов, за начина, по който ни приобщаваш към нея!
Хубав постинг, Таня!
Поздрав! :)
всички ние живеем сами живота си, но няма нещо за свършване, което да може да мине без другите, а споделянето е дар от Бога. Г. Константинов е мой спомен от детството и ми стана интересно, че го припомняш :)
цитирайИ талантлив поет.
Поздрави за интересния постинг.
цитирайПоздрави за интересния постинг.
Два пъти пиша коментар и все нещо се случва да не го изпратя. Днес прекъснаха тока и изгубих и втория коментар.
Засягаш болезнена тема, представяйки ни Георги Константинов. Да споделиш ...кой няма потребност от това във времето на отчуждението и самотата? Сякаш изчезва онова, което е присъщо за живия живот. Общуването между хората и взаимопомощта. "Трябва да бъдеш достатъчно силен, за да се срещаш
всеки ден със света ... трябва да бъдеш и достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш с всичко да се справиш сам ..."
Истини, от които никой не може да избяга.
Благодаря за чудесното представяне на човека и поета Георги Константинов. Докосването до неговия свят може само да ни направи повече човеци.
цитирайЗасягаш болезнена тема, представяйки ни Георги Константинов. Да споделиш ...кой няма потребност от това във времето на отчуждението и самотата? Сякаш изчезва онова, което е присъщо за живия живот. Общуването между хората и взаимопомощта. "Трябва да бъдеш достатъчно силен, за да се срещаш
всеки ден със света ... трябва да бъдеш и достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш с всичко да се справиш сам ..."
Истини, от които никой не може да избяга.
Благодаря за чудесното представяне на човека и поета Георги Константинов. Докосването до неговия свят може само да ни направи повече човеци.
Да си жива, здрава, цененаи щастлива, Таня. Една любима песен по текст на Г. Константинов
http://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=e7adDceI0M4
Търсене
За този блог
Гласове: 59861
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
