Постинг
25.08.2013 18:01 -
...когато просто трябва да си кажеш "Време е!" и да оставиш нещо да си отиде...
Много е мъчително да знаеш какво искаш, а нещо все да те спира да го направиш. Онази решителна крачка, която означава, че късаш завинаги с един етап от живота си, защото само така би било пълноценно следващото, което ще дойде. Много е мъчително да осъзнаеш, че всъщност никакви външни обстоятелства не те спират, че спирачката си си самия ти.
Много боли понякога да постъпиш така, както е най-добре. Да ти се иска още малко да се залъгваш, че нещата могат да бъдат, както са си досега и че така те устройва, а един тревожен глас вътре, да нашепва постоянно "Хайде, реши се, вече - време е".
Не се страхувам от промени. Толкова много пъти натисках рестарт. Само ми е мъчно, че при подобен рестарт изтриваш понякога важни неща и си безсилен да ги възстановиш.
В живота има само една посока - напред и нагоре. Но как боли понякога желанието да върнеш времето, ако може да го застопориш в някой невъзможно хубав момент и да останеш докрай в него.
Никой не може да прекъсне връзката между сърцата. Никой и нищо не може да попречи на любовта да изпълнява своята най-важна роля - да бъде. Никой и нищо не е в състояние да диктува тайните надежди и желания на сърцата ни.
Но понякога дори подобни мисли скърбят в теб с неясното усещане, че нещо безвъзвратно си отива и си длъжен да го пуснеш, защото в противен случай, означава, че ще изгубиш себе си. И го пускаш, щастлив и горд от това, че си превъзмогнал страха, изпълнен с радостно очакване за новото, но и с много тъга. Една такава тиха, необяснима тъга. Като носталгия по места и дни, които вече са били. Като болка по отминал залез, като тъга по преминало лято.
Ще те пазя в сърцето си, там при най-свидното и често ще се сещам да питам за теб ветровете. И се надявам да е стига такава обич, надявам се да намеря в нея сила да преборя тъгата и да прегурна с много щастие своето бъдеще, защото то заслужава усмивката ми.
Много боли понякога да постъпиш така, както е най-добре. Да ти се иска още малко да се залъгваш, че нещата могат да бъдат, както са си досега и че така те устройва, а един тревожен глас вътре, да нашепва постоянно "Хайде, реши се, вече - време е".
Не се страхувам от промени. Толкова много пъти натисках рестарт. Само ми е мъчно, че при подобен рестарт изтриваш понякога важни неща и си безсилен да ги възстановиш.
В живота има само една посока - напред и нагоре. Но как боли понякога желанието да върнеш времето, ако може да го застопориш в някой невъзможно хубав момент и да останеш докрай в него.
Никой не може да прекъсне връзката между сърцата. Никой и нищо не може да попречи на любовта да изпълнява своята най-важна роля - да бъде. Никой и нищо не е в състояние да диктува тайните надежди и желания на сърцата ни.
Но понякога дори подобни мисли скърбят в теб с неясното усещане, че нещо безвъзвратно си отива и си длъжен да го пуснеш, защото в противен случай, означава, че ще изгубиш себе си. И го пускаш, щастлив и горд от това, че си превъзмогнал страха, изпълнен с радостно очакване за новото, но и с много тъга. Една такава тиха, необяснима тъга. Като носталгия по места и дни, които вече са били. Като болка по отминал залез, като тъга по преминало лято.
Ще те пазя в сърцето си, там при най-свидното и често ще се сещам да питам за теб ветровете. И се надявам да е стига такава обич, надявам се да намеря в нея сила да преборя тъгата и да прегурна с много щастие своето бъдеще, защото то заслужава усмивката ми.
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ПРЕД ПАНТЕОНА ГУРГУЛЯТ
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
ПРЕД ПАНТЕОНА ГУРГУЛЯТ
Търсене
За този блог
Гласове: 5980