Прочетен: 1996 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2014 14:50
Чувала съм, че само тъжните хора обичат слънчевите залези. За това, приемам, че съм тъжна – обожавам ги! Обзема ме опияняващо вдъхновение, винаги, когато ги наблюдавам, а нали съм вдъхновителка..
По заник се любувам, потъвам в цветовете и неусетно се превръщам в участник от магичен спектакъл. Магнетично очарование - без значение есенно, зимно или лятно. Преплитат се багри, сияния...
Понякога толкова се захласвам, че по-късно разбирам, как в същото време пропускам други неща около себе си.
Има някакво тайнство в магическото преобразяване, когато светлината на залязващото слънце облива природата....Сякаш под багрите на залеза материята придобива друг характер.
Всеки залез е различен, нов и кратък и в същото време еднакъв с предишният, но винаги колоритен.
Силуетите се променят, реките потъмняват, щурците засвирват по-силно, слънчогледите се затварят, красотата става все по-завладяваща...
Слънцето се прозява, прегръщайки онзи чаровник Залеза и заедно притихват в очакване прегръдката на нощта да ги укроти.
Съзерцавам и усещам, как душата ми излъчва топлина. Напълнила, полгеда си със залез потъвам в тишина и покой, носейки се в онова мистично духовно състояние вътре в мен. Потъвам в Нирваната. Заблудени светулки литват разсеяно и се вплитат в косите ми. Вероятно, ако в този момент, прошепна „Обичам те” ще направя магия.
Изваждам фотоапарата. Като котка, дебнеща врабче, между две дихания успявам да щракна красотата на това вълшебство, с надеждата да запечатам опиянението. Завладяващо вълшебно чувство за вдъхновение и свобода, вглъбеност, чистота и вечност...
Ето, това са малките детайли - онези същите, които правят живота истински, грандиозен и смислен.
Невероятно е, как нещо толкова ежедневно се превръща в празник за сетивата всеки път, когато го съзерцаваш! Особено ако до теб стои някой романтик, който също като теб обича слънчевите залези и ги наблюдава зедно с теб, на плажа, край фонтана, в парка, на верандата... Който също като теб вярва, че по заник слънце стават чудеса и винаги държи ръката ти, прегръща раменете ти и се усмихва на детското удивление в очите ти.
Тогава залезът разсипва над вас вълшебните си милувки и сивият град се превръща в най-живописната картина.
Диана Берчева
Свободното използване на материали от този блог става с изричното цитиране на източника и автора им!