В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА ...

Небето е по-голямо от живота
         и земята е по-голяма от смъртта.

... Улицата го познава, радва му се и го поздравява.
Защото голямата привилегия на истинските творци е тази,
че те се раждат цялостни. Те знаят за света толкова много,
че веднага могат да откроят главното.
А то, по думите на художника, е следното: една сутрин
всички хора да се събудят с мисълта как да донесат радост
и да направят празник деня на някой друг...



" ... Кольо Карамфилов – бунтар, спонтанен, непредсказуем,
върви неотклонно по своя път. За мен той безспорно е сред
най-силните личности от генерацията. В изкуството му се
съчетават две особености,които на пръв поглед са сякаш
противоположни.В картините на Кольо Карамфилов напред
винаги излиза играта с визуалното.
Не познавам друг български художник, който така естествено
и свободно да жонглира с визуалните форми.
Най-обикновените неща в неговото изкуство магически
се преобразяват. Като в Алисината страна на чудесата те
ту се смаляват, ту израстват,неочаквано се оказват в чужда
среда. Гонейки някаква своя причуда,художникът сближава
отдалечените или раздалечава близките неща.
Говоря за културни, а не за банално делнични, топоси.
И в тази негова игра с визуалното той е не само артистично
фриволен, но – и това е главното – той е дълбинно мисловно
мотивиран. Неговата визуална реч не е безцелна еквилибристика.
От тези знаци той моделира своя свят, чрез тях той споделя
своята тревога за времето , в което живеем.
Ще кажете, че визуалният феномен в подобно тълкуване
е характерен за изкуството от последните десетилетия.
И това е вярно. Но тук идва втората отличителна особеност
на Кольо Карамфилов. Като правило играещите с визуалното
в рамките на постмодерната естетика са чужди
на пластическата форма. Техните работи четем
и се опитваме да осмислим. А при Кольо окото
се радва. Защото той е намерил художествената рима,
артистичния ритъм, багрения контрапункт. Неговата форма
не е спиртосана и застинала в знак. Тя е жива.
За него завоеванията на европейския модернизъм от първата
половина на 20 век са станали част от неговата чувствителност,
нещо повече, от неговата сетивност. И ето тайната
на магическото му въздействие върху зрителя.
Очарованието на неговите картини е в това трудно,
почти невъзможно съзвучие на постмодерна визуална игра
и модерна форма. Отдавна вярвам в таланта
на Кольо Карамфилов..."
Ружа Маринска /Слово при откриване изложба
на Кольо Карамфилов в галерия АРТАЛЕЯ/












Николай Илиев Карамфилов е роден на 7 декември 1963 г.
в Пловдив. Завършва Средното училище за сценични кадри
в родния си град.
През 1989 е един от основателите на авангардната група Ръб.
Занимава се с различни сфери на визуалното изкуство -
графика, скулптура, пърформанс, инсталации и живопис.
Кольо Карамфилов има два брака -
първия с керамичката Ина Дамянова, от която е синът им
Росен,
а от 2009 г. - с дъщерята на актьора Наум Шопов - Лиза.

Носител е на Гран при 1995 г.
от първото международно триенале на графиката.
1989 г. - наградата за дебют Южна пролет - Хасково.
1989 г. - наградата на 8-та младежката изложба.
1987 г. - Бронзов медал от 3 международно триенале -
Варна.
По-важни изложби в чужбина са в Б К Ц Москва 98,
Ниигата - Япония 98, Ашау - Германия 2001, 2009,
БКЦ Токио (Япония) 2003, Дом Витгенщайн - Австрия 2010,
Галерия Сердика Варшава 2010, БКЦ в Париж 2010.
Като сценограф е работил с режисьорите Андрей Жолдак
(Украйна) и Стефан Москов.
Художник на филмите "Хълма с боровинките"
на Александър Морфов,
"Пазачът на мъртвите" на Илиян Симеонов
и "Аве" на Константин Божанов.

Художникът Кольо Карамфилов и съпругата му
 актрисата Лиза Шопова, дъщеря на Наум Шопов.

Триптихът на художника „Неназовано”. „Краят на едно специално лято” "Близо до теб"

Едва ли има друг град ,както Пловдив с толкова много добри художници.Когато и да минш пред пощата или през джумаята ще видиш колко много картинне се предлагат.

Да почива в мир!...
Лека вечер!...

Светла му памет.

благодаря, Таничка! Красиво и затрогващо и тъжно...