В недовършения си поетичен опит за Автобиография един рус,
снажен и синеок българин, наречен Васил Левски с взор,
вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите
на времето пише...
......................
.... Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от мойта дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади:
"Добър ден, юначе", тихо ми обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода – негов ти другар?"
Отговорих аз на стария овчар:
"От де ти знаеш за Лъвский байрактар?"
"Виждам те, синко, на него приличаш,
като ми е казал същий войвода
ако те видя, да ти обадя,
как не са тука, а при Царска мандра.
Видиш овчарите – там са наблизо.
Под тях отдолу, малко по-ниско,
потеря има, да свириш недей,
тебдил тий ходят с юрушки дрей."
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един–два часа стигнах ази тамо.
Псрещна ме стража – един наш другар.
"Добре дошъл – рече, – Лъвский наш байрактар."
Ето и дружина с Панайот Войвода,
всички се радват и "добре дошъл" ми казват.
*
Из стихотворението на Апостола.
Източник : "Свята и чиста република:
избрани страници от писма на Васил Левски"


Въпрос за Левски
Ивайло Балабанов

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?
Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя млечен не слиза въглищар.
Свободен е народът, свободно вика : " Го-о-л!",
но хляб , ако си купи , назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба :
мизерия, зълъгана с коматче свобода.
Животът озверява ! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република - менте.
От новото се плаши, но старото не ще ,
не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...
Той дваж те поменува, а благославя триж :
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!


Графики на Апостола
от карловския художник  Дечко Тодоров
---------------------------------

На 18 февруари 1873 г. край София е обесен
Апостолът на българската свобода Васил Иванов Кунчев - Левски.
Преди екзекуцията турците позволяват на Левски да получи
последно причастие, така както повелява християнската религия.
Свещеник Тодор Митов му дава причастие и описва по- късно
самата екзекуция. Според неговите спомени в последния миг
на своя живот, посветен на България
     Васил Левски изрича следното:
,, Моли се отче не за мене, а за Отечеството България...
   Боже, избави България!""

Минута мълчание...
...
пълна с отчаяние...
...

В съвременна България личността на Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите Левски е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“
Поклон!

Поклон пред паметта ти, АПОСТОЛЕ!

Поклон пред светлата памет на най-великия българин ВАСИЛ ЛЕВСКИ, нека да остане завинаги в сърцата ни!

към духа на Апостола!... Чел съм, че Левски е писал автобиографичния си стихотворен опит под влияние на Ботевите стихове...

Да,по-добре е да помълчим в случая. Добре съчетаваш и вмъкваш и въпросите за Левски- те са наболели и неизбежни. По-добре минутка мълчание наистина. И почит.

предизвикват сълзи в очите...Боже, избави България!
Поклон!

Пред личността Васил Иванов Кунчев-Левски, се прекланям и покланям!

Хубаво е, че днес има вече 2 постинга на първа за Левски!

Заветът на Левски - не е ли наш, не е ли позив към всеки с "мъжко сърце и българско име"? Толкова мрачен и тежък живот - без капка надежда и светлина ли е, че да забравим думите на гордия българин?!
Поклон!

Аплодисменти за постинга. Нека се замислим поне за миг какво е искал да каже Левски с фразата написана накрая на тефтерчето си: "Народе???"
Упрек, разочарование или доволство от положителна емоция?
Само едно ми се иска да напиша сега: "Прости ни, Апостоле!" :(

а на теб поздрав за чудесния постинг .