"Умирай само в краен случай"
                      zefpet.blog.bg                         
            zefpet - Илко Карайчев
 
               

Вчера прочетох това стихотворение на Илко
и ме заболя... може би предчувствие...
*
Господи, бъди с мене!
Не искам, Боже, вече да умра,
а само да остана честен, верен
на тази, неизтляла в мен, мечта,
с която ти, самият ме намери
във оня рай, измислен, прокълнат,
сред хиляди системи и лекарства,
сред сънища в бленувания свят,
сред хиляди приятелски коварства.

Сега съм силен, Боже, вече знам,
че сам ще водя битките и мога
през маски да познавам фалш и срам,
познавам и фалшивата порода
на всички непокръстени лъжи,
на всичките главички преклонени.
Не ме вълнуват. Господи, прости!
Напред ще продължа.
Бъди със мене!

Илко Карайчев - zefpet
....................................

    Почина поетът и приятелят
               Илко Карайчев...

Продължаваше да пише прекрасни стихове,
но болестта все повече проникваше в тях...
Пред мен е книгата му, която получих
като подарък - ИМА ДУМИ ...
с посвещение- пожелание и подпис на Автора.
Тук, в нашето виртуално пространство
zefpet има само няколко постинга,
но блогът му беше в моите ЛЮБИМИ...
и НЕЗАБРАВИМИ.
................................
    
Позволете ми да споделя с вас, моите приятели,
няколко стихотворения на поета Илко Карайчев...


12 октомври 2013 г.
*

Последна крачка

Ограби битието моя сън,
превърна го в кошмар, изпълнен с драма.
По хамлетовски питам дали съм
пореден спомен твой, или ме няма.

Дали душата вече обося,
а може би се спъна в мисли нисши?
Защо чета по-често Богосян
и ровя в постулатите на Ницше?

Въпроси ли? Не, ехо от страстта
рисува днес писалката сиротна.
Без тебе, в мен животът опустя,
приличам на простреляно животно.

Едничка крачка, малка като миг,
а всъщност се оказа невъзможна.
Поисках да летя, ала открих –
крилете ми прекършени са, Боже!

5 септември 2013 г.



Песен сред безкрая

Животът ми не свърши, ала спря,
когато тишината стана плътна.
Безгласен съм, макар и оцелял
за нашата любов, от болки спъвана.

Останаха единствено слова,
които днес звучат и ме притискат.
Не ме очаквай, Обич, да снова
сред някакви неистини измислени.

Когато пак се сетиш кой съм аз –
един гамѐн, избягал с вик от Рая,
не тръгвай да ме търсиш. Моят глас
ще те открие с песен сред безкрая.

20.01.2013
.....................................

Когато те обикнах

Когато те обикнах, се събуждаше
земята за пореден бой със зимата.
В безумна нощ летяха пеперудите
в гърдите ни и всяка беше „примата”.

Когато те обикнах, се разкайваха
сърцата ни, предали се на ритъма
на блус, звучащ отнейде много тайнствено,
а после се преструваха на зрители.

Когато те обикнах, се зараждаше
тревогата, че идва непознатото.
А тази обич беше някак плашеща,
но твърде силна и съдбовно знакова.

Когато те обикнах... Мила, помниш ли
как вятърът поръчваше си облаци,
а ние се усмихвахме – виновни,
че всеки ден обичахме се повече.

Когато те обикнах, с теб не знаехме,
че болката е силна до безумие.
Изритали скимтящо отчаяние,
отново всеки ден напук се влюбвахме.

16.04.13



Последното е едно от любимите ми...
....................................

          СБОГОМ, ПРИЯТЕЛЮ ! 

Мир на душата ти и Светлина по пътя...
     
                     ПОКЛОН ! 

тъгата ти Стела. Нека почива в мир

Преди малко научих...
Светла му памет!

Поклон, пред перото и богатата душа на такъв творец !!! Прегръдка ,мила !

Поклон пред паметта му!
Написаното от него ще остане - завинаги!!!

http://www.youtube.com/watch?v=2JynIt2mXH0#t=11

Поклон!

снежинки по детски ловяхме с език”
Много нежност и много детинство - нека по детски му бъде и там!

Поклон!

Тая вечер видях в Откровения. Там има едно стихитворение, което звучи прощално. Жалко за младия човек и поет.

Защо Бог прибира светлите души? Защо прекършва полетът им? Защо?
" Едничка крачка, малка като миг,
а всъщност се оказа невъзможна.
Поисках да летя, ала открих –
крилете ми прекършени са, Боже! "
Поклон!

Много ме заболя, че такъв човек ни напуска, още млад и с много мечти в сърцето си. Мир на праха му, дано там горе намери успокоение на душата си.

Поклон! Мир на душата му!

Нека почива в мир!

Поклон.

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната…
„Лунната соната” – Д.Дамянов

Последният акорд си бе разстрел,
умря със него вятърът вълшебен,
а с шепота си беше той отнел
желания за пътища към бездни.

Последният акорд бе... тишина,
след него занемя дори щурецът,
а той бе композирал песента,
аз в ритъма ù толкоз тихо кретах.

Последният акорд посипа с прах
зеници, зажаднели за светулки,
а аз от него мигом остарях,
душата ми дори се разкуцука.

Последният акорд – последен вик
и вопъл, и стенание, и мисъл.
Дали чрез него сам не преоткрих,
че вече от живота съм отписан?

Последният акорд – зловещи танц
с оная, със косата острокръвна.
Дали не се предадох, Боже, сам,
или това е участ?
Е, аз тръгвам!

Светли личности. За съжаление. Светла му памет!

млади и талантливи хора да си отиват толкова рано! Мъчно ни е за всеки, макар и виртуален приятел. Много съжалявам за загубата на Илко Карайчев, много! Мир на душата му!

И мир на душата му.

много е тъжно да изгубиш приятел...
Почивай в мир, Илко...


Животът не е мираж

Възкачвах звезди по небето,
а после ги брулех напук,
когато забравят момчето,
което им пееше тук.

Запалвах и пищни огньове,
да раждат любов покрай мен,
но чуех ли думи отровни,
се криех във тъжен рефрен.

От извори черпех виталност,
дарявах я често, без страх.
Сгрешат ли пред мене, тотално
потъвах и дълго мълчах.

Сега си почивам в колиба,
скована с дъски и... кураж.
Аз чакам от Бога поличба.
Животът е свят, не мираж!