Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2014 21:28 - „ЖИВНАХМЕ В ГЪМЗОВО!”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2152 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                ЖИВНАХМЕ  В  ГЪМЗОВО!”

 

    Стана така, че с бивши колеги взехме да се срещаме често по погребения. Годините обаче, когато не сме се срещали са повод да говорим за промените през това време в личен план, но също и  за регионалните промени. Срещах се на Централни гробища с бивш колега с произход от с. Гъмзово, Видинско.

   Село Гъмзово е влашко и българско село, всички там знаят в някаква степен и влашкия език. А той според мен е смесица между румънския и циганския. На север от Гъмзово е гр. Ново село, един от най-дългите градове по поречието на Дунав, където официалният език е новоселски. В съседните села Куделин, Връв и Балей се говори влашки, аз съм бил по тези места след 1990 г, когато зъ порви път изминах прехода Ком – Тимок. Новоселци си говорят на техния език  и ако някой се засели там задължително го научават.

   Село Гъмзово остава доста години  незасегнато  от бруталните цигански набези по Видинско. Не, че не ги е имало, но последствията им за хората не са били решаващи. Хората са си гледали градините, лозята, стоката. Храната за животните – сено, слама и др. се е складирала извън селото и всеки е вземал за животните от своите купи. Най-чести са били кражбите по време на ембаргото, защото от Видин през Гъмзово за Брегово на ден много стотици цигани с мотопеди с пълен с бензин резервоар са пътували за Югославия. Това е било техният поминък през годините на войната. Отиват там, продават бензина, връщат се обратно. Тогава е икономическият бум на Брегово, той става град на контрабандата.

    Това спокойствие на хората бива брутално нарушено през 1997 г. Тогава в селото идва и се самонастанява циганско семейство от Видин. Още на другия ден идват още пет. Хората изтръпват. Оплакват се в полицията, но няма престъпление, няма труп, полицията не може да изгони циганите от селото. Демокрацията дава право на свободно придвижване на българските граждани. Неудобството за новопредставените пред селото е само липсата на банкомат за теглене на помощите, но пък селото предлага други прелести.

   Първото, което изчезва от селото са кучетата от дворовете на хората. Къде отиват, как изчезват, не е ясно. След тази точка 1 на програмата на заселниците в селото започва да става страшно. Кокошките на хората изчезват вечерта от курниците, всичките. Същата съдба имат и овцете, особено агнетата и шилетата. Продукцията от градините около селото – каква ти продукция, всичко изчезва на зелено. Полицията има обяснение – селото е в крминогенен район и тя не може да направи нищо. Но пък дава акъл – ако двора на къщата изглежда зле /може би по-зле от циганския/, не ти влизат крадци. Ако на градината няма нищо засято, ако дворът ти е без живоотни – няма да те крадат. Ако това предписание на полицията не се спазва, ще има кражби, оправяйте си се сами. Ние не можем да помогнем.

   Селото е в колапс. Изчезват всички животни на хората, включително и кравите, прасетата. Изчезва и сламата за животните, циганите я горят в печките си. Последнато изчезнато нещо от селото са магаретата, преминали през месомелачките на циганите.

   Хората започват да напускат селото, живот тук повече не е възможен. Но идва един момент, когато селото престава да бъде атрактивно за циганите – от него няма какво повече да се открадне. И едно цигански семейство се мести в София. На другия ден – всичките. Останалите в селото хора не вярват на очите си, крадците са си заминали /да крадат другаде?/  Започва процес на възстановяване на градините, на отглеждането на животни.

   Родителите на моя колега са възрастни хора, и те и той са комунисти. Такива са повечето в Северна България. След текезесирането в Гъмзово бащата като един от видните селски комунисти си вади документ, разрешаващ му да напусне селото и се преместват в София. Той работи  много тежка работа в ТЕЦ София като огняр и бързо набира стаж за пенсия. Връщат се обратно в Гъмзово и правят страхотно стопанство, работейки с бабата от сутрин до вечер. Докато циганите ги окрадоха. В разгара на циганския гнет, дядото почина на 94. Дъщерята обаче на колегата ми, на която се случиха много неприятности в живота реши да се върне на село със сина си и да работят в това стопанство. За това решение допринесе Освобождението на селото от циганската напаст, която им се стовари от юг, от Видин.

    Колегата ми с произход от с. Гъмзово сега е на 76 г. Става партиен член в набора за Априлския пленум и добре помни мъдрите решения на партията, която от цялата страна периодично преселваше цигани по Видинско с указание да работят в ТКЗС-тата. Хак им е сега на софиянци, те ни ги изпратиха през 1970 г. нека сега те да им берат ядовете.  Светна ни пред очите, каза той. Но се безпокоим, казва той, че сега, когато селото ни отново се възмогна дали няма да се преселят при нас други цигани крадци от Нов път.  Селото ни е с много хубава земя, казва той, много е богато, но е и на важен път, свързващ видинските цигани с тези от Сърбия /Неготин/ и Румъния /Турно Северин/. Всички цигани, пътуващи през селото ни знаят какво е положенето в него. Дано всички цигани от Видинско, каза колегата, да се преселят в София или в ЕС, но да ги няма при нас, защото с тях окръг Видин е загинАл. Ако те не се преместят в София или в ЕС, ние трабва да се местим, защото на техните кражби не се издържа. И никой нищо не прави срещу тази престъпност, която тук се е превърнала в бизнес.

   Размислям се върху това и го пренасям върху други два близки на Видин окръга, които са засегнати от същия проблем и където имам наблюдения от години. В момента пред очите ми се появява един квартал от Горно Озирово. И хора от селото, които, виждайки, че съм спрял да си почивам до чешмата, изказаха мъката си пред мен. Напомням и за сливата с камъка на нея, вързан с връв, да падне и да убие стареца и после да го ограбят. Но той превантивно гръмна по циганетата и се оказа в затвора като причинил умишлено тежка телесна повреда на непълнолетен, който не знае какво върши Случаят показаха и по телевизията.

   Та пренасяйки проблема на Видинско към Монтанско и Врачанско, бих дал следното вещо заключение за положението там:

-         В Монтанско – ебало си майкята,

-         Във Врачансо  е по-различно - майкята си ебало.

И не само там…




Гласувай:
5



1. sande - Експертната оценка, която си дал в заключение, Коста, е кратка, ясна и точна!
16.04.2014 04:26
В Дупница биха се изразили малко по-обстоятелствено:

Гледам, гледам, деба мама му и си викам: Ебах, мама му деба!
Кога погледнах: Оно си ебало майкята, да го еба!
И си викам: Заеби, деба, е сега се преебах!!!

Иначе, погледнато малко по-строго, циганският проблем ще погребе България. И вече е напреднал, може би невъзвратимо. И то без олелии и тюхкане, а с кларнети, акордеони, тъпани, дайрета и песни. И танци на весели циганки. Джелем, джелем!

Само "Оркестъра за сватби и погребения" на Горан Брегович липсва. Но ще дойде бързо.

Ще бъде весело.
цитирай
2. katan - Прочетох с интерес и внимание написаното.
16.04.2014 11:36
Пишеш за най-бедния регион в Европа, но го пишеш с такава обич, че ми се прииска да отида и аз в Гъмзово:), след като циганята са го напуснали.
Хората, които милеят за земята си я обработват и тя им се отплаща.
Направи ми впечатление и това, че всеки си е вземам от СВОИТЕ купи!
Наглостта и безнаказаността на циганите граничи с наглостта на политиците ни.
Мисля си, че те /циганите/ действат толкова брутално, защото знаят, че политиците разчитат на тях и ... ТЕ ТАКА.
Хареса ми края:)))) и чувството ти за хумор!
Приятен ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12190081
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031