Страстната седмица...
време за покаяния и молитва.
 

Великий Четверг. Тайная Вечеря. Нач. XIV в,
фреска монастыря Ватопед, Афон .

 
Утрото на Велики четвъртък ...
Всяка година различно, но винаги светло, малко тъжно…
специално…
Днес е сякаш необичайно студено и намръщено, високо
в небето натежалите от безброй дъждовни капки облаци
сякаш правят последната си обиколка и се готвят
най-после да ги изсипят върху събудилия се вече град…
Нацъфтелите дървета и храсти, може би малко недоволни
от неприятното захлаждане, поемат живителната сила
на пролетния тих дъждец и стават сякаш по-зелени, свежи,
чисти… празнични.
Светлината упорито си проправя път през разлистилата се
почти вековна липа отсреща. А тя ми е мила, защото
помни всичко, помни дори и това, което хората отдавна
са забравили. Клоните и`са разперени между къщите,
може с ръка да ги достигнеш, а върхът - подминава
покривите и продължава нагоре…
Мястото под нейната шарена сянка се е превърнало
в един своеобразен оазис на малката улица.
Всяка сутрин една чудна катеричка с разкошна опашка
разклаща младите тънки клончета, обикаля поне веднъж
дебелото стъбло и с невероятен скок се отправя уверено
по познатия маршрут през покриви и дървета към високия
красавец - бор, от който се носи свеж дъх на смола...
Паметта на старата липа навярно записва и моите мисли,
които някак объркано се подреждат днес и все не успяват
да си намерят място. Велики четвъртък е…
На този ден може би несъзнателно търся усамотение,
отварям старите албуми... и спомените оживяват през
сълзи и усмивки ... с усещане за нещо, което ми липсва...
и нещо, което ме прави щастлива…
Велики четвъртък е... На този ден ...
Много неща са се случвали през годините на този ден ...
Радостни и вълнуващи, болезнени и трагични ...
Тъжните… сякаш по-често ни навестяват в спомените
по това време, особено някои от тях ...
Но тя ... старата липа помни и пази всичко между
разлистените си клони, които вече почти скриват
частицата небе от погледите.
От съседния двор долитат детски гласчета в надпревара
едно с друго... Радвам им се ... и затова, че ме откъснаха,
не ... просто ме издърпаха от мълчаливия разговор
със старата липа, и за това, че звучат толкова чисто
невинно и стоплят душата. Усмихвам се ...
Време е всеки да си подхване работата…
Поглеждам към липата, която е събрала историята
на поколения, живели около нея , а в спомените ми
винаги е изглеждала такава, каквато е и днес - голяма,
красива,силна… Скривам останалите мисли в сърцето…
и при старата липа... завинаги.
Затварям стария албум, а пред очите ми... млади,  празнично облечени, щастливи родители вървят
с момиченце, на чиито къдрици нежно е закрепено
венче от великденчета...
Велики четвъртък е ...

stela50

 

Разговор със старата липа...и чудесен спомен за отминало време и мили и обични хора.
Желая Ви здраве, а щастливите преживени мигове да имат продължение!! Да има усмихнати личица с венчета от великденчета... Водени отново за ръка.
Прегръщам те!

Вълнуващ разговор със старата липа и със себе си...

Както винаги високо ниво !!!!
Поздравления.

Нежно и завладяващо. Ти докато си говореши с липата, аз боядисах яйцата, с тях разговарях наум в тишината, до като шарех ги с цветовете на дъгата. Поздрави!!

Светли прaзници, Тaня!
Б.

помни...ако можеше да разказва....сигурно щеше да напише романа на не един живот...
Чудна снимка!
Светли празници, Танче!

ни спасява; светлината през клоните на една липа... на топлите спомени. Спомени с венче от великденчета.
Поздрав, мила Таня!