Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2014 17:57 - За прибързаните заключения...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3810 Коментари: 9 Гласове:
30

Последна промяна: 08.10.2014 18:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Хората са като реките: водата във всички
е еднаква и навред е една и съща, но всяка
река бива ту тясна, ту бърза, ту широка,
ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна,
ту топла. Така и хората. Всеки човек носи
в себе си наченки на всички човешки
качества и понякога проявява едни,понякога
други, а понякога съвсем не прилича 
на себе си, без да е изменил нещо от същността си.
У някои хора тия промени биват особено резки.
                                                 Лев Толстой


       image

       ОСВЕН НАШАТА КАМБАНАРИЯ -
                                             ИМА И МНОГО ДРУГИ...

             Притча за чуждите обувки
Един ден пътувах в метрото, когато на една от спирките  се качи мъж на средна възраст с две деца на около 5-6
години. Мъжът се настани на седалката до мен и потъна
в размисъл, а през това време децата се развилняха
из цялото купе. Тичаха, викаха, закачаха се с другите
пътници – а мъжът си седеше безучастно, забил поглед
в пода. Възмущението ми преля и с разтреперен от гняв
глас му креснах:
  “Господине, вижте какво правят децата ви!
   Моля, усмирете ги и им направете забележка!”
Мъжът се стресна, сякаш излезе от някакъв полусън
и трескаво се огледа наоколо. После ме погледна
сконфузено и тихо ми каза: 
  “Много се извинявам... Току-що бяхме в болницата.
Съобщиха ми, че майка им е починала…
а аз още не знам как да им го кажа"…
Не е трудно да си представите как се е почувствала
в този момент възмутената гражданка.Всеки от нас
все някога е изпадал в подобна конфузна ситуация.
Когато сме давали воля на “справедливия” си гняв –
само за да разберем, че не винаги нещата са такива,
каквито ни изглеждат на нас.От нашата си камбанария…
Вече не помня откъде точно научих тази история.
Но самият аз съм изпадал в подобни ситуации неведнъж.
И всеки път урокът е като звучна плесница…
Англоезичните народи имат един 
любопитен израз:
     “Ако ти беше в моите обувки…”
        (“If YOU were in MY shoes…”).

Ако можехме да се поставим на мястото на другия,
ако можехме да видим същата ситуация през неговите
очи… сигурно нямаше да бързаме да се гневим,
да сочим с пръст и да раздаваме “справедливи” присъди…
Ако знаехме, че човекът, който ни е нагрубил е на ръба 
на нервна криза – може би нямаше да му отвръщаме 
с още по-голяма грубост. Или щяхме да си спомним
някой момент от биографията ни – когато и ние сме
били притеснени и невъзпитани…
И да окаляме с ненавист собствената си душа…
Такива неща се случват постоянно. Всеки миг.Около нас.
И с нас…Ама и ние бързаме, пък сме и прекалено нервни.
Нямаме нито време, нито желание да походим с чуждите
обувки… и затова все ни стяга чепикът.
Автор:
Пламен Петров

*
Сещам се и за една една индианска поговорка...
„Никога не съди другия преди да си извървял
  един километър път с неговите мокасини“.

     image

   Толкова е просто да бъдеш добър.
   Трябва само да се поставиш
   на мястото на другия човек,
   преди да започнеш да го съдиш.
                         Марлене Дитрих


ВЪТРЕШНАТА НАГЛАСА НА ЧОВЕК ТРЯБВА
ДА БЪДЕ НАСОЧЕНА КЪМ ЕДИН ВЪПРОС:

          КАК БИХ СЕ ПОЧУВСТВАЛ,
АКО СЪМ НА МЯСТОТО НА ДРУГИЯ...
ТОВА Е ОБЕКТИВНОТО РЕШЕНИЕ ПРИ ВСИЧКИ
СИТУАЦИИ В ЖИВОТА НИ...

     image

     И още...
                Нека помислим два пъти ...

     Млад мъж с възрастния си баща пътуват
в едно купе с млада двойка.
Синът седи до прозореца протегнал ръце навън.
По едно време радостно възкликва:
- Тате,тате виж,вятъра минава през пръстите ми!
Бащата не казва нищо, само леко се усмихва.
След малко синът пак превъзбудено се обръща
към баща си:
- Тате,тате виж...капчици вода...докосват ръцете ми.
Бащата изморен,но с усмивка отвръща на мъжа:
- Да,сине,това е дъжд.
Не след дълго сина отново се обръща към бащата:
- Тате,тате,дърветата се движат заедно с влака
и облаците също, а къщите се отдалечават...
Тук младата двойка вече не издържа
и се обръща към възрастния мъж.
- Господине,защо не потърсите лекарска помощ?
- Точно сега се прибираме от болницата.
Днес синът ми за първи път прогледна...
Преразказано
от hopе
---------------------

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме
сигурни, че нещо е станало по определен начин,
а да се окаже, че изобщо не е било така...
Нека помислим два пъти преди да съдим другите.
Нека преди да се усъмним в тях и да мислим
лошо, да се огледаме в себе си... 
...Това, което прави човек, го прави защото иска,
защото му е хубаво да го направи,
защото така е себе си.
Ако го правим, очаквайки равностоен отговор,
сме по-лоши от този, който не връща същото...
Та, поставяйки се на мястото на другия, доказваш,
че си човек...
А неговата реакция показва що за човек е той...
И тогава вече има смисъл...

    image

Безгрешни хора няма на света,
Грехът... човешки е - без злоба и лъжа.
Простим - когато свързан е с любов...
Необходим - спасявайки живот.

Не хвърляйте с омраза камъка...
а първо помислете -
греховни мигове и в себе си търсете.
Спомнете си... не сте ли срещали жена
с невиждащ поглед и пресъхнала сълза,
за грешница сте я приели на мига,
подминали сте я... отвърнали глава...
не сте помислили дори коя е тя,
не сте поспрели, подавайки ръка -
уверени във нейната вина.
Те... грешните не плачат в самота
и няма във очите им сълза...

stela50




Гласувай:
30



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - МНОГО МЪДРОСТ !
08.10.2014 18:30
МОЙ ПРИНЦИП : ПРЕДИ ДА СЕ ВЪЗМУЩАВАШ, ОПИТАЙ СЕ ДА ПОМОГНЕШ И НИКОГА НЕ СЪДИ НИКОГО.
цитирай
2. erato7 - Прегръщам си те с много обич, Тан...
08.10.2014 18:36
Прегръщам си те с много обич, Таничка!
Благодаря ти за всички твои публикации!
Бъди ми здрава!
цитирай
3. emi1ts - Всеки човек е уникален
08.10.2014 18:56
по своему а да е толерантен,да проявява разбиране е важно да научи и да прилага в живота!
Много мъдри послания ,събрани на едно място!Благодаря!
цитирай
4. mt46 - Поздрав за споделените мисли и стихове!...
08.10.2014 20:00
"Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право." /Л. Толстой/
"Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът." /Л. Толстой/
цитирай
5. zlatkostanoev - Таня,
08.10.2014 20:17
аплодисменти и за този постинг, от който има какво да се научи и да ни замисли.
Кой ли не го е стягал чипика и тогава подвластни на емоциите грешим обикновено, човешко е, на всеки може да се случи. По важното е да надскочим себе си и да намерим сили да се извиним.
Поздрави!
цитирай
6. donchevav - Това е и моята философия за общуване ...
08.10.2014 22:24
Това е и моята философия за общуване с другия- винаги се поставяй на негово място и мисли как би постъпил ти в неговото положение. Нерядко съм изпадала в ситуация "да разсъждавам от собствената си камбанария" - много е неприятно, като разбереш какво е било действителното положение и защо той е постъпил така /с учениците непрекъснато съм пред такива казуси/. И обратното - често се упреквам в мекушавост, в прекалено вживяване в проблемите на другите, при което допълнителната информация ме кара да бъда разбираща, отстъпчива и дори малко безпринципна! Къде е границата между добротата, влизането в положението на другия и наивността - или защо не дори - конформизма?
Чудесен постинг - богат, пълен, поучителен! Поздравления, мила Танче! Хубава вечер!
цитирай
7. faktifakti - с удоволствие те чета -
08.10.2014 23:03
дори мъдростта ни предоставяш с финес.
да бъдем добри , на думи е лесно, а на дела .. дали винаги успяваме..
цитирай
8. distrelets - Развълнува ме отново, Танче!
09.10.2014 00:00
Винаги съм се опитвала да разбирам хората и да се поставям на тяхно място. Дори са ме упреквали за това, а понякога - възхищавали. Все едно - човек е такъв, какъвто е, но стига да иска - учи се цял живот! Много мъдрост има в постинга ти! Но имам чувството, че все по рядко се срещат хора, които "не хвърлят с омраза камъка". Благодаря ти, че ни напомняш да бъдем добри!
цитирай
9. anin - Поздрави!
09.10.2014 10:25
Много поучително!
цитирай
10. tota - Мен са ме учили
10.10.2014 21:31
ако не можеш да помогнеш, поне не вреди. И още, ако видиш, че една вода ври много, вместо да подклаждаш огъня, сипи малко студена за да охладнее. Тогава нещата се виждат с други очи.
Да се поставиш на мястото на другия и да се опиташ да погледнеш с неговите очи. За това се иска много човечност. А тя най - трудно се постига в този объркан свят, свят на лудостта. Мъдро, но не винаги постижимо. Защо ли? Заради различията или обстоятелствата? Кой знае? "Та, поставяйки се на мястото на другия, доказваш,
че си човек...
А неговата реакция показва що за човек е той...
И тогава вече има смисъл..."
Поздрави, Танечка, за всичко, което правиш. При мен сега е празнота.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17492953
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031