Всяка година на този ден мислено разговарям
със Старата липа...
Много спомени натрупахме с нея през годините...
и днес седя на терасата, загледана в клоните й,
радвам се на всяко листенце, а пред очите ми
като на филмова лента се редят незабравими
моменти - и светли, и тъжни, но винаги стоплящи...
Отпивам от чашата кафе, а мислите ми тръгват на път... 

 

 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК…
топло, светло... пролетно. 

Неуморим слънчев лъч си проправя път през листата
на старата липа. А тя ми е мила, защото помни всичко, 
помни дори и това, което хората отдавна са забравили. 
Клоните й са разперени между къщите - може с ръка 
да ги достигнеш, а върхът подминава покривите... 
и продължава нагоре. Мястото под нейната шарена сянка 
се е превърнало в един своеобразен оазис на малката улица.
Всяка сутрин една чудна катеричка с разкошна опашка
разклаща младите тънки клончета, обикаля поне веднъж 
дебелото стъбло и с невероятен скок се отправя уверено
по познатия маршрут през покриви и дървета към високия
красавец - бор, от който ветрецът носи свеж дъх на смола.
Паметта на старата липа навярно записва и моите мисли,
които някак объркано се подреждат днес и все не успяват
да си намерят място. На този ден може би несъзнателно 
търся усамотение, отварям старите албуми... и спомените 
оживяват през сълзи и усмивки ... с усещане за нещо, което 
много ми липсва... и нещо, което непременно ще се случи.
Велики четвъртък е... на този ден...
много неща са се случвали през годините на този ден...
добри и щастливи, болезнени и трагични... различни.
Тъжните сякаш по-често ни навестяват в такива дни, 
стаени дълбоко, излизат от спомените… размислят…
Но тя... старата липа помни и пази всичко между 
разлистените си клони, които вече почти скриват
упорития слънчев лъч от погледите, леко поклащани 
от тихия ветрец. От съседния двор се чуват детски гласчета 
в надпревара едно с друго... радвам им се... където има деца – 
има живот. Благодарна съм, че ме откъснаха, не ... просто 
ме издърпаха от мълчаливия разговор със старата липа. 
Усмихвам се... Чувам стъпки пред вратата... 
след малко къщата отново ще е пълна. 
Стъпките на днес пристъпват прага…
другото остава в сърцето скрито и при липата... завинаги.
Затварям стария албум, а пред очите ми все още е онази 
малка снимка - млади усмихнати родители вървят 
със своето момиченце, на чиито руси къдрици нежно 
е закрепено венче от великденчета... 

ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК е...

stela50

Споделям този спомен… с тъга по рано 
починалите ми родители… светлите великденски 
празници с тях винаги ми липсват... и не само...
А липата наистина я има... откакто се помня... 
днес я снимам за кой ли път… с лека носталгия
и стоплени мисли… с обич.

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ, ПРИЯТЕЛИ ! 

село Лангенхеннерсдорф жената извади една току-що покарала липичка от земята и я остави при бурените за изхвърляне. Аз обаче казах, че това е липа, посадих я, забих кол докато порастне за да не я извади друг и днес в двора на църквата има едно голямо дърво, което хората наричат липата на Коста.
Да разсаждам поникнали дръвчета за мен е страст. Къде ли не из България имам мои дръвчета, включително и по Родопите, в село Малево от моя орех. Бананови сливи от Тъмраш пък растат в САЩ.
Поздрави за прекрасния постинг.

разказано. Благодарности за текста и снимките.

Вълшебна е твоята липа, мила Танче - помни всички важни за тебе мигове, пази твоите тайни! Прекрасна импресия си сътворила за нея, стана ми толкова приятно, като четох твоите описания, като гледах тези снимки - толкова мило! Благодаря ти!
А Велики Четвъртък е ден за пречистване - на къщата, на тялото и душата! Пречисто да ти е, мила приятелко - в помислите и в делата! Желая ти много обич и топлина - и вярна светлина в твоя път! Прегръдка! Светли празници!

Благодаря ви за прочита и споделените мисли, за това, че бяхте с мен днес.
Да, тази липа е вълшебна, специална... нашата липа...
Светли празници ви желая !

За четвъртъците имам други спомени... Приятни празници и делници!

винаги задъхват
прегръдки