Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06 18:54 - Пътят до дома…
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1059 Коментари: 6 Гласове:
22

Последна промяна: 10.06 18:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Със затворени очи откривам
старата пътека до дома,
когато натежи тъга
и времето за кратко спира…
през лабиринтите на вечността
спомените тихо преминават,
достигат винаги до пътната 
врата на бащината къща…
и широко я отварят.

image

Пристъпвам бавно да не наруша покоя…
открехвам леко входната врата…
поглеждам в огледалото отсреща
и виждам времето с прошарена коса.
Проскърцва само дървеният под,
подрежда стаите стар спомен…
изважда книгите от всеки шкаф,
разхожда мислите като бездомен…


  ................................................

Със затворени очи вратите
отварям,

пердетата повдигам…
с мислите си
миналото съживявам…
когато натежи тъга, 
времето за кратко спира…
притихвам на дивана у дома
и отново себе си намирам. 
 

stela50

image

 image
 image
 image

  image

Художник
Jean Marc Janiaczyk 








Гласувай:
22
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Миналото
10.06 22:03
винаги носи тъга и носталгия.
Кара ни да преосмислим животът ни.
Мислено ни връща към това, от което
сме тръгнали и визуално ни натъжава,
докато все още виждаме близките с прошарени коси...
цитирай
2. kvg55 - "Да се завърнеш в бащината къща ..."
10.06 22:45
За съжаление бащиният дом е запустял и връщането там е мъчително.
цитирай
3. ivoki - Да се завърнеш в бащината къща. . . Да ...
11.06 02:05
Да се завърнеш в бащината къща...

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.



Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

Д.Дебелянов
цитирай
4. donchevav - Познати чувства на завръщането - ...
11.06 08:35
Познати чувства на завръщането - мъчително-сладостни, синовно- обичливи, с преклонене и много тъга. Времето е отминало напред, нищо не може да се върне. Но е хубаво да се връщаме - да презаредим. Напоследък взех да си мисля и друго: кой ще се връща в нашите български домове след 10, след 20 и 30 години, когато ние си идем?...
Много топли стихове и прекрасни картини! Благодаря ти, Танче! Прегръдка с обич!
цитирай
5. shveik5 - Пътят към дома е като пъпната връв - и да са срязани, гравитация ги свързва.
14.06 21:56
Родиха се във фугата над мен. Бързолетите, ония неуморни птички, които с пукването на зората и докато не се мръкне- не кацат, само летят.Така се раждат те, във фугата между два панела. Преди две години го санираха обаче. Няма я фугата, а те обикалят пак и не спират,втора година вече. Знаят, че от тука са литнали и не забравят, кръжат всеки ден устремени, връщат се към дома си по старата пътека, там във въздуха. И тях ги водят чувствата, изконни за всичко що е живинка. Благодаря за топлината тук, тя е като лятната, но по-друга- не ти става жега от нея:))
цитирай
6. tota - Пътят до дома…
22.06 10:03
Най -бързо краката ни носят по този път. И после, когато остане само спомен, само мислите ни водят по него.

Прегръщам те, Танечка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10971032
Постинги: 1580
Коментари: 25154
Гласове: 50476
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031