Времето ни научи да живеем с болката,
да приемаме без гняв превратностите,
да се сприятеляваме с бурите.
Мъдрост ли е или слабост това, философия
или оправдание? … нито едното, нито другото.
Всичко е в добротата, в усмивката, във вярата,
с която гледаме идващите дни.
Доброто е всичко в света - слабост и сила,
чувство и философия - вход и изход на живота…
В. Дончева
/donchevav.blog.bg/
Обърква мислите ти болката,
неизвестността все още плаши…
казваш си – какво пък толкова -
и се усмихваш на гнева си.
Не е притихнала душата ти
само с надежда… и в очакване…
сродила се е със мечтата ти
и няма време за оплакване.
Отваряш кътчета заключени,
пътуваш с натежали спомени…
сърцето ти не е обучено
да бие тихо и затворено…
очите ти не са привикнали
да гледат само през стъклото,
краката ти не са забравили
такта на валса и тангото…
Пътуват мислите объркани
между мечтания и случване…
животът сякаш преобръща се,
събуден от едно отключване.
stela50
С мислите си можем да отидем навсякъде,
където по друг начин не можем да стъпим…
с публикуваното от мен. Да, пак за добротата... и по два пъти на ден да се пише
за нея, все няма да е достатъчно.
Не ми прави услуга и този, който по непонятен за мен начин успява да отброи толкова четения за кратко време - имам си достатъчно... истински...
Твоите стихове обаче ме наведоха и на други мисли, малко далеко от темата за доброто - може би се повлиях от заглавието или от това "няма време за оплакване". Надеждата, мечтите, поривите в нас не остаряват. Пътят на душата през света няма физически измерения - и не е еднократен, нито еднопосочен, не зависи от времето - за разлика от този на тленното ни тяло. "Time is like a dream" - както се пее в чудесната песен, която си подбрала за нас... Кръстно разпънати между полета на безсмъртните си души и тежненията на плътта, изпитваме болка, чувство на обърканост и безтегловност. Но и надежда, че:
С мислите си можем да отидем навсякъде,
където по друг начин не можем да стъпим…
Как беше у Славейков":
Ах, незавиден
живот живее онзи, който знай,
че на света се в временното само
живот живей. Възмогнати над него
живеят други – временната бренност
отхвърлят те и в туй, що е под нея –
в идеята – проникват.
Прегръдка, приятелко! За повече мечтани случвания, за щастливи отключвания на душата!
мисли са се срещнали. Преди време си спомних за този цитат, свързах го с това
стихотворение, писано в трудни, много трудни за мен моменти...
А с написаното от Славейков абсолютно доказваш уловените от нас,
в собствените ни размисли, чувства и усещания...
Да... " Кръстно разпънати между полета на безсмъртните си души и тежненията
на плътта, изпитваме болка, чувство на обърканост и безтегловност."...
успеем ли да се сприятелим с болката, ще успеем и да продължим напред -
пътувайки с мислите, танцувайки в сънищата и мечтите...
Благодаря, мила приятелко... за разбирането, за невероятната подкрепа
и обич през разстоянията... толкова стоплящи, и толкова истински.
Прегръщам те !
Ако можеше с добро да се промени световният ред, хората нямаше вечно да воюват.
Да реагираш на болката е естествена реакция на всеки жив организъм.
И не можеш да желаеш доброто на този, който те ранява и измъчва.
Да бъдем реалисти!
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...