Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 815029
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
11.11.2018 14:57 - Приказка за българско момче и китайскa легенда
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1113 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 27.04.2020 20:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
~  ~  ~
~  ~  ~  ~  ~
~  ~  ~  ~  ~  ~  ~
Борко се събуди под лъчите на слънцето, точно преди да зазвъни будилника.

"А за какво му трябваше будилник в събота?!? ...Часът е едва девет без пет, а му се налага да става. Днес няма как да гледа готини музикални клипчета до обяд в нета – не и тази събота. Защо е така... Защо е така трудно да си в девети клас в природо-математическа гимназия?! Отгоре на всичко снощи загуби и двойния бас от баща си и вуйчо си."
...
Наближаваше един часа следобед.
Беше направил едната от двете презентации и решил повечето от задачите за понеделник. Борко хапна супата и принцесите, които сутринта бяха оставили родителите му преди да тръгнат за Смолян. Оставаше му само да заплати изгубения бас, като обърне три-четири квадратни метра от ъгъла на двора и после свобода. 
...
Днес явно му е ден!
„Почти средата на ноември е, а времето е удивително хубаво и работата бързо спори.“
...
В три часа следобед.
Готов - точно на време! ... Сега мога да отида до Жоро да обсъдим новият плувен басейн към хотела и да се поразтъпчем около града. Може да хванем пряката пътека и да отидем да видим и разговорим дядо на вилата, а после да си изпечем две-три от неговите домашно приготвени кимионови наденички. Братовчедките от София, които периодично откачат на тема веган рецепти за отслабване, а все дишат фини прахови частици само могат да си мечтаят за тези екстри на дълбоката ни провинция.“
...
„Уф, Жоро явно е доста болен – нищо не каза и за басейна, и за скарата?!
Другите авери, тази събота, също са извън играта. ...Не, няма да стоя у дома в това уникално слънчево време! До вилата, по пряката, са не повече от четири-пет километра – за един час съм там.“
...
Както Борко очакваше, дядо му се зарадва да го види и му предложи да запалят скарата, за да си опекат наденички, лук и чушки за вечеря, а после да го закара с колата до града.
...
Запалиха огнището на двора, но в планината и около огън, пак може да е хладно и студено. Борко попита дядо си дали има да му даде някаква топла дреха. Дядо му се засмя и му каза:
- Нали съм ти казвал и друг път, всяка планинска хижа или поновому вила е важно да има поне три неща: здрава основа и изба, работещо огнище и поне два ката чисто вълнени дрехи и одеяла. Иди до гардероба в голямата стая на втория етаж и си вземи синята вълнена жилетка – тя е по-голямата.
...
- Сгря ли се? Ела ти да печеш вечерята, а аз ще ти разкажа еднa "китайска историческа притча".

Борко добре знаеше какъв непринуден разказвач е дядо му, затова само кимна и бързо приседна край огнището.

........................
И дядо му заразказва:
Наскоро прочетох няколко китайски митове и легенди, сигурно заради това вчера ми хрумна една приказна история, която нарекох „Притча за световната зима и китайската коприна“
 
Някога, много-много отдавна китайският народ живял във вечно лято, мир и охолство. Тези благи-богати години продължили толкова дълго, че всички забравили какво означава истински труд и лишение. Всички китайци ставали все по-безгрижни и весели или все по-спокойни и апатични. И сигурно налегналото ги охолство щяло да продължи без промяна, през хилядолетията до ден днешен, но... не щеш ли едно утро подухнал лек ветрец и деня станал съвсем-съвсем малко по-хладен от предишния.

На следващия ден това се повторило, а после и потретило.
Разбира се в южен Китай никой не усетил промяната, но незнайно как в най-северното село на северен Китай едно малко момче, на твоите години, усетило някакъв лек полъх.
Три месеца по-късно този полъх усетили и всички жители на селото. По това време твоя връстник вече отдавна задавал въпроси, но едва в този ден чул приказна легенда, в която се разказвало, че някъде далеч на север, на самата северна граница на китайския свят, има манастир, в който мъдри монаси пазят дневник от зората на времето преди китайската държава.
...
Момчето, което първо усетило полъха на вятъра, от ден на ден все по-ясно усещало, че някъде от много-много далеч идва невиждана и страховита буря, и че е нужно нещо да се предприеме. То не знаело думата „заслон“, защото тя била отдавна забравена, но долавяло, че има път, по който може да се тръне, за да разбере какво е нужно да се направи.
...
Девет дни по-късно момчето спряло да се колебае и тръгнало.
Три дни вървяло мислейки си, че северната граница сигурно е някъде съвсем близо и скоро ще стигне. Седмица по-късно спряло да си прави планове. Четиридесет и осем дни по-късно без да усети спряло да мисли, а започнало само да „вижда път“ пред себе си. ...Но едва на деветия месец усетило път под краката си! Докато осъзнае по какво стъпва и ходи застанало пред красива зелена долина, в дъното на който се виждало голяма и красива, но видимо рушаща се сграда в подножието на малко възвишение.
...
Момчето вървяло в пустата сграда и все по-силно и високо говорело „Ехо, има ли някой? ...Има ли някой?“ Обиколило цялата сграда веднъж, втори и трети път. Едва тогава видяло съвсем тънък лъч светлина, който едва-едва просветвал в една малка странична ниша.
...
Оказало се, че в нишата има малка врата. Момчето отворило вратата и я прекрачило.
Излязло в огромен удивителен двор, сякаш изсечен направо в планината. Било изненадващо и красиво, но още повече го смаяла гледката, защото пред себе си виждало безчет дървета – млади и стари, малки и големи, и дори стотици съвсем-съвсем тънички фиданки.

Докато още осъзнавало, че никога до сега не било виждало подобни дървета чуло глас, който му казал „Момче, хайде бе, от кога те чакам ела да ми помогнеш да полеем младите фиданки и после да запалим огън, че скоро ще се стъмни.“

На момчето не му останало време да се изненадва и мисли за думите, защото още докато чувало гласа до него от нищото изникнал невероятен старец, който стоварил върху гърба му метален прът със завързан към него кожен мех, който той ще не ще прихванал с лявата си ръка. В следващия миг старецът му подал и един фенер, който да хване в дясната ръка и без да му остави време за отговор тръгнал напред към дърветата.

Стъмвало се, но фенера светел и леко парел, а стареца и момчето вървели и поливали, и поливали – описали безчет осморки между кладенеца с вода и дърветата.

Поливали часове наред и момчето все повече се изморявало, но стареца неуморно вървял пред него. Едва когато настъпил непрогледен мрак свалил металният прът от гърба на момчето, хванал го за ръка и го повел към другия край на двора където тихо тлеел малък чуден огън.
...
- Дете, сполай ти за помощта, точно на време дойде. Старостта не е като младостта и вече не мога да нося, а младите фиданки имат нужда да бъдат хубаво поляни с вода, за да се хванат. Браво и за всеотдайността и търпението! Знам защо си дошъл, да дириш отговори. Но знай, че ни ти трябват отговори, а верните начала и въпроси.
...
- Я ми кажи какво правихме сега с тебе?
- Какво правихме ли?! Вървяхме и поливахме, вървяхме и поливахме.
- Да, така беше, а ти какво правеше?
- Носех!
- Какво носеше?
- Вода
- А друго какво носеше?
- Вярно, носех и фенера?
- А друго не носеше ли?
- Да, през цялото време носех и металният прът, и коженият мех!
- Е, разбра ли сега какво ми каза?
- Ами?! ...Разбрах, че съм се смазал от носене!
- Да, това е важно, а защо се смаза от носене?
- Ами?! ...Сигурно защото се надявах, че ще отговориш на въпросите ми и защото виждах, че правим нещо добро, че поливаме земята около младите дървета.
- Добре казано! Дай сега да спим, пък утрото нали е по-мъдро ще видим какви въпроси и отговори ще изнамерим.
...
- Учителю, ти снощи май ми каза нещо?
- Да, казах ти.
- Цяла нощ се въртях и мислих.
- Сбъркал си.
- Сигурно, но след разговора ни просто не можах да заспя. Едва когато се разведели се унесох.
- Разбирам.
- Какво ми каза снощи?
- Нищо не ти казах, а ти зададох шест въпроса – за металния прът, водата, фенера, дървото, земята и за това какво те подтикваше да вървиш и работиш. Сега разбра ли?
- Ааа... ах! Това да не би да са началата?
- Да, те са – земя, вода, огън, дърво, метал и вдъхновение!
Земята: Вървим по нея докато сме живи и случваме вдъхновението си. От кладенци в нея се навеждаме да налеем вода, в нея копаем, за да извадим руда за желязо и пак върху земята правим огнище, за да накладем огън.
Водата: Напоява земята, утолява жаждата, гаси огъня и калява желязото.
Огънят: Изпича земята, изпарява водата, изгаря живото дърво в го превръща в мъртва пепел, стапя метала и разпалва вдъхновението.
Дървото: Оживява земята, разпалва и усилва огъня, облича метала, ходи по водата и закриля вдъхновението.
Метала: Разкопава земята, разделя водата, поема и предава огъня, учи се от дървото и дава сечива и инструменти в ръцете на вдъхновението.
Вдъхновението е вечния дух на живота, който единствен може всичко да оживява - теб, мен, земята, водата, огъня, дървото и метала.
- Чакай! Кажи ми го още веднъж?
- Дете, в природата нищо не се повтаря! Задавай нови въпроси, за да получиш ново познание.
...
- Какво ми каза, че за да се справя с идващата студена буря ми е нужно ново вдъхновение ли?
- Не знам сигурно това съм ти казал, щом това си разбрал.
- Вдъхновение?! Че от какво аз и другите да почерпим вдъхновение, когато всички живеем във вечно лято и охолство?
- Не знам дете, сам ще намериш верният отговор. Но преди да си тръгнеш, ела пак да ми помогнеш да полеем младите черничеви фиданки, че искам да огледам повече, за да имам много млада черничева шума, от която бубите да ми изпредат нова празнична копринена дреха.
- Учителю, а какво е това черница, буба и коприна?
- Дете, това е верният въпрос – те са моето познание, живот и вдъхновение.

...............................
Борко чакаше дядо му да продължи разказа и да му разкаже още за момчето, черниците и коприната, ала дядо му не каза нищо повече, а взе от ръцете му тенджерата с изпечените наденички, лук и чушки, и му рече „Хайде да хапнем докато са топли, че да имаш сили да полееш овошките преди да те закарам до града.“

Тогава Борко разбра „всичко“ - приказките са интересни, а наденичките вкусни, за да имаш достатъчно енергия и вдъхновение за работа.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031