…За мен има само пътуване -

     по пътища, които имат сърце.
     По всеки път, който има сърце.
     По него аз пътувам и единственото
     предизвикателство, което си струва
     е да измина пълната дължина.
     Там аз пътувам и гледам,
     гледам останал без дъх…

                           Карлос Кастанеда


 

Пътувах към себе си дълго
и все не достигах до края...
понякога спусках се бързо,
губех се... без да призная.

Пътувах и търсех пътеки...
събирах по малко от всичко,
вървях и приемах от всеки
по нещо безценно и лично.

Назад не отстъпвах, но имах
дни на застой и умора...
търсех се... не се разбирах,
не срещах и точните хора.

Пътувам към себе си още...
достигам дълбоко и близо,
а през безсънните нощи
от лабиринта излизам.

stela50



Пътят със сърце... моят, вашият...
пътуваме към себе си цял живот…
не зная дали по дългия път всички
ставаме по-добри - би трябвало да е така,
но със сигурност ставаме по-мъдри...

тъй тъй..личи си..кой, библиотекар..
по Пътя, аз въря сам, и се смея ли, смея...невням..

Хубаво стихо... Лека вечер и добри дни!...

Пътуването през света е и предизвикателство, и приключение, обич и доброта, и надежда пътят да продължава и след този завой, и след следващия... Пътуването към себе си е дух и сърце, мъдрост и смирение - преобръщане, в което думи като "дълбоко" и "близко" звучат като синоними, а нощните безсъници раждат прозрения за път през житейския лабиринт.
"Пътят със сърце" - чудесно звучи, мила Танче! И съм сигурна - и по-мъдри ставаме, осъзнали безпределността на битието, и по-добри, омекнали в обичта си.
Прегръдка, мила приятелко! Щастливи мигове в любимата ти, прекрасна, слънчево-златолистна есен!

Наистина пътуваме през целия си живот и това ни "обръща", променя изцяло. Мила Танечка, чудесно си го пресъздала: "не зная дали по дългия път всички
ставаме по-добри - би трябвало да е така, но със сигурност ставаме по-мъдри..."
Прегръдка и от мен!