Постинг
03.08.2010 17:09 -
Какво издават жестовете на политиците? (в. "Сега, март 2006)
"Каубойската поза" на Волен Сидеров издава сексуална агресивност, от жестовете на Иван Костов лъха неискреност.
Несловесното общуване е сложен процес, който съчетава едновременно жест, мимика, стойка, интонация, тембър на гласа, движения на тялото. Жестовете се усвояват още в детска възраст и рядко се променят през годините. Те съпътстват спонтанно мислите и речта и рядко заблуждават. Само големите майстори на киното и театъра са в състояние да контролират напълно съзнателно цялата си жестикулация. При политиците, пък били те и ненадминати актьори, това е невъзможно. Дори отсъствието на жестикулация говори много.
Според американския учен Албърт Михръбиан цялостното послание, предавано при общуването, е съставено от около 7% словесна част /реч/, 38% гласова част / тон на гласа, интонационни модулации и др. звуци/ и 55% несловесна част /мимика, жестове и пози/.
Малцина си дават сметка, че докато изричат едно, позите, движенията и жестовете им могат да говорят съвсем друго.
В политиката езикът на тялото е по-красноречив от словесния, защото стерилният политически речник обикновено е заучен и не носи автентична информация. Посланията в повечето случаи са популистки, изречени с фалшива убедителност.
Затова нека се опитаме да разшифроваме скрития зад думите език на жестовете и мимиките на неколцина политически тенори. Често зад тях се крият неподозирани и поразяващи с откровението си послания.
Да започнем с ръкуването като моментна снимка на личността. Ако дланта прихлупва отгоре ръката на събеседника, това издава стремеж към надмощие. Така се ръкува столичният кмет и бивш главен секретар на МВР Бойко Борисов.
Обратното, ако подадете ръка с обърната нагоре длан, това е знак, че предавате контрола на другия, позволявате му да почувства, че именно той владее положението.
Когато и двамата ръкуващи се са властни хора, настъпва кратка битка за надмощие кой ще извие нагоре чуждата десница. Обикновено тази схватка завършва с ръкуване "по мъжки", тоест и двете длани са уравновесени във вертикална позиция. Така се ръкуват бившият премиер Симеон Сакскобургготски и приемникът му Сергей Станишев.
При това положение единственият начин да демонстрирате превъзходство е като обгърнете дланта на събеседника с две ръце. Това е т.нар. "политическа ръкавица", прилагана често от Петър Стоянов при многобройните му ръкостискания навремето. Почитател на този стил е и бившият външен министър Соломон Паси, който обича да демонстрира топло дружеско отношение.
Най-неприятно и отблъскващо е ръкостискането тип "умряла риба". Когато протегната към вас ръка е вяла и безжизнена. Обикновено се свързва със слабост на характера. Така се ръкува заместникът на Симеон в НДСВ Пламен Панайотов. Този маниер на бившия премиер Иван Костов, обаче по-скоро може да се тълкува като безразличие или неприязън към събеседника. Командирът не е от безхарактерните.
Полагането на лявата ръка върху рамото, както и прихващането над лакътя навлизат в близката интимна зона на другия човек. Ако чувствата не са взаимни обаче този жест може да предизвика мнителност и недоверие. За отбелязване е, че Симеон Сакскобургготски прави това движение спрямо свои близки довереници, с които вече нищо не го сближава. Нещо като прощално милосърдие.
Многозначителна е и дистанцията при ръкуването между двама души. Така например лидерът на ДПС Ахмед Доган винаги държи събеседника си на разстояние като изпъва докрай ръката си при здрависване. Обикновено се използва от агресивни хора, които държат да запазят неприкосновена интимната си зона. Този стил на ръкостискане, твърдят психолозите, се използва и от хората, израснали в малко населено място, но с леко привеждане напред. Доган е родом от село Дръндар, Варненско.
За премиера Сергей Станишев е характерна много ограничена, обрана жестикулация. Движенията му обикновено са колебливи и забавени, вероятно поради старанието да бъдат изпълнени безупречно предварително заучени положения. Иначе походката му е плавна и пъргава - опит да компенсира прозиращата в жестовете неувереност. Мимиката му е твърде оскъдна. В паметта се врязва единствено детинската му усмивка, която той усърдно се старае да прикрие, за да си придаде повече сериозност. Резултатът от усилието е леко издаване напред на горната устна, която създава впечатление за неискреност и присмехулност.
Трудноразличими са и жестовете на неговия предшественик Симеон Сакскобургготски. Той е известен със способността си да слуша и изслушва другите. Затова характерна негова поза е да подпре брадичката си с дясната ръка и леко да наклони глава. Тази поза изразява преценка и съсредоточено внимание. Лекото потриване на брадичката е сигнал, че бившият монарх взима решение въз основа на личната си преценка.
Трудни за тълкуване са и жестовете на ДПС-лидера Ахмед Доган, тъй като почти отсъстват. И все пак в моменти на недостатъчен контрол лявата му длан често се извръща нагоре като сигнал за зависимост и напомня жест на уличен просяк. За събеседника този жест е знак, че не го грози опасност.
Татяна Дончева често изслушва събеседниците си със скръстени пред гърдите ръце - белег за затвореност за чуждите тези и аргументи. Освен това изразява отрицателна нагласа и желание за самозащита. Ако някой ви посрещне с тази поза, по-добре не си правете труда да го заговаряте.
Стане ли дума за активна жустикулация, най-натрапчиво изниква образа на Волен Сидеров, лидерът на националистическата партия "Атака".
Екстатичният жречески жест с разперени и вдигнати нагоре ръце е негова запазена марка. Използва го много често по време на митинги и протести. Това е древният жест на заклинателите и жреците, които призовават божията милост или гняв. Знак за желанието да доминираш над тълпата и да я наставляваш със самочувствието на богоизбран.
"Атака! Победа! Атака! Победа!". Това наричане обикновено се придружава от ритмично изхвърляне на десницата, свита в юмрук. Призивен жест към борба и съпротива. Пъхнатите в колана палци, характерни за лидера на "Атака", издават сексуално агресивна нагласа. Това е т.нар. "каубойска поза", позната от американските уестърни. При нея ръцете са в жест на готовност, а дланите са в ролята на указатели, сочещи към половите органи. Мъжете използват този жест, за да подчертаят териториалните си претенции и за да демонстрират пред другите мъже колко са безстрашни. Ако позата се заема пред жени, тя носи следното послание: "Аз съм мъжествен, мога да те покоря!". Повечето жени безпогрешно тълкуват този жест, което обяснява голямата популярност на Сидеров сред нежните създания.
Телевизионните си проповеди вечер Сидеров изнася със свити пред торса ръце. С показалеца на дясната ръка маркира акцентите в речта си. Този жест се тълкува като обвинителен. Насоченият напред показалец се възприема като символична палка, с която човек дирижира чуждата воля. Сидеров обаче нерядко държи ръцете си и скръстени на гърба. Опит да бъде възстановено самообладанието.
Отворените и изложени на показ длани винаги се свързват с понятия като истинност, почтеност, независимост и покорност. Този жест е особено хактерен за бившия президент Петър Стоянов. Обикновено се придружава с реплика от рода: Вижте, ще бъда напълно откровен с вас.
Това обаче не значи, че е достатъчно да разперите волно ръце с дланите нагоре, за да ви повярват. Дори и да усвоите до съвършенство този жест, друг неконтролиран издайник, свързан с мимика или жест, ще ви предаде.
Бившият държавен глава Стоянов е с ярко изразена жустикулация, която си струва да бъде разтълкувана. Оставям настрана резките подскоци и прескачането на ограждения, които целят да демонстрират отлична физическа форма и енергичност и са изцяло продукт на политически пиар. Често Петър Стоянов е широко облегнат на трибуната при изнасяне на речи. Знак за власт и сила. Опит да включиш и тялото в набора от аргументи в защита на определена теза. Друга любима поза на бившия президент е прав, с ръце на кръста в стойка "делва". Използва я при неформални събития като посещения на културни и исторически забележителности, изложби и др. Обикновено стойката е придружена с характерно облекло - по риза или с небрежно преметнато през рамо сако. Основното значение на тази поза е "агресивност". Наричат я поза на преуспяващия мъж, който гони постижения и успехи. Този жест показва, че човекът е готов да се заеме енергично с осъществяването на целите си. При ухажването така мъжете демонстрират своята властна мъжественост.
Учените правят аналогии с птиците. Те разрошвата перата си, за да изглеждат по-едри и внушителни, когато се готвят да се бият или по време на ухажване. Хората изразяват същото като поставят ръце на хълбоците си.
Емблематична сцена от президентското битие на Стоянов - с ръце на кръста оглежда Охридското езеро от Самуиловата крепост в Скопие.
Докато говори прав той често жестикулира така, сякаш държи въображаема волейболна топка в ръце. Този жест е разкраченият вариант на шпицпозицията на ръцете - когато върховете на пръстите се събират в своеобразна колибка. Този жест издава не само самоувереност, но понякога и самонадеяност, сякаш казва: "Аз всичко знам".
Когато някое дете лъже или се опитва да прикрие истината, крие ръце зад гърба. Интересно, че бившият премиер Иван Костов и до днес е запазил този жест и често може да бъде видян из кулоарите на парламента със сключени зад гърба ръце. Но тук посланието е друго. Ако едната ръка е обхваната с другата това е жест на самоувереност и превъзходство. Наричат я "кралската поза", защото много монархически персони имат навика да се разхождат с вирната глава, издадена напред брадичка и хванати на гърба ръце.
Много красноречиви са жестовете на иначе овладяния като политик Иван Костов. Онова, което се набива в очи при него е честото докосване на носа и лицето. Характерни жестове при децата за прикриване на лъжа. Дали Командирът винаги говори истината... Осъзнаването на лъжата напряга деликатните нервни окончания в носа и човек спонтанно посяга натам, за да облекчи неприятното чувство. Жестът няма нищо общо с откровеното почесване при сърбеж.
Често Костов слага ръка пред устата си. Това е един от малкото жестове при възрастните, които са също толкова очевидни, колкото и при децата. При него ръката прикрива устата, а палецът е притиснат до бузата след подсъзнателна инструкция от мозъка да възпре измамните думи. Ако човек използва този жест, недвусмислено лъже. Но ако прикрива устата си, докато друг говори, това означава, че не му вярва.
Когато говори седнал, Иван Костов често държи ръцете си сключени. Изследванията на учените стигат до извода, че този жест говори за отчаяние и чувство на безизходица, а човекът, който го използва, изпитва отрицателни емоции. Преодоляването на вътрешната съпротива у такъв човек изисква усилие.Точно в тази поза Бойко Борисов фигурира върху предизборния си плакат за кмет на София. Той е сключил длани близо до главата си, което утежнява "отключването".
Сред интересните с поведението си политици спада и столичният кмет Бойко Борисов. Той винаги крачи тежко и енергично, въртейки рамене. Характерна походка за човек, който се самонаблюдава, самолюбува се, тежкарее. Когато седи, обикновено е тежко облегнат напред, солидно облакътен на бюро или маса. Стойка, която изразява желание да доминира, да се налага.
Борисов често говори по мобилния си телефон пред очакващите го събеседници или журналисти. Да накараш някого да те чака е висш израз на желание да демонстрираш превъзходство.
Отделно внимание заслужава начинът, по който Борисов козируваше, докато бе главсек на МВР. Вместо уставното докосване на околожката с върха на пръстите, генералът вдигаше ръка на 20-30 см. от фуражката, както старите кучета в казармата бележат своя статут на препатили, заслужили, верни на дълга, но надраснали уставния буквализъм воини.
Често подчинените на подобен тип властни натури имитират жестовете им с цел да се харесат. Типичен пример беше председателят на СОС Владимир Кисьов, който повтори жеста на шефа си Борисов при поклонението пред паметника на Левски на 19 февруари и положи ръка на сърцето си като него, но толкова неуверено и колебливо, че не остави съмнение за целта на този жест - да спечели благоразположението на началника.
Ключът към разбирателството не е в думите, твърдят учените. Сама по себе си речта не носи почти никакви емоционални послания. Истината се крие в долавянето и разбирането на контекста, в съпътстващия език на жестовете, мимиките и движенията. Българските политици като цяло не са майстори на жеста, което често затруднява разбирането на политическите им послания. Но и оскъдната информация, която издават телата им, е достатъчен повод за размисъл.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 989
Блогрол
