— Искам да те питам нещо — каза тя.
— Какво е то?
— Защо живееш по този начин? Защо ти е да бъдеш наемник и да правиш тези войни?
— Аз не правя войни. Светът, в който живеем, прави войни. Замислят ги и ги ръководят хора с претенции за морал и почтеност. Повечето от тях са корумпирани и тарикати. Правят войни, за да увеличат печалбите и властта си. Аз само се бия в тези войни, защото ми харесва този начин на живот.

---

— Но защо го правиш за пари? Наемниците се бият за пари, нали? — Не само. Отрепките се бият само за пари, но когато стане напечено, те винаги се разбягват. Истинските наемници се бият главно защото, както вече ти казах, обичат това ежедневие — трудностите, битките. — Но защо въобще трябва да има войни? Защо тези хора не живеят в мир? Той се попремести и както гледаше към тавана, се намръщи. — Защото на този свят има само два вида хора: хищници и тревопасни. Хищниците винаги се изкачват на върха, защото са готови да се бият и да потъпкват хора и ценности, които се изпречват на пътя им към целта. На останалите им липсва решителност, кураж, алчност, а също безскрупулност. Така че светът се управлява от хищниците, които се превръщат във властници. А властниците никога не се задоволяват. Те изпитват нужда постоянно да трупат валута, която боготворят. В комунистическия свят — въобще не се заблуждавай, че комунистическите лидери са миролюбци — валутата е властта. Власт, власт и пак власт, независимо колко хора ще погинат. В капиталистическия свят валутата са парите. Още и още пари. Петрол, злато, ценни книжа, акции. Все повече и повече. Ето това е целта. Можеш да лъжеш, да крадеш, да подкупваш, да мамиш, за да я постигнеш. Така хората правят пари, а с парите се купува власт. Ето че пак се върнахме при жаждата за власт. Ако хищниците решат, че някъде може с война да се пипне прилична порция власт, войната е готова. Останалото, тъй наречените идеали, са празни приказки. — Но някои хора се бият за идеалите си. Южновиетнамските партизани например. Чела съм във вестниците. — Да, някои хора наистина се бият за идеалите си, но в деветдесет и девет на сто от случаите те остават измамени. Както и онези, които викат по площадите в подкрепа на войните. Все ние сме добрите, а другите лошите. Така е във Вашингтон и Пекин, в Лондон и Москва. Пълна измама. Да не мислиш, че американчетата във Виетнам загинаха в името на живота, свободата и щастието? Загинаха за индекса Дау Джоунс на „Уолстрийт“. Винаги е било така. А британските войници, които загинаха в Кения, в Кипър, в Аден? Да не мислиш, че са влизали в бой за Бога, краля и отечеството? Били са по онези земи по заповед на полковника, а той е получил заповед от Министерството на войната, което пък на свой ред се подчинява на кабинета. Целта беше да се запази британският контрол върху икономиката на тези държави. И какво стана накрая? Те извоюваха Независимостта си. Някой сети ли се за труповете на британските войници? Всичко е една голяма измама, Джули Мансън, голяма измама. Разликата в моя случай е, че на мен никой не ми казва кога, къде и на чия страна да се бия. Затова политиците и въобще институциите мразят наемниците. Не защото сме по-кръвожадни от тях (всъщност ние сме много по-милостиви), а защото не могат да ни контролират. Ние не изпълняваме техните заповеди. Не стреляме по техните врагове, не започваме и не спираме, когато те ни кажат. Ние сме извън закона. Бием се по договори, които сами си намираме. Джули се надигна и прокара пръсти по твърдите мускули на гърдите и раменете му. Тя бе израснала в нормална семейна среда и като много други младежи от нейното поколение въобще не разбираше какво става в света наоколо. — А войните, които са справедливи? — попита момичето. — Войната срещу Хитлер например. Тя беше справедлива, нали? Шанън въздъхна и кимна. — Да, справедлива беше. Той си беше гад. Само че до самото избухване на войната западните магнати му продаваха стомана, а после натрупаха още по-големи състояния от производството на стомана, която трябваше да разбие стоманата на Хитлер. Комунистите също не бяха стока. Сталин подписа с него пакт за ненападение и изчака капитализмът и нацизмът да се унищожат взаимно. Едва когато Хитлер удари Русия, идеалистите комунисти се сетиха, че нацизмът е опасен. Освен това убийството на Хитлер костваше трийсет милиона живота. Някой наемник щеше да го убие само с един куршум, който струва по-малко от шилинг. — Но все пак победихме, нали? Справедливостта беше на наша страна и победихме. — Победихме, моето момиче, защото руснаците, британците и американците имаха повече оръдия, танкове, самолети и кораби от Адолф. Това е единствената причина. Ако той имаше повече, победата щеше да е негова. А в историята щеше да пише, че Хитлер е бил прав, а ние сме били криви. Победителите винаги имат право. Веднъж чух една много хубава поговорка: „Бог е на страната на големите батальони.“ Това е библията на богатите и на силните, на циниците и на наивниците. Политиците вярват в нея, а тъй наречените авторитетни вестници я проповядват. Истината е, че Властта е на страната на големите батальони, защото именно тя ги е създала и въоръжила. Читателите на тази бълвоч сякаш въобще не се сещат, че Бог, ако има такъв, трябва да се свързва с истината, справедливостта и състраданието, а не с животинската сила. Даже за миг не им хрумва, че истината и справедливостта може би са на страната на малките взводове. Не че това има значение. Големите батальони винаги ще побеждават, „сериозната“ преса ще ги хвали, а тревопасните винаги ще вярват. — Ти си бунтовник, Кат — промълви тя. — Разбира се. Винаги съм бил . Не, не винаги. Станах такъв, след като зарових шестима мои другари в Кипър. Тогава започнах да се съмнявам в мъдростта и в почтеността на нашите лидери. — Но ти не само убиваш хора, а можеш и сам да загинеш. Можеш да си загубиш живота в една от тези безсмислени войни. — Да, всъщност защо да не живея като пиле в клетка в един от тези безсмислени

---

градове. Да попълвам безсмислени формуляри, да плащам безсмислени данъци, с които безсмислени администратори и политици ще си печелят изборите. Бих могъл да получавам безсмислена заплата в някоя безсмислена кантора и да пътувам безсмислено с метрото, всяка сутрин и вечер, докато стигна до една безсмислена пенсия. Предпочитам да живея и да умра, както аз си знам. — Мислиш ли някога за смъртта? — Разбира се. Често. Ти не мислиш ли? — Мисля. Но не искам да умирам. Не искам и ти да умираш. — Смъртта не е толкова лошо нещо. Човек свиква с идеята за смъртта, когато много пъти се размине с нея съвсем наблизо. Сетих се нещо. Онзи ден разчиствах чекмеджетата. Едното беше застлано със стар вестник. Видях една статийка и започнах да я чета. Ставаше дума за един старец. Живеел сам в някакъв сутерен. Един ден по-миналата зима го намерили мъртъв. Седмица и нещо, след като починал. Свидетелите казали на следователя, че никой не идвал при него, а и той самият рядко излизал. Според заключението на съдебния лекар старецът не бил се хранил пълноценно поне от една година. Знаеш ли какво са открили в гърлото му? Късчета картон. От глад човекът започнал да гризе някакъв кашон. Ей това не е за мен. Аз ще си тръгна, както си знам. Предпочитам да си отида с куршум в гърдите, с кръв на уста и с пушка в ръцете. Искам накрая да извикам „Майната ви!“, а не да изтлея в някакво мокро мазе със запушена с картон уста. А сега заспивай, мила, че вече съмна. 

  “Кучетата на войната”, Фредерик Форсайт, 1974 г., автор Издадена на БГ език от ИК “Бард”, 1993, преводач: Любомир Терзиев

---

 Приложеният видеоклип (началото на филма по гореспоменатия роман на Форсайт от 1980 г.) може да бъде наречен и:
"ВЕЛКЪМ ТУ  ДЪ БАНАНА РИПЮБЛИКЬ БУЛГАРИСТАН - 2050 година"
Вместо африканци-зангарийци, предствете си нашите ИНТЕГРИРАНИ МАНГАЛИ в ЕВРОПА като БЪЛГАРСКИ МИТНИЧАРИ !!!

 

са един блестящ политико-психологически анализ, актуален и днес, който трябва да бъде записан със ЗЛАТНИ БУКВИ на ВИДНО МЯСТО; Това е и отговор на въпроса, защо в една малка европейска "бананова република" като България НИЩО не може да се промени към по-добро, докато потомствените милиционери, синове и внуци на КОМУНИСТИЧЕСКАТА НОМЕНКЛАТУРА, продължават да държат ИКОНОМИЧЕСКАТА власт и да бъдат САМОЗВАН ПОЛИТИЧЕСКИ И ДУХОВЕН "елит" на своя народ, изпивайки кръвта му;

ИЗВИНЯВАМ се на издателство "БАРД" и преводача, че ОТКРАДНАХ ТРУДА им,
но ПРОРОЧЕСКИТЕ ДУМИ на ФОРСАЙТ трябва да влязат във всеки учебник по политология!!! Всъщност, използвам ги с НЕКОМЕРСИАЛНА ЦЕЛ, "Криейтив комънс 2", споделяне на споделеното;

КАК не се намери нито една СВОБОДНА БГ МЕДИА, например НОВА ТВ, бТВ, НАционалтата телевизия, да отразят ПРОТЕСТА на БОСИЯ!!!
ИЗВОД: МИЛИЦИОНЕРИТЕ, лидери на ГЕРБ, са ТОТАЛИТАРИСТИ и управляват с ТОТАЛИТАРНО-РЕПРЕСИВНИ МЕТОДИ - сплашване, терор над свободомислещите, предлагат работа на своите най-близки хора и рода, морят пенсионерите и БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОС с ГЛАД и БЕЗРАБОТИЦА, хората да ги е страх, да се изкажат свободно, защото ще загубят хляба си, а банките ще ги приберат в панделата, за просрочени кредити, които са теглили, докато са работили;

Ей затова не ми се занимава с политика; Не искам да свърша като Димитър Петков, Никола Петков, Александър Стамболийски, Стефан Стамболов... и другите жертви на "народния съд" или концлагерите на комунизма; В България просто нищо не може да бъде променено по ЕВОЛЮЦИОНЕН път;

ПОТОМСТВЕНИТЕ МИЛИЦИОНЕРИ-МИЛИОНЕРИ-НАРКОДИЛЪРИ и СИНОВЕТЕ- ВНУЦИ-БИЗНЕСМЕНИ-ПЕРАЧИ-на-ПАРИ от КОМУНИСТИЧЕСКАТА "БИВША" ВИСША НОМЕНКЛАТУРА - ВЪН ОТ ВЛАСТТА!!!

от ФОРИ СВЕТУЛКАТА, КЛАСНАТА и някои други ПИШМАН (по-точно: КВАЗИ!!!) ДЕМОКРАТИ, които се УГОИХА като ШОПАРИ след 10.11.1989 г.?!

"Да, някои хора наистина се бият за идеалите си, но в деветдесет и девет на сто от случаите те остават измамени. Както и онези, които викат по площадите в подкрепа на войните. Все ние сме добрите, а другите лошите." Фредерик Форсайт, "Кучетата на войната", 1974 г.

ВНУЧЕТА и СИНЧЕТА, агенти на ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и ПОТОМСТВЕНИ МИЛИЦИОНЕРИ все още продължават да ни управляват.

ДОКОГА?!

Всичко е гот, само ме подразни "Сраведлива беше, той си беше гад" за войната срещу Хитлер. Аз пък му симпатизирам и не намирам за правилно при всяко негово споменаване да се натъртва колко много не го бичаме, рабираш ли ;)

към еврейското книгоиздателско лоби в USA, иначе другите размисли не биха могли да минат през цензурата и книгата да види бял свят ...
Иначе спокойно можех да махна пасажа;

АДОЛФ БЕШЕ ИСТИНСКИ ПАТРИОТ и СОЦИАЛЕН РЕФОРМАТОР, това не може никой да го отрече! Той се грижеше за интересите и на немската трудова класа, не само за печалбата на немските индустриалци и немския бизнес; Не случайно перифразирах неговата мисъл - като вместо "германец" сложих "българин" -
"БЪЛГАРИНЪТ трябва да гледа на БЪЛГАРИНА като на ДРУГАР ПО НАРОДНОСТ!"
(1935 г., реч за Зимното социално подпомагане)
Изповядващите религията ЮДЕИЗЪМ ВИНАГИ ГЛЕДАТ на изповядващите юдеизма хора по целия свят, дори без да са ЕВРЕИ, като на ДРУГАРИ по НАРОДНОСТ и ВИНАГИ им ПОМАГАТ, когато изпаднат в беда;
Но БЪЛГАРСКИ БОГАТАШ да помогне безкористно на беден български талант - творец или рационализатор, или просто - останал без къшей хляб - ЗАБРАВИ!
Българските БЛАГООТРОВИТЕЛИ (грешката е вярна - като правят благотворителност, винаги гледат да те ОТРОВЯТ, сякаш им бъркаш в Дивия ЗАпад) винаги искат или ПУБЛИЧНОСТ, или СЕКСУАЛНИ УСЛУГИ в замяна, или нещо друго ...

1. Към кои е deathmetalverses? Ако е към тревопасните, каузата му е загубена. Ако е към хищниците, това си е тяхна ежедневна битка кой- кого, а по законите на естествения подбор остава по- силния да кръвопуска на тревопасните. Това е сериозна причина да не съм на негова страна.
2. Изключването на други, прим. масивни и без врагове слонове, добре защитени с брони костенурки или с жила пчели опростява съждението за по- лесно внушение, но и за приемането на само една от двете фалшиви алтернативи. Все пак това е художествено произведение, а не политически трактат.
3. Разглеждан чисто еволюционно какво е човекът по природа? Хищник? Вегетарианец? Независимо от храната човекът завладя света и УНИЩОЖИ не за да яде зверовете.

Човекът обаче прие да не яде човешко и да не се съвокуплява с роднини, да не третира човеците като предмети. Въпрос на конвенция е да се спре войната и обедняването. Социалистическата идея има виждания по въпроса, но за съжаление все още има голяма съпротива срещу нея. Колкото и да е парадоксално все още системата хищник- жертва се разглежда като непоклатима и не се излиза извън нея за да се търси ЧОВЕШКИ път и поведение.