2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5198 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2015 12:51
revNext
Кой открадна 6 милиона долара и 5 кг. злато от българския имигрант и известен лекар в Париж Ганчо Христов Балев
Христо Марков
Побеснявам като чуя, че не бива да се връщаме към близкото минало, да забравим престъпленията на комунизма, да вървим към някакво хипотетично помирение с червените изчадия. Днес ще ви запозная с един документ, който придобих в далечната 1992 г. и тръгнах по следите му още тогава. Нещата се оказаха потресаващи – една партийно – милиционерска група бе откраднала около 7 милиона долара и над 5 кг. злато от български емигрант, решил да ги дари на държавата в края на живота си. Проследих пътя на грабежа и пуснах сигнал до българската прокуратура. Скоро получих анонимно предупреждение на домашния си телефон да не ровя в историята, защото може да ми се случи същото като на емигранта. После един другар от тогавашната полиция ми каза директно, че съм нагазил в дълбоки води и тази работа е страшна, просто да забравя за сигнала и да спра с дебелоглавието си. Мина доста време и получих кратка бележка от прокуратурата, че „не са открити данни, обектът бил починал и се прекратява разследването”. Скоро получих второ обаждане по телефона, да забравя историята. С времето спомена започна да изтлява, но днес ще ви запозная с
историята на наглия и безочлив грабеж
Прочетете внимателно документа, който ви представям, ама много внимателно. Той е на официална бланка на Министерството на външните работи и е с № КО 606-15-1/ 08.06.1987 г. Адресиран е до тогавашния председател на Окръжния народен съвет – Пловдив другаря Стоян Кошулев – член на ЦК на БКП и до началника на окръжното управление на МВР другаря ген. майор Запрян Калудов – зловещ комунистически бандит. Писмото е подписано от заместник-министъра на външните работи другаря Любен Гоцев, който е и генерал от Първо главно управление на ДС в МВР.
В писмото той накратко запознава другарите си от Пловдив, че в страната е решил да се завърне емигранта д-р Ганчо Христов Балев след 55 години емигрантски живот в Алжир и Франция. Балев вече е превел спестяванията си в Българска външно-търговска банка и е предал в посолството в Париж 5 килограма злато. Имал намерения да преведе още около 1 милион долара от френски банки и националната банка в Люксембург. И другаря генерал Любен Гоцев им предлага на другарите от Пловдив „1. На д-р Христо Балев да се предостави за закупуване срещу валута стара къща в Пловдив и 2. Да му се издаде български паспорт.” Заради напредналата възраст на д-р Балев от 84 години и лошото му здравословно състояние настоява въпросът да бъде уреден бързо, а парижкия лекар щял да направи дарение на Пловдив като закупи медицинска апаратура за около 50 000 долара. След като получава писмото др. Кошулев слага резолюция „При мен за уточнение в 14 ч., понеделник – др. Д. Бакалов/Димитър Бакалов – шеф на БКП в Пловдив/, Атанас Недков – неизвестен и полк. Ангелаков – шеф на ДС в града.”
С това свършва информацията от документа. Каква е обаче истинската история?
Д-р Ганчо Христов Балев е роден през 1903 г. в гр. Пловдив в заможно семейство и след завършване на гимназия е изпратен да учи медицина в Париж. Още като студент се проявява като изключително даровит и възприемчив. Поканен е да остане на работа в престижна френска клиника. Във Франция той се жени за местно момиче и бързо става
един от най-известните лекари
За няколко години практикува и в България, но през 1932 г., когато умира баща му се установява за постоянно в Париж. Изпратен от френското правителство в Алжир да организира системата на здравеопазването в африканската страна. След 9.09.1944 г. е направен опит да бъде привлечен в България, но знаейки съдбата на подобни нему отказва да се завърне и е обявен за „враг на народа” и „невъзвращенец”. През целия си живот д-р Ганчо Балев си остава българин и особено пловдивчанин. Пред приятели многократно споделя, че завинаги ще си остане влюбен в залезите над река Марица и тепетата. Винаги лекува българи безплатно и помага на множество емигранти да се устроят във Франция. Авторитетът му на голям специалист е огромен, многократно е награждаван от френското правителство за приноса му в медицината.
В края на 60-те години съпругата на д-р Балев умира и той остава сам. Деца нямат, а малцината роднини в България са погубени в лагери и затвори. Той се отдава единствено на голямата си любов – медицината. Носталгията го преследва непрекъснато. Вече на преклонна възраст се свързва с българското посолство в Париж и заявява, че има желание да дари цялото си богатство на българската държава, ако му бъде разрешено да се върне в страната, да закупи къща в Пловдив и да изживее последните си години на спокойствие в родината. Комунистите в България решават, че това е „дар от небето” и пришиват към известния парижки лекар генерала от ДС Любен Гоцев, който по това време е заместник-министър на външните работи. Поставя се условие на д-р Балев да дари част от богатството си на страната, за да докаже добрите си намерения. В началото на 1987 г. д-р Ганчо Балев носи 5 кг. злато в посолството ни в Париж и превежда 1 милион долара от банки в Париж и Люксембург в българската външно-търговска банка. Единственото желание е да му бъде разрешено да се върне спокойно в страната, където е роден. ДС надушва веднага възможността да се печели здраво от лекаря и му обещават всичко. Към него са
прилепени агенти, маскирани като дипломати,
ръководени от Любен Гоцев.
Д-р Балев е вече на 84 години, здравословното му състояние не е добро и той бърза да уреди подробностите. Дава „на ръка” 50 000 долара като дарение, с които да бъде закупена медицинска апаратура за гр. Пловдив. Парите не са преведени на болниците в града, а по сметка на Окръжния комитет на БКП. Намерих тогавашния счетоводител на ВМИ-Пловдив и го запитах дали е идвала такава сума при тях. Човекът беше изумен като му показах писмото на ген. Гоцев до Стоян Кошулев и Калудов и буквално ми каза: „Г-н Марков, вие знаете ли по това време какво бяха 50 000 долара? Целият ни бюджет бе 25 000 лв. за година. Не сме и помирисвали 50 000 долара. С тия пари можеше да се подмени цялата ни апаратура в болницата. Нищо такова не е пристигало при нас. Просто са откраднали парите.”
Оказва се, че спестяванията на д-р Ганчо Балев надхвърлят още 6 млн. долара и ДС се разтичва да уреди по-бързо въпроса с прехвърлянето. От тогава датира и писмото на Любен Гоцев до местните партийни величия. Вдигнат е на крак целия състав на ДС да търси подходяща къща в Стария град. Операцията се ръководи лично от ген. Запрян Калудов, чиято жена Милена Калудова по това време колеше и бесеше в Пловдивския университет като партиен секретар. Скоро е намерена подходяща къща за лекаря и му носят снимки в Париж. Издават му и български паспорт с адресна регистрация в Пловдив.
През лятото на 1987 г. д-р Ганчо Балев хваща самолета за България и пристига в Пловдив с надеждата да се установи в родния си град и изживее старините си тук. Настанен е в хотел „Тримонциум”, докато другарите направят ремонт на къщата в Стария град с пари, които лекарят щедро е отпуснал. Навсякъде е придружаван от хора на ДС, но той е щастлив, че след 55 год. и на родна земя, в любимия Пловдив. Докато една трагична вечер е открит мъртъв в стаята си в хотела. Причината за смъртта му не е установена, не е правено и разследване. В смъртния акт е написано „напреднала възраст”. Един от неговите далечни роднини, с които доктора е успял да се види сподели, че Балев е бил на години, но „в никакъв случай не изглеждаше зле, дори напротив, за годините си бе доста жизнен…” Преки роднини той няма нито във Франция, нито в България.
Погребан е тихомълком в Пловдив
Съобщение за смъртта му няма никъде. Едва след 1990 г. френската общественост научава, че е починал един от най-големите лекари на Франция и в негова чест е кръстено отделение в най-голямата парижка клиника. Когато далечни роднини правят запитване до банките за съдбата на парите на лекаря се оказва, че са изтеглени над 6 млн. долара в кеш с пълномощно, подписано от титуляра по сметките. От тях няма никакви следи след това какво е станало. Безспорно е, че от началото на 1988 г. ген. Запрян Калудов закупува огромна къща на самия център на Пловдив, а Стоян Кошулев изведнъж става приказно богат и демонстрира завиден стандарт, а за ген. Любен Гоцев е известно, че се впусна устремно в бизнеса с петролни продукти и банкерството.
Далечният племенник на лекаря Станимир Балев бе убеден, че чичо му е убит, а парите му са просто откраднати от другарите в Пловдив, но не му разрешиха есхумация на трупа след 1990 г., защото нямал пряка роднинска връзка. Всъщност от малцината му известни роднини никой не е уведомен за смъртта на д-р Балев – той е погребан съвсем потайно, вероятно са присъствали само гробарите и 2-3 агенти на ДС.
Ето, това е трагичната история на един голям българин, който цял живот е служил на хората в най-хуманната професия – лекарската. Оставил е спестяванията си на българската държава с надеждата, че ще го оставят да изживее последните си години на спокойствие в любимия град, но явно не е и предполагал какво е да попаднеш в ръчичките на комунистите, дори след 55 год. емигранство.
Прочетете документа пак, помислете и прокълнете тази мръсна човешка паплач, каквито са българските комунисти!
Тагове:
Грабеж по комунистически в Пловдив
3 a.m. (Песента за среднощния кукуряк)
Руската федерация не само приземи скъп а...
Да не се допуска двигател на кола да раб...
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов