Русия и Турция се сбиха.

Де що има у нас подобие на журналист се фърли час по-скоро да пита де що му падна политик на чия страна трябвало да застане България. 
Некои от по-видните олигофрени догониха и премиера чак в Китай, та да го разпитат.
Други големи специалисти геополитически заявиха, че ако на момента държавата не си каже мнението, значи се снишаваме и чакаме да мине бурята. Помним на кого принадлежи този лаф. 

Ама защо олигофрените са решили, че веднага трябва да заставаме на нечия страна? Нещо да ни засяга? Някой да иска мнението ни? 
Още повече двете страни не са единни какво точно е станало.

Да ви кажа право, като се скараме с жена ми, на всеки, който се опита да вземе страна без да сме го питали, и двамата му казваме:
- Абе що не си...?

Тия умници изглежда искат да вкарат държавата в този филм – отвсякъде да ни кажат “Абе що не си...”?

Затова аз им казвам:

- Абе що не си...?

Разбира се, глупав въпрос, но демокрацията позволява да се задават и такива, не заради нещо друго а да се види колко му е акъла на питащия.
Само мислено да се върнем 26 г. назад, питащия дори и от глупост нямаше да го зададе, нали!?
Свободата е за Дон Кихот, салама за Санчо, някои го предпочитат и сега.