Напоследък все по-често ми задават въпроса каква е разликата между психолог, психотерапевт и психиатър? Ще се опитам да обясня накратко.
Всеки човек е изпитвал трудности при вземане на решение, в общуването, в отношенията си с близките. Всеки от нас познава чувството на страх и усещането за тревога и потиснатост. Но кога тези или други емоционални състояния са нормални и адекватни и кога е нужно да се потърси помощ? И към кого да се обърнем – към психиатър, към психолог или към психоитерапевт? Има различни заболявания и психичните заболявания са едни от тях. Те са като всички останали. Ето защо не е добре да правим от тях трагедия или фарс. Психочноболните хора в нашето, като че ли порядъчно и претендиращо за толерантност общество, са прокудени и никой не мисли, че самият той може да се окаже в подобна ситуация. Защо обществото отхвърля тези хора? Много просто: от страх. Неизвестността плаши, а психичните забоялвания са тайна, която учените от години разгадават. Да се демонстрира този страх е признак на слабост. Много по-лесно е да се прикрие зад маската на презрението или отвращението. Културата на един народ не се определя само от литературата и изкуството, а и от отношението на обществото към хората с психични проблеми. И ако такива диагнози като шизофрения или маниакално-депресивна психоза предизвикват у нас отрицателни емоции, значи с нашето общество нещо не е наред.
Странностите в поведението видения, гласове, тежки пристъпи на депресия и панически атаки са повод да потърсим помощ от психиатър. За да се постави диагноза на психичното заболяване, не е достатъчен нито собственият ни, нито чуждият житейски опит – за това е нужен лекар, и то психиатър. Той е човекът, който назначава медикаментозната терапия. Липсата на навременно и пълноценно лечение може да има печални последици.
За разлика от психиатъра, психологът се занимава със съвсем други неща. Понеже не е лекар от него не трябва да се очаква лечебна помощ. Той разрешава вътрешните конфликти и междуличностните проблеми. Играе ролята на консултант, но не е добър този психолоог, който дава съвети на клиентите си. Съветът е винаги нож с две остриета, защото не можеш да изпълниш тези съвети вместо клиента, а трябва да направиш нещо за него. Психологът има за задача да изясни ситуацията, да покаже каква е „обективната страна“ и как се проявява тя. Хората обикневоно не забеляват как правят някои грешки и не могат да преценят правилно ситуацията. Психологът задава такива въпроси, чрез отговорите на които клиентът сам да си направи изводите. Ако грешките са довели до възникването на тежка психологическа криза, проявяваща се в натрапчиви мисли, в мъчителни преживявания, в продължително понижено настроение, в страхове и тревоги, в раздразнителност и нарушение на съня, ако са се появили пристъпи на главоболие, слабост, сърцебиене и т.н., то психологът вече не може да помогне – тук е нужен психотерапевт. Психологът има и друга важна функция: да прави психологическа диагностика. С помощта на така наречените „специални тестове“, той измерва паметта, вниманието, мисленето и т.н., определя личностните черти и особеностите на човешката психика.
Има такива психологически моменти, които човек трудно осъзнава. Те настъпват тихо, незабелязано. Човек започва да ги усеща впоследствие, а не веднага. Например може да си мисли, че има проблеми с работата си – че тя „не е за него“, че той „няма да се справи не нея“, че „се изморява“; или за семейния си живот – че „не върви както трябва“, че той „е виновен за нещастията на близките си“, че „няма защо да живее повече, след като децата му са пораснали“... Всички тези усещания и мисли не са нищо друго, освен неговия предишен свят, но погледнат през „депресивни“ очила. Подобни усещания са само усещания, а не „обективната оценка на действителността“ И затова тези оценки не са причина за пониженото настроение и песимистичните представи за бъдещето, а тяхното следствие. В такива моменти е нужно да се потърси помощта на психотерапевта. Неговата работа е най-сложна, ако я сравняваме с работата на останалите специалисти, чиято професия започва с прословутото „психо“. Може би ще попитате защо най-сложната? Психотерапевтът лекува човека, като използва собствените му сили. Налага му се да убеждава своя клиент, че у него има възможности, с които той може конструктивно и ползотворно да подобри качеството на живота си. Психотерапевтът се бори с навиците на клиента си, например: трябва да смени формулировката от традиционната позиция на невротикаа: „Светът е лош!“ с формулировката: „Имам проблеми с начина на мислене, което може да се реши и тогава светът ще престане да ми се струва толкова ужасен и несправедлив“. Психотерапевтът не лекува с таблетки, а с психотерапевтични средства. Ето защо на него му се налага да разчита на добрата воля, съзнателността и здравата мисъл на клиента си, на неговата конструктивност и готовност за сътрудничество. И този, който не е психотерапевт може само да предполага колко е трудно това. Проблемите на повечето клиенти са свързани с факта, че им липсва здрава мисъл и проявата на каквато и да е воля. Това е поради дълбочината на вътрешния конфликт, който е станал причина за развитието на съответния психологичен проблем.
Потенциалните клиенти на психотерапевта трябва да помнят следното: ако ви се струва, че целият свят около вас е лош (или някои негови аспекти са непоносими), не бързайте да се обръщате към лекар, но ако мислите, че в този свят вие сте най-лошите от всички, забавеното посещение при психотерапевта само ще усложни състоянието ви. Важно е да се знае, че спецификата на психичните разстройства, подлежащи на психотерапия за съжаление се състои в това, че обикновеният човек изключително трудно осъзнава наличието на тези разстройства у себе си. 

Този постинг ми хареса ! А сега за така наречените болни, които правят неадекватни неща, които ни разстройват. Те могат да се окажат така наречените " деца индиго !", които имат невероятно усещане за справедливост.И в мисията си на такива , да изчистват несправедливостта по всякакъв начин.Например: убиецът от Норвегия. Той с ясното съзнание е изпълнил своята мисия и е доволен от успеха.Без да прави разлика кого изтребва. Деца или възрастни. Също така и автобуса с деца в Русия, които масово се самоубиха, защото не харесват този свят? И в САЩ редовно се появяват ученици , които убиват съучениците си видимо без причина?----- Да, ние наистина сме безсилни към такова поведение и намираме утеха в Психологията , която ги насочва към затворите. Така, че ние Човеците сме жалки животни в космически аспект.........