Това е едно старо, колкото света предание за тайнството на причастието, саможертвата и предателството на приятел с целувката на Юда.

Исус бил с учениците си в храма на хълма  “Сионската горница”, който е разположен на върха на хълма Сион - югозападно от Ерусалим. Както всички евреи тази вечер те празнували Пасха. В стаята била подредена маса, на която имало блюда с жертвено животно - агне, хляб и красиви съдове с вино. 



"Тайната вечеря" - картина на Леонардо да Винчи
 (1495 -1497 г.)
Стенопис в църквата Санта Мария деле Грацие в Милано

Исус и дванадесетте му ученици оживено разговаряли. Само един от тях бил зъл и намръщен. Наричали го Юда Искариотски. Сърдит бил той, че Исус не пожелал да стане цар на Израел. Тайно се уговорил с фарисеите и свещениците, че ще им помогне да го заловят. Обещал им помощ срещу тридесет сребърника. Само Исус се досещал за подлите мисли обзели Юда и предчувствал края на своите земни дни. Готов бил той за великата саможертва - със смъртта си да изкупи земните грехове на хората. Посегнал към хляба, благословил го и казъл, че хляба ще олицетворява тялото му. Отпил от виното, благословил го и завещал:
"Във виното е истината. Това е моята кръв, която проливам за опрощение на вашите грехове". 
Това била тайната на светото причастие, това била първата в света литургия. 
Юда бил там, ял от хляба, отпил от виното и само двамата с Христос знаели, че той е предателят. След вечерята всички без Юда се изкачили на планината Елеон, недалеч от Ерусалим. Призори, когато всички спяли се чул конски тропот. С мечове и копия, носещи факли в ръце, в Гетсиманската градина влезли войници предвождани от Юда. Целунал той от лицемерие Исус, това бил знакът уговорен за предателството.



"Целувката на Юда" - фрезка от 1295 година в Охрид

Войниците вързали ръцете на Исус и го повели към града. Разбягали се неговите ученици от страх за себе си. Изплашил се дори и Петър, който бил обещал на Исус, че ще бъде винаги до него.
Така Исус останал сам със своите врагове, готов за саможертва. 
Отвели го в палата на Пилат Понтийски, римски управител на Ерусалим и поискали неговото разрешение за смъртта на Исус. Не бил съгласен Пилат, но тълпата така крещяла и роптаела, че уплашен за своят трон отстъпил пред възгласите на войниците: "Разпни го!". Същите тези хора, които само преди дни го посрещнали с възгласите: "Осанна!".
Войниците метнали на раменете на Христос мръсен плащ, сложили на главата му трънен венец и го повели към Голгота - мястото, където разпъвали на кръст престъпниците...
Най-дългият път на страданието...