Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2016 00:07 - Силата на Изкуството
Автор: maev Категория: Други   
Прочетен: 1539 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(един виц, разказан от Митака, преди 40 години)

   Пиша го с голямо „И”, не случайно. Просто в случая става въпрос за онази сила, която прави чудеса, която извисява духовно човека, прави го човек... Или поне така е прието да се казва...

   Вицът, който тогава разказа Митака, сега ми звучи като притча – изпълнен с мъдрост и поука...  с неочакван и в същото време, съвсем логичен край...

   Да, смяхте се, като ви го припомних... и аз на времето се смях, но Силата на Изкуството е нещо, което не може да не ни респектира, не може да не ни накара да се замислим... Нищо, че сме инженери и се очаква да мислим за машини!

   Лирично отклонение 1: Нямам представа, защо съм го запомнил, също и другите много вицове разказани от Митака! Той за мен беше един светъл пример – селско момче, със стабилни ценности, далеч от модата, преживял хубавото и лошото на това да си момче от едно малко тракийско село ...

   Спомням си, че под негово въздайствие обръснах едва напъпилия си мъх под носа (то си беше нещо като заповед – „А бе ти докога ще ходиш  небръснат?” – Огледах се в къщи – бях смешен... и ... кво пък! – обръснах го с бръсначката на баща ми J ) После ми зададе и въпроса – „Абе ти защо още не си пропушил? ... Трябва да се опитат всички удоволствия!...” – взех една „Стюардеса” и бях твърдо решен да пропуша – беше някакъв купон – но ми прилоша и повръщах.  Слава богу, поне никой не видя... Пък и това ме спаси от пропушване... Край на ЛО1.

     Да продължа все пак с вица – той, Митака, ги разказваше делово – някак си, като зъболекар, който не иска да те мъчи много с чакане. .. Аз разказвам вицовете бавно и напоително, а вицовете от онова време разказвам още по-бавно, щото тряба някои неща да се обясняват – специфики някакви, които младежите не могат да разберат от раз, или имена на известни личности с нетленна слава, които и сега се помнят с умиление...  от хората на моя възраст.

   За един такъв артист ставаше дума във вица на Митака – неизвестен. Абе помня го, но...  не си спомням името му – Митака също не можа да си го спомни... Движеше в компанията на Любен Чаталов и Иван Иванов – идоли, които жените в социалистическа България обожаваха и обичаха...

   Нашият артист не беше чак такъв харизматик... Може би не беше попаднал на режисьор, който да изкара на показ неговия талант, и да го направи известен и популярен... Кой знае?! Но и той се радваше на популярност сред жените... А мъжете си му завиждаха съвсем откровенно... Заради гаджето му - една безумно красива манекенка на име Жани – Невена Коканова вече беше демодирана филмова икона...  стерилна социалистическа леля, без никакъв сексапил...  Сексапилът на Жени съвсем нахално надминаваше този на Северина Тенева – не знам, как да обясня на тези, които не са я виждали... Очите й понякога бяха топли, меки, като на Мая Драгоманска, а понякога те превръщаха  в парче лед, за да те пуснат в чашата си с уиски - като погледът на Доротея Точева... 

   Вече се чудите, как един посредствен актьор успява да задържи до себе си такава жена – отговаряте си дори - по фройдовски – „ми как - как?!- Със здрав, примитивен секс, разбира се?!” – но все пак нещо ви човърка... Защото нещата не винаги са така прости... 

   На нас някога ни беше лесно – Митака разказва вица така, че не ти минават такива екзистенциални мисли... „Е да - продължаваше разказа си той -  обичали се разбира се...” Митака беше здраво стъпил на земята и не вярваше в платоническата любов – разковничето било другаде: имали си, значи, една тяхна си малка тайна( много малка) – една игра, която си играели всяка нощ... в леглото!  Актьорът се „превъплъщавал” в някоя известна звезда – например сериозния вглъбен Ален Делон,   или в сърдития мъжага – Лино Вентура...  И на момичето си му харесвало всяка вечер да прави секс с различни и все фамозни мъже - ту с комика Фернандел, ту с каскадьора Жан-Пол Белмондо, ту с  чаровника Михаил Боярски, или фанатичния руски комунист Николай Олялин... Да не говорим пък за звезди като Марлон Брандо, Робърт Редфорд... Хъмфри Богард!...  (Едно време момичетата не си падаха по лигльовци, като Леонардо ди Каприо и Брад Пит... – то затуй и аз нямах успех с жените)

  ...Щастието им било пълно. Хармония в душите и хармония в леглото...

    Но... дяволът си няма работа....  Една вечер, като се прибрал, след обичайната небрежна целувка, момичето произнесло с присъщата й безкомпромисна нежност изречението: „Бебчо, тази вечер искам да си себе си!”

   Артистът се смутил... и това не останало незабелязано... „Какво има? Нещо не е наред ли?”

   Артистът се смутил още повече (ба ти артиста!), но намерил сили да вдигне поглед, да погледне любимата си в очите и да й отговори: „...Всъщност, мила... аз съм импотентен...” – Митака снишаваше глас, произнасяйки тази фраза, давайки възможност да почувстваме деликатността на положението... (все пак някои бяхме девствени)

  „Но... Как така?...  ти беше прекрасен Ал Пачино, невероятен Чарз Бронсън, толкова нежен Кърк Дъглъс?...”

   „Мила... това не го правя аз!... А Силата на Изкуството!” – казал цялата истина артистът.

...

   Хайде смейте се сега!... Аз като го пиша не мога да се смея! – Наистина няма по-хубаво и по-лесно от това да бъдем просто себе си...  Но няма и по-трудно и по-ужасно от това,  да свалим маските, които ни пазят и да се почувстваме голи ... уязвими... безпомощни...

   ...Тогава ни се иска да избягаме... много надалеко...  И се качваме на онова вълшебно килимче -  „Силата на Изкуството” – то ни кара да полетим, да се издигнем... „Високо, високо, високо! ... Над  дребните неща!” – като в песента...

   Но не може да ни спаси от неминуемото падане...

   Често съм разказвал този виц – винаги с успех.  Но и често си мисля... чудя се, какво ли е станало по-нататък – дали тези двама влюбени са "се взели"... или - всеки по пътя си... Артистът отиде в в чужбина, написа книга. Върна се за малко – да се похвали, колко е добре – но си беше останал същият посредствен артист и не му повярвах... Чудно! - не изпитах към него високомерие или съжаление... А уважение.

   Все пак, беше постигнал нещо голямо - Беше себе си! Не беше щастлив, но живееше в хармония... Беше мъдър!...

маев




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: maev
Категория: Други
Прочетен: 1255902
Постинги: 136
Коментари: 1341
Гласове: 3572
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031