Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2021 09:06 - КОНКИСТАДОРИ - Кофман
Автор: germantiger Категория: История   
Прочетен: 2841 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 12.03.2021 03:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

... и на финала постер и бонус от мен

Ако тези бяха само разум никога нямаше да го направят

Ако тези разсъждаваха, че отиват в неизвестното, в джунглите, при врага

Ако тези анализираха факта, че родината им е през океан на хиляди километри

Те никога нямаше да го направят, нямаше да осмелят, да посмеят

Белия човек преди векове е бил сила и ум в едно

Разум и страст заедно, не в противоречие

Спойка, сплав на мислене и характер

Днес това го няма, има инвалиди

"уж"умен западен лаладжия

и проста източна мутра

боклуци...


една жена казала на един:
-Това с тия думи и псувни не ти прилича
той я погледнал и попитал:
- Какъв съм аз според теб
тя:
- Непоклатим като скала
той:
- Такъв да ме виждат, но не съм това
тя:
- Това ще ти подхожда
той:
- Аз съм сам и сам вървя по пътя си



image

Новия свят родил конкистадора – особена порода човек с корава закалка, неукротима енергия, необуздано въображение, безкрайна издръжливост, готов на всичко за да постигне целите си и устремен в непознатото. Ще ви покажа как пред този всеки въображаем трак е нищо. Ще кажеш несравними са – та аз знам това по-добре от теб,но „ти” започна това и така. Години наред пишейки и фантазирайки, като в почти всяко „твое” писание се усещаше, намека, манипулацията, внушението сякаш света „ви” е длъжен, сякаш света е нищо пред „вас” и не „ви” е равен. Да, великите по света не са ви равни и вие сте нищо пред тях – ти поиска това „сравнение” и ти започна неисторически да си я мериш пишката с тях. Да, къса ти е и аз ще ти покажа това в поредица постинги. Ще те храня, отвори широко уста!

 

 

МАЩАБ

 

Конкистата на Новия свят завършва за само... 35 години. Завоювани са два континента, изследвани са територии с площ от ок. 20 МИЛИОНА квадратни километра! И всичко това при тогавашната неразвита техника, на крак, като пехотинец в места където никога не е стъпвал крака на европеец. Преминати са десетки хиляди мили,открити са планински масиви, долини, равнини и низини, огромни световни реки, дори пустини...

 

Ако на завоевателя Ернан Кортес до столицата на ацтеките му трябват да измине 600 км, то на покорителя на Колумбия Гонсало Хименес де Кесада му се налага за около година по крайбрежието да преодолее почти 2 000 км. Но и това е нищо – експедицията на Ернандо де Сото за 4 години покрива почти 4 000 км блуждаейки вече по северноамериканския материк. И това не е всичко – Диего де Алмагро по пътя към Перу в Чили и обратно му тряжват 5 000 км...

 

 

ХАРАКТЕР

 

„МАЧО” самец, истински мъж, комплекса на мачизма за който са писали много латиноамериканци. Така например нобеловския лауреат, мексикански поет и философ Октавио Пас в книгата си „Лабиринт на самотата” доказва, че мачото като тип личност на пълно отразява националния характер на мексиканците: „Мачо – това е въплъщение на мъжкото начало в живота... Внего се съчетават агресивност, тревожност, непроницаемост, притегателната сила на насилието. Тази сила обаче, не е лишена от вътрешен ред, това е пристрастие и власт, това е личностна воля без спирачки и контрол.”

 

А как започва всичко? На 12 октомври 1492 г. испанците стъпват в нови земи, това е преломен момент в историята на Човечеството – среща на два свята след която ще победи света на белия човек, на европееца за да създаде нов. Защо двата континента са наречени Америка? Първите предложения за име са направени през 1493 г. от италянския хуманист Пиетро Мартире Англерия или на испански Педро Мартир, след товабили знаменитите писма на Америго Веспуччи през 1499 г. и НАКРАЯ получилата световна известност космография на ГЕРМАНЕЦА Мартин Валдземюллер от 1507 г. в която той предложил Новия свят да се нарече в чест на Веспуччи – земята на Америго или просто казано Америка.


Докато по-късно англичани и французи се придвижвали в северна Америка постепенно, стъпка селд стъпка, то испанците преди тях се устремявали в дълбочина от раз, с един замах в непознатото помитайки индианските цивилизации. Испанския идалго бил преди всичко войн на своето време и неговия път бил предопределен с раждането му. Както ясно го написал хрониста Гонсало Фернандес де Овиедо-и-Валдес: „В нашия испански народ изглежда,че всички мъже са родени за да се посветят главно на военното изкуство и войната те мислят като най-угодно и присъщо за тях занятие, авсички останали занаяти и занимания за нас са второстепенни.” Действително в онези векове испанците били най-войнствената нация на късното Средновековие.

 

Испанците били капка в морето що иде реч до численост в съотношение с милионите индианци в Новия свят и гигантските девствени земи,които превземали. Да не забравяме и високата смъртност сред колонистите или колосалните човешки загуби във всяка експедиция – напимер Педрариас Давил докарал в новата Златна Кастилия към 2 000 души, но само за 2 месеца починали 700 от тях вследствие на глад и болести. Този случай не е изключение – губернатора на Санта Мария забранил камбанение звън с който се отбелязвали умрелите, защото ежедневно това се случвало по няколко пъти и действало на нервите в колонията. Точно първите 2-3 месеца всички преминавали жестокия естествен подбор,когато умирал всеки пети или дори всеки трети, но пък оцелелите ставали твърди като кремък.

 

Навътре в джунглите незнанието ставало залог за победа, защото за отстъпление било късно, вече нямало накъде да се отстъпва и тогава човек прекрачвал границите на своите възможности, бил способен на чудеса. Туземците не винаги били слаби, например племето майя по време на битката при Чапотон убиват 50 испанци, няколко се давят, а двама попадат в плен, абсолютно всички бели били ранени в т.ч. и командващия Кордова. Испанците изгарят единия си кораб, а с другия някак си се добират до спасителната Куба, но това въобще не ги спира, а точно обратното – разпалва още повече енергията им. На следващата година започват още по-внушителна операция в състав от 4 кораба и 200 войници под командването на Хуан де Грихалва.

 

 

КОНКРЕТИКА

 

Съратника на Колумб, Висенте Янес Пизон през 1500 г. Преминава 4 000 км по атлантическото крайбрежие на Южна Америка до делтата на Ориноко. Самия неуморим Христофор Колумб в четвъртата си експедиция изследва Карибското крайбрежие и бреговете на днешните Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. През 1513 г. Васко Нунес де Балбоа навеки записва името си във великите географски открития, когато пресича Панама и става първия европеец видял Тихия океан, кръщавайки го „погрешно” Южно море. В същата 1513 г. Хуан Понсе де Леон в търсене на източника на вечната младост за който чува от индианците, открива Флорида, а после и Юкатан.

 
 

 

Съратника пък на Балбоа – Андрес Нуньо и неговия другар Хил Гонзалес де Авила през 1522 г. се отправят на север от Панама, чувайки от туземците, че там има две големи езера, където в някаква си столица управлявал могъщ касик на име Никарао. По-късно през 1524 г. Педрариас праща там Франсиско Фернандес де Кордова,който разгромява индианците и основава три форта – Гранада на бреговете на езерото Никарагуа, Леон на северо-запад от Манагуа и отделно Сеговия. Същия построява лодки и през реката Сан Хуан стига до Атлантическия океан, но тези успехи му завъртяват главата и той решава да се самопровъзгласи за губернатор на цяла Никарагуа. Когато научава това неговия „шеф” вече 80-годишния Педрариас сякаш се подмладява и с изумителна енергия в кратки срокове организира наказателен отряд навлизайки в Никарагуа, след което хваща Кордова и след кратък съдебен процес го обезглавява, а сам Педрариас става губернатор на тези земи.

 


През 1527 г. съперника на Кортес, Панфило де Нарваес узнал за някаква митична сотлица на апалачите и воден от миража за несметно злато се хвърля на север като слиза с отряд от корабите и заповядва да го чакат на уреченото място след година. Случва се така, че сухопътната експедиция повече не среща флота, защото столицата на апалачите се оказва обикновено село. Испанците съоръжават лодки и плават към Мексико покрай брега. По време на многомесечното плаване от глад, жажда и индиански стрели гинат десетки конкистадори, но все пак се добират до своя изненада до делтата на Миссисипи, а когато пресичат великата река се разразява щорм отнесъл повечето от хората,които потънали включително самия Нарваес,докато оцелелите продължили да умират по пътя от болести и нападения на индианци. ОТ ТАЗИ ЗЛОЩАСТНА ЕКСПЕДИЦИЯ ОЦЕЛЯВАТ И СЕ ЗАВРЪЩАТ САМО 6 ЧОВЕКА! Сред тях е Алвар Нунес де Бака, който разказва страданията в забележителната си хроника „Корабокрушение”. ЗА 8 ГОДИНИ СТРАНСТВАНЕ ЧЕТИРИ ЧОВЕКА УСПЯВАТ ДА СЕ ВЪРНАТ В МЕКСИКО ИЗМИНАВАЙКИ В ЦЯЛОТО ТОВА ПРИКЛЮЧЕНИЕ 8 000 КМ!


Разпространили се слухове за големи индиански градове с многоетажни сгради и по следите на скиталците се пробва втори – Ернандо де Сото вложил всички свои богатства до момента придобити е Перу за поредната експедиция. Започвайки от Флорида, той за 3 години 1539 – 1542 г., преминава по териториите на днешните щати Джорджия, южна Каролина, Алабама и Миссисипи, но „златни градове” така и не намира. През пролетта на последната година измъчения Сото умира, а неговия приемник Луис де Москосо продължава пътя на северо-запад добрайки се до източните части на Скалистите планини и тогава обръща назад. На Миссисипи испанците построяват цяла бригантина, излизат в океана и се добират до познатото им Мексико, а от 950 конкистадори оцеляват 300.

 


Лидера Франсиско ВАскес де Коронадо вдъхновен от митичната страна Великата Кивира за която небивалици му говорят местните индианци стига до ГОЛЕМИЯ КАНЬОН НА РЕКА КОЛОРАДО, ДО ДНЕШНИТЕ ЩАТИ АРИЗОНА, ТЕКСАС, ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ВЕЛИКИТЕ РАВНИНИ ЗА ДА СЕ ВЪРНЕ С ПРАЗНИ РЪЦЕ.

И накрая последния драматичен акт от конкистата в северна Америка – още през 1527 г. другаря на Кортес – ФРансиско Монтехо безуспешно се опитва да се закрепи на Юкатан, но за 12 години така и не успява. Неговия наследник, който като юноша ебил паж на великия Ернан Кортес е друг калибър човек научил много от покорителя на Мексико. Основава столицата Мерида, в решаващото сражение край същия град разбива индианците и те губят своята независимост, следкоето процеса се смята за завършен. Разбира се, след това има много индиански възстания, останали бели петна и непокорени племена, дори последния град на племето майя Тайясал във вътрешността на Гватемала съхранява свободата си до 1697 г.

 

 

РОМАНТИЗЪМ

 

Любопитен мометн в конкистата е вдъхновението, което тези лидери, авантюристи и наемници черпят от... литературата и рицарските романи. Стига се дотам, че испанската кралица се обрща към Търговската палата в Севиля със закон, който забранява износа на рицарски романи в Новия свят. Английския историк Ъруинг Леонард изучавайки списъка на корабните товари установява, че нелегално рицарските романи попадат в „новаИспания” в огромни количества. Окриването на Новия свят, книгопечатането в Европа и бурното увлчение от подвизи характерно за всеки идалго се случват в синхрон. В снаряжението на конкистадора наред с меча, кирасата, мориона, арбалета и аркебуза/та присъства и рицарския роман четен на глас от грамотните пред останалите в моментите на отдих от боевете и изтощителните походи. Първи на испански език се появява „Тирант Белия”, след това „Рицаря Сифар”, но най-известен става персонажа „Амадис Галски”. Гарси Родригес де Монталво, кралски наместник на Медина дел Кампо попада на някакъв текст,който украсява със своята фантазия, усложнява сюжета и го публикува през 1508 г. в Сарагоса. Книгата има потресаващ за времето си успех и новите „амадис”-и започнали да се плодят като зайци, разказвайки се подвизите на брата на Амадис, за героизма на синовете на Амадис, за братовчедите на Амадис Галски... От 1508 до 1550 г. били издадени над 50 романа от тази „серия”.

 

Защо споменатия литературен герой бил толкова популярен сред закоравелите конкистадори? Също като измисления персонаж те пътешествали в непознати страни, срещали всякакви чудеса, необичайни растения, чудни животни, хора, приказни градове, също като него една шепа войни покорявали цивилизации. Борили се с неверниците, разпространявали Християнството, показвали чудеса от смелост и оставали в историята. Разказват, че един конкистадор в боевете с индианци показвал неразумна храброст и когато бил ранен отказвал да го изведат от полесражението с думите: „Оставете ме! Та аз не съм свършил дори половината от тия подвизи,които ежедневно върши всеки рицар в нашите романи!” Всъщност реалните конкистадори задминали всички рицари – за няколко години мъчени от болести, насекоми, змии, отрови, жега и сред постоянни опасности те открили и завладели големи части от два континента. И Новия свят посрещал конкистадорите като в роман и фантазия – неизвестен, неизследван, на границата на въображението за ония времена, не случайно когато Бернал видял столицата на ацтеките Теночтитлан възкликнал и записал, че такива чудеса и Амадис Галски не е сънувал.



ГЕРМАНСКИЯ МАЛЪК ПРИНОС

 

Първите крупни експедиции във вътреността на Венесуела предприели германските банкери Велзер, на които испанската корона продала както тогава предполагали остров Венецуела. Сделката изглеждала взаимоизгодна, защото короната имала дългове към Велзер и компания , на всичкото отгоре монарха получавал по различни предположения от 5 до 12 тона злато плюс кралска част отдоходите 1/5 в бъдеще. В две експедиции първия германски губернатор на Венецуела Алфингер 1529 – 1531 г. изследвал бреговете на езерото Маракайбо и части от Сиера Невада, достигнал 300 кмнагоре по течението на река Магдалена. Научавайки за някаква богата страна на име Херира, по-късно свързана с названието Херида на плато,конкистадорите безрасъдно навлезли в планините безтопли дрехи и екипировка. Погинали десетки християни и придружаващите ги туземци, останали без носачи, белите захвърлили снаряжението си, а когато веднъж Алфингер се отделил от групата, попаднал в индианска засада и бил смъртоносно ранен... Осем месеца Георг Хьормут фон Шпайер търсил брод през река Гуавяр, Филипп фон Хуттен бил на път с отряда си губейки 5 години отживота си, за да се върне отново в началната точка...

 

 

ДЕТАЙЛ НА ФИНАЛА

 

Млади и стари, здрави и болни, европейците превземали света – ярък пример сред тях бил дон Педро де Мендоса, ОСНОВАТЕЛЯ НА БУЕНОС АЙРЕС. Той бил много богат, имал влияние в двореца и нищо не му пречило да доживее дните си доволно и богато. Но дон Педро влага цялото си състояние в експедиция, за да остане в историята – на пръв поглед нищо чудно за ония времена. И все пак – де Мендоса неизлечимо болен и месеци наред не ставал от леглото и на постелята го приковала не стара рана от Рим, както внушавал на околните, асарата „римска болест”, както тогава наричали сифилиса. Знаейки, че дните му са преброени, презирайки всяка слабост и невъзможност дон Педро преплувал океана с кораб полупарализиран на легло, за да основе нов град, свой град. УСПЯЛ ДА ПОНЕСЕ ПРОМЯНАТА В КЛИМАТА, УДЪРЖАЛ НА ИНДИАНСКА ОБСАДА, ДОРИ ГЛАД ТОГАВА, СЪЗДАЛ БУЕНОС АЙРЕС И НАМЕРИЛ СМЪРТТА СИ НА ОБРАТНИЯ ПЪТ ОТНОВО НА КОРАБ, А ГРОБ МУ СТАНАЛ ОКЕАНА.

......

И ОБЕЩАНИЯ БОНУС ОТ МЕН

този постер надолу е модерни лайна

жената е над него и тя е индианка, не бяла естествено

той някак под нея, "подбутва" я сякаш нагоре, а тя с поглед сякаш знае всичко

обаче исторически е било обратното, но кой го ебе историята и истината днес - никой

МОДЕРНИТЕ ЛАЙНА НАРЕЧЕНИ ФИЛМИ ЗА ВЕЛИКИТЕ - уникален боклук наречен кино

ТОЗИ Е БИЛ ВОЙНИК

ХОДИЛ Е КАТО ВОЙНИК

ГОВОРИЛ Е КАТО ВОЙНИК

МИСЛИЛ И РЕШАВАЛ Е КАТО ВОЙНИК

ако великите бели мъже преди векове бяха неуверени и объркани като на филм

ТО НИКОЙ НАЕМНИК НЯМАШЕ ДА ТРЪГНЕ СЛЕД ТОЗИ

НИКОЙ НЯМАШЕ ДА ПОСЛЕДВА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ В АЗИЯ

КАК АЛЕКСАНДЪР ТРЪГВА С 30 000 СРЕЩУ МИЛИОНИ В ПЕРСИЯ

ЯСНО КАК - ПО АЛЕКСАНДРОВСКИ, КАТО ВОЙНИК, не по модерному

и така постера е лайно, сериала също

в днешния свят няма орден, няма сс, няма континент за откриване, завладяване

можеш да легнеш и да се разпаднеш, без смисъл в нищо, това не е "моя" или нашия бял свят

никакво усилие и никаква цел, някакъв бизнес и молове, шоута, усмивки, тик-ток

позитивно мислене, кептън марвъл жена, суперуоман срещу лудендорфф

 

 image

 






Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: germantiger
Категория: История
Прочетен: 4619475
Постинги: 412
Коментари: 7517
Гласове: 21816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031