Промъкваш се на пръсти в моя свят
и се опиваш с нежната измама,
че виждаш бряг – уютен и познат,
дори когато знаеш, че го няма. 

Мечтаеш. И спохожда те копнеж,
по  нещо неизвестно, но жадувано –
на  устните ми топли да се спреш,
да ме приспиш или да ме сънуваш. 

И сладката отрова на страстта,
да назовеш със земното ми име...
Познал в едничка дума любовта,
смирено шепнеш „просто приеми ме“. 

У себе си, безплътна ме твориш –
прекрасна, невъзможно съвършена
и вярваш, че не може да грешиш - 
от  слънчев лъч, за тебе съм родена. 

Но не протягай ласкава ръка -
да ме докоснеш, никога не искай.
Ще разрушиш красивата мечта,
когато осъзнаеш, че съм истинска.

а нещо преживяно. Иначе не би могла така логично и категорично да отсечеш илюзиите:
"Но не протягай ласкава ръка -
да ме докоснеш, никога не искай.
Ще разрушиш красивата мечта,
когато осъзнаеш, че съм истинска."
Може би така и трябва - все едно Марс да иска да влезе в орбитата на Земята...
Поздрави!
П и е р

Проблемът е там, обаче, че даваш най-доброто от себе си на една илюзия. Добре би било, ако човек премине от влюбването към любовта; тогава той пак дава най-доброто от себе си, но вече – на реалността.

"Но не протягай ласкава ръка -
да ме докоснеш, никога не искай."

Определено е добре истинското да бъде докоснато, за да се разбие илюзията, иначе няма урок, няма учене и няма развитие. Страхът от болката води само до упадък и разлагане.
Ако човек не е готов да изгуби една своя илюзия при общуването си с друг човек, то тогава какво да говорим за общението с Бога, при което се разбиват на пух и прах всички илюзии, дори най-дълбоките, смятани за неопровержими истини...

Хубаво стихотворение-предупреждение за опасността от илюзиите! Но все пак мисля, че колкото и да боли от "разрушаването на красивите мечти", е по-добре да протягаме ръце, иначе бихме се капсулирали в още по-дълбоки илюзии, които за себе си бихме нарекли "истини"...

Според мен, независимо от болката, човек е добре винаги да остава непоколебим търсач на Истината, защото единствено в нея е удовлетворението, просветлението и вдъхновението, които осмислят безусловната любов и живота на човека!
Ти си такъв търсач, Земела и знам, че ще ме разбереш...
Чест и почитания за цялостното ти творчество и дълбините на духовност, до които си достигнала!

Прочетох стиховете с удоволствие.

Така прекрасен и осъществено съвършен е целият стихотворно "нарисуван" житейски "пейзаж".
Благодаря!

блазе, на тоз..Л'юбим) има си..Бесмъртна..

Но не протягай ласкава ръка -
да ме докоснеш, никога не искай.
Ще разрушиш красивата мечта,
когато осъзнаеш, че съм истинска.

Без последния куплет.