Джоузеф Ръдиард Киплинг (30 декември 1865 година - 18 януари 1936) е британски писател и поет.

    Роден в Бомбай - Британска Индия, пътувал до Япония, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Америка, умира в Лондон - Англия. Познат предимно с "Книга за Джунглата", той публикува  много стихове, разкази, балади и романи, за най-добър от които се счита "Ким".
   Киплинг е най-младият британски Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – на 42-годишна възраст.
   Смятан за пророк на британския империализъм, въпреки че е бил за просветителската роля на белите нации, творчеството му е било дълго време оспорвано.
                                 
                                      Бремето на белия човек


Носете свойто бреме!

И своите синове

във жертва принесете

на чужди богове-

сред варварски народи

с навъсени лица —

от дявол по-коварни,

по-чисти от деца.


Носете свойто бреме!

С търпение в гръдта

Гнева си обуздайте,

    смирете Гордостта!

    Със ясно, просто слово,

    с език открит и смел

    засейте чужда нива,

    гонете чужда цел!

     

    Носете свойто бреме!

    На Глад и Нищета

    навеки запушете

    бездънните уста!

    И бдете: може всичко,

    на крачка от целта,

    дивашкото Безумство

    да срине в пепелта.

     

    Носете свойто бреме

    без позата на бог!

    Трудът ви да е робски,

    животът — прост и строг.

    И пътя към земите

    на вашите мечти

    кракът ви да проправи,

    кръвта да освети!

     

    Носете свойто бреме!

    И приемете в дар

    вековната омраза

    на роб към господар;

    и ропотът на всяка

    тълпа към своя вожд:

    „О, по-добре в Египет,

    в добрата черна нощ!…“

     

    Носете свойто бреме!

    Не чакайте мъзда!

    Не крийте страх и слабост

    под плаща „Свобода“;

    По всяко ваше дело,

    въздишка, вик, въпрос

    диваците ще съдят

    за вас и за Христос.

     

    Носете свойто бреме!

    И сбогом, детски дни —

    с безброй безплодни

    лаври,

    с парадни суетни…

    Да съдят зрелостта ви

    ударил е часът —

    и ето: иде скоро

    на равни вам Съдът!

  
   По-малко от една година преди смъртта си, Киплинг произнася реч (озаглавена "Един незащитен остров") пред Кралското дружество - 6-ти май 1935 година, която е  предупреждение за опасността от нацистка Германия.
    А повод за тоя пост, освен пътешествието ми в Африка е и биографичният филм за него и сина му, загинал в Първата Световна война.

                                                   
                                             Ако

Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на своето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш;

наклеветен – не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш краха – зъл предател

еднакво със триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш,

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани

и изхабени – да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: „Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!

Превод от английски: Стоян Медникаров

   А и двете стихотворения са велики!...

Ако можеш да видиш граденото цял живот - срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж,
или в миг да изгубиш богатство в игра придобито
и бедата със смях да прозреш.

Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно,
ако можеш, когато си силен да бъдеш и мил,
и когато те мразят - без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил.

Ако можеш да чуеш ти своите думи, нелепо
променени в устата на този и онзи кретен,
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
Да не бъдеш с лъжа опетнен...

Ако можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си да бъдеш все тъй ненадвит,.
Да обичаш ти всички приятели свои - по братски,
без да имаш сред тях фаворит!

Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
без да станеш след време рушител и дребен злобар,.
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
ти, мечтите си в свой господар.

Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен;
ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант;
ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност,
ала не моралист и педант.
Ако ти си дочакал триумфа след много провали
и дочуваш все още на своята смелост гласа.
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
(а пък тези край теб не са)-

О, тогава
Царе, Богове и Съдба ще те следват,
ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
но ще бъде най-хубава именно тази победа:
ще си станал ти, сине мой, Мъж!

И този превод на Андре Мороа е прекрасен!
Благодаря ти за прекрасните постинги!
Невероятни са!:))

Поздрави !

Прекрасен е...

Хубав ден!:))