Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2010 14:01 - Отново за Омар Хаям.....
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9518 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 13.11.2012 10:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     НЕРАЗГАДАНИЯТ   ПОЕТ.....

  Омар Хаям   ирански учен и поет  
  (1048-1123)
Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд
след 700 години неизвестност.
За първи път е преведен на български,
от немски и англииски рубаи, от Гео Милев
   
 

 

imageВъзможно ли е изобщо да бъде представен човек, живял преди две хиляди години? За събитията, които би включвала неговата биография може да се говори като вероятни и относително достоверни. Защото в случая липсват очевидците, които да предадат събитийната част от живота на съответнта личност (в случая О. Хаям). Възможно е даже твърдението, че човекът с името Гияс ад-Дин Абу-л-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури никога не е съществувал. Но на вас може би ви изглежда невероятно, че тези имена принадлежат на един човек.

 

В откритите средновековни документи за горенозованата личност се говори като за поет, но и като за учен, математик, астроном и философ.

 За установяването датата на раждане на Омар Хаям много е помогнал хороскопът, направен от Абу-л-Хасан ал-Байхаки. Според данните от него индийските учени получили датата 18 май 1048 г.

 

Според Ал-Байхаки О. Хаям е роден в Нишпатур. Това селище е било разположено на изток в Иран, в провинция Хоросан и било от най-големите градове през XI век, чието население било няколко хиляди души. Този град бил известен със своите библиотеки и училища.

 

До нас са достигнли освен рубаите на Омар Хаям и неговия алгебричен трактат, чийто ръкопис се пази в Техеранския университет.


Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.

Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!


За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.


За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.


Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.


Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”


Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.


Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.


На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.


Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.


И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”


Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?


Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.


Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?


Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.


Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.


image

Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не вижда прах – но за света какво е?

***

Да кажем, че си изживял без мъка всички дни – а после?
Че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени – а после?
Добре, и нека си живял щастливо сто години
и с още толкова живот под свода премини – а после?

                                                               ****
На младостта под огнения шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Дойдох като вода, заминах като вятър.

                                        

Без тръпка няма обич – плам неугасим.
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим.
Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта,
а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим.


О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,
без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!
ден без любов е като облак, резсеян в кръглото небе,
безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

За мен - цветята на смеха или със вино пълна кана!
Не искам друга вяра аз, ни песен на камбана.
Веднъж съдбата спрях с въпрос: "Кажи ми свойта мисъл!"
А тя отвърна в миг: "Душа, със радост увенчана.

                                         
image По Омар Хаям

image
Без тръпна мъка-няма обич без огън-плам неугасим
Над мокри вършини се вие едничък само черен дим
Разжарен огън любовта е искрящ безсънно в нощта
и влюбеният вехне с рана от лек...

image


Малко хляб, малко прясна вода,

 

сянката на едно дърво

 

 

 

и очите твои !

 

 

Никой султан не е по-щастлив от мен.

 

 

Никой просяк не е по-тъжен…

 

 

Омар Хаям

 

image     image

image


Тагове:   Отново,   Омар,


Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. scarlety - Интересен постинг!
25.04.2010 15:05
Както винаги!
Омар Хаям-математик,учен,поет и почитател на виното и хубавите жени!
Поздравления!
цитирай
2. iliada - Стеле, отваряш рани в душата с този постинг!
25.04.2010 15:09
А най- лошото е ,че кавото да правим- пристигигаме като прах, отлитаме като вятъра.
цитирай
3. divna8 - Мъдрост се сипе от всяка строфа на Омар Хаям :)
25.04.2010 16:58
Благодаря, че сподели с нас тези безценни мигове, Стела! Спокойна вечер :):):)
цитирай
4. monaliza121 - Много мъдрост има в рубаите на Хаям!
25.04.2010 19:16
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път, и няма смях – но за света какво е?

Поздрави!
цитирай
5. stela50 - Благодаря ви за споделените мигове....
26.04.2010 00:17
напоследък често се връщам към Омар Хаям и винаги откривам нещо ново...
monaliza121,радвам се ,че посети моя свят и цитираш любимите ми стихове.
Желая ви спокойна нощ и успешна и лека работна седмица.
Поздрави !
цитирай
6. plashkoff55 - Re: НЕРАЗГАДАНИЯТ ПОЕТ.....
29.04.2010 22:34
Обожавам Омар Хаям и неговите рубаи.
Запознат съм с неговото творчество и биография.
Радвам се, че и на теб допада и харесва неговото творчество! :))))))))

Поздрави!!! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17488622
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031