Джоузеф Ръдиард Киплинг британски писател
Роден:	30 декември 1865 Бомбай, Индия
Починал:	18 януари 1936 Великобритания

• 
  The Nobel Prize in Literature 1907

"in consideration of the power of observation, originality of imagination, virility of ideas and remarkable talent for narration which characterize the creations of this world-famous author"

Rudyard Kipling

РЪДИАРД КИПЛИНГ – ТВОРЕЦ С РЕАЛИЗИРАНА ДУША...  

Ръдиард Киплинг е роден през 1865 г. в Бомбай, Индия, в семейство на декоратор и скулптор. Ранното си детство прекарва в Индия, а образованието си получава в Англия. На седемнадесетгодишна възраст се връща в Индия, в град Лахор, където става журналист и като кореспондент пътува до Китай, Япония, Америка , Африка и Австралия. Издава няколко сборника със стихотворения и разкази. Киплинг е литератор с висока култура и ерудиция. Най-добрите му стихове са близки по стил с английските народни песни и балади, отличават се с динамизъм, ритмичност, експресивен език.

Киплинг е поет от поколението, което се сблъсква с разпадането на християнските ценности. Той проявява гениалната си интуиция и разбира, че главната Сила, която прави този свят, е Играта. За Киплинг всичко – чест и безчестие, добро и зло, живот и смърт - е резултат от следване на Закона на Играта или от неговото нарушаване. Така той ни въвежда в дхармата и най-висшите човешки добродетели. Да се нарушава закона е падение, да се следва  той, без да се разчита на похвала и награда , е дълг.

Киплинг с огромно уважение и интерес пише за други народи и култури. Според него хората от тях с нищо не са по-лоши от белия човек. Така поетът разбива оковите на предразсъдъците и показва, че независимо от цвета на кожата и географските ширини, в които се е родил, човек е оценяван  по силата и благородството на своя дух, по своята смелост, доблест и всички свои добродетели. Ето какво казва той в “Балада за Изтока и Запада”:

                        О, Изток е Изток и Запад е Запад – и вечно ще бъде така,

                      дордето на Съд на Небе и Земя Бог не простре ръка.

                      Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг, Граница, Род, Баща –

                      Застане ли Мъж срещу истински Мъж – даже накрай света.

 

А после той казва: “За вяра – вяра! Чест за чест! Залогът е един!” Ние се възхищаваме от чистотата, която струи от душата на поета.

   Образът на майката на поета е силно одухотворен. В него се преплита образът на Великата Вселенска Майка, която с безбройните си сили може да върши чудеса: 

                           ... Прокажен в месата, прокълнат в духа,

                               знам кой ще ми върне с молитви смеха

                               Майко рождена, майко една!

 

            Светът на Киплинг – арена на Вселенската Игра, се оказва един от най-плодотворните за литературата на миналия век. През 1907 г. той е удостоен с Нобелова награда за литература и става първият англичанини, получил това отличие.

МАЙЧИЦЕ МОЯ

Обесят ли ме на най-високия връх,
      майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чия обич ще ме следва без дъх,
      майчице моя. О, майчице моя!

Удавят ли ме в най дълбокия вир,
      майчице моя. О, майчице моя!
Аз знам чии сълзи ще капят безспир.
      майчице моя. О, майчице моя!

Охулят ли моята душа и плът,
      майчице моя. О, майчице моя!
аз знам чии жалби ще ме спасят.
      майчице моя. О, майчице моя!

        


Кадър от филма за живота на Киплинг

     

Киплинг преживява една доста трагична история, умира любимата му дъщеря, за която той пише повечето си приказки, така наречените "Just so stories", където тя е главна героиня под името Тефимай Металумай или още галено Тефи. Под другия персонаж, Тегумай, бащата на Тефи, той има предвид себе си. Само времето е преместено от съвременността на писателя в първобитното общество.

Когато дъщеря му умира, той написва за нея следното стихотворение:

Ръдиърд Киплинг

* * *

От племето на Тегумай
и помен няма вече тук.
Над хълма Мероу грее май
сред тишина и птичи звук.
Но щом цветята зацъфтят
и с тях сърцето зазвучи,
изприпква Тефи всеки път
във сноп от слънчеви лъчи.
От папрат има тя венец
и златна свилена коса,
очичките й са синчец,
по-син от сини небеса.
Във дрешки кожени за лов,
тя тича, спира, тича пак
и с пушече от клон суров
на татко си подава знак,
далеч, към оня край - уви,
от нея толкова назад! -
където Тегумай върви,
останал сам на този свят.

Превод от английски Валери Петров

АКО - РЪДИАРД КИПЛИНГ

2

 

Ако
Ръдиърд Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!
          


 

"Книга за джунглата " , Приказки и др.,от които има различни издания .Искам да уточна ,че постинга направих за поезията на Ръдиард Киплинг,която преоткривам и ми харесва много.

И аз харесвам поезията на Киплинг, Таня!
Радвам се, че се преоткриваме и чрез нея :)
Хубави събота и неделя, мила!

Харесвам Киплинг
Но жалко, че в България се издава само определена част от неговото творчество. Никъде не можеш да намериш неговите стихотворения, нито на български, нито на английски. Това затваря един прозорец към света на българите.

покрай превода на "Ако", знаеш ли чий е, Стела 50?

Виж как звучи от руски сущото стихче, но нямащо нищо общо с твоето "Ако":)


ЗАВЕТ

Владей собой среди толпьi смятенной,
тебя клянущей за смятенье всех,
верь сам в себя, наперекор вселенной
и маловерньiм отпусти их грех.
Пусть час не пробил, жди, не уставая,
пусть лгут лжецьi, не снисходи до них.
Умей прощять и не кажись прощая,
великодушней и мудрей других.
Умей мечтать, не став рабом мечтанья
и мьiслить, мьiсли не обожествив,
равно встречай успех и поруганье
незабьiвая,что их голос лжив.
Останься тих,когда твое же слово
калечит плут,чтоб улавлять глупцов,
когда вся жизнь разрушена и снова,
тьi должен все воссоздавать с основ.
Умей поставить в радостной надежде
на карту все, что накупил трудом.
Все проиграть и нисшим стать, как прежде
и никогда не пожалеть о том.
Умей принудить сердце, нервьi, тело,
тебя служит, когда в твоей груди,
уже давно все пусто, все сгорело
и только воля говорит: „Иди!“
Останся прост, беседуя с царями,
останся честен, говоря с толпой.
Будь прям и тверд с врагами и друзями,
пусть все в свой час, считаются с тобой.
Наполни смьiслом каждое мгновенье,
часов и дней неумолимьiй бег,
тогда весь мир тьi примешь во владенье,
тогда мой сьiн, тьi будешь Человек.