На личен ден съм родена,
На личен ден, на Великден.
А ощ, по на личен кръстена,
на личен ден, на Гергьовден.
Затуй съм толкоз хубава…”
      народна песен
Накратко за животът на св. Георги

Свети Георги е живял по времето на император Диоклециан. Според различните източници годината на неговото раждане се търси някъде между 275 и 284 г., а за година на кончината му се спрягат 303, 305, 306 г. като датата обаче навсякъде е една и съща - 23 април.

Родом от Кападокия (днешна Турция), син на христянски родители, той бил възпитан в истинско християнско благочестие. Още малък останал без баща, който умрял защитавайки христовата вяра. Майка му, заедно с малкия Георги, се връща в родния си град Лида (Палестина), където наследила огромно богатство.

Като достигнал юношество младия Георги - висок, силен и красив момък - постъпил в армията. Благодарение на качествата си той бързо се издигнал в йерархията. Още 20-годишен получил титлата трибун. По това време бил разпределен в личната гвардия на Диоклециан в Никомедия (Витиния). Там императорът бил възхитен от доблеста и храбростта на младежа и го удостоил с още по-висок чин, като дори го направил член на държавния съвет. Разбира се, по онова време Диоклециан не знаел каква вяра изповядва младия му военноначалник.

Към 303 г. императорът издал едикт за систематично преследване на християните на територията на цялата империя. На Георги било заповядано да вземе участие в гоненията, но той излязъл пред съвета и смело критикувал решението на императора. Вбесен от дръзката постъпка, Диоклециан наредил "предателят" да бъде хвърлен в тъмница и подложен на мъчения.

По пътя към тъмницата копието на един от стражарите омекнало щом докоснало тялото на изгнаника. Тогава Георги разбрал, че сам Господ го защитава в отстояване на вярата му. Последвали различни мъчения, кои от кои по-тежки и жестоки. Прекарал цяла нощ с тежък камък, върху гърдите, който му пречел да диша. След това го завързали на колело с набити остриета, които раздирали кожата и месата му. На сутринта, императорът го помислил за мъртъв и отишъл да принесе жертва в храма на Аполон, но Господ изпратил ангел, който да излекува раните на Георги и да му вдъхне нови сили.

Когато император Диоклециан се завърнал, не могъл да повярва на очите си - Георги бил жив. Това го разгневило още повече и мъченията продължили с още по-голямо озлобление. Налагали го с волски жили, докато кръвта му изтекла. Но Господ изцелил раните му и го върнал към живот. Хвърлили го за три дни в яма с негасена вар. Ала Господ отново го опазил цял и невредим. Обули му нажежени желязни обуща и го карали да тича с тях. Давали му да пие силни отрови. Георги обаче не предал вярата си и понасял стоически всички мъчения.

Отчаян, императорът заповядал да хвърлят Георги в тъмницата, докато реши какво да прави с него. През времето докато светията бил затворен, много хора подкупвали пазачите, за да го посещават и да черпят от неговата вяра. Идвали и болни, които той изцелявал със силата дадена му от Бога. Много хора искрено повярвали в Господа, който вършел такива чудеса.

Последната нощ, самият Спасител се явил на Георги и го утешил като му обещал небесна радост. На сутринта светецът помолил един от пазачите да пусне при него един доверен слуга, на когото той заръчал да изпълни завещанието за имуществото му и се простил с него. След това поискал от Диоклециан да го заведе в храма на Аполон. Зарадван, императорът помислил, че Георги се е предал и иска да принесе жертва на боговете. Но когато влезли в храма, светията само с думи прогонил бесовете от идолите, а самите идоли паднали с грохот на земята и се разбили на парчета. При вида на всичко това, жената на императора - Александра - прославила публично Христа. Вбесен, Диоклециан заповядал Георги и Александра - собствената му жена, да бъдат посечени.

По пътя към мястото на посичането Александра припаднала уморена и предала богу дух. Малко по-късно Георги бил обезглавен пред стените на Никомидия.

Тялото на светеца е погребано в родния град на майка му - Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като великомъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Ден на храбростта и празник на Българската армия - 6 май

Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст”, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Произход и значение на името Георги

Името Георги има гръцки произход и може да бъде преведено като "земеделец" (geo - земя, ergon - работя).

На територията на Европа името Георги започва да добива популярност едва в края на 14 век, когато кръстоносците донасят от Палестина историята за мъченичеството на свети Георги и за чудесата, които извършил.

Именният ден на Георги се празнува на 6-ти май, а самият ден е наречен Гергьовден.

В различните страни името Георги се среща в още 33 различни варианта:

Egor, Georas, Geordi, Geordie, Georg, George, Georges, Georgie, Georgio, Georgios, Georgiy, Georgy, Gheorghe, Giorgi, Giorgio, Giorgios, Giorgius, Goran, Gyorgy, Gyuri, Igor, Jerzy, Jiri, Jorgan, Jorge, Jorgen, Jurgen, Jurek, Jurik, Yorick, Yorik, Yurik и Ygor.

С име Георги  

Името Георги е смятано за едно от най-мощните и силни в творческо отношение. Планетните му господари са Слънцето и Венера. Те му дават артистичност и мъжественост.

За да се изгради образа на свети Георги, са заимствани черти от тракийския Херос.

Мъжете с името на светията, убил змея, винаги се борят докрай. Буквата "Г" ги прави горди и непреклонни. Имат силен дух и ясно формулирани принципи, които отстояват докрай. Най-силната им черта е тяхната последователност. Не обичат да губят независимостта си. По природа са "вълци единаци". Изявяват се като пазители на традиции: в политиката, спорта, бойните изкуства, армията. Стремят се да блеснат. Обичат да се кичат с военни лаври и харесват униформата. Твърдоглави и волеви, при тях няма средно положение: или са на върха, или са мрачни и изпаднали. Не понасят и някой да е наравно с тях. Имат отлична памет.


Гергьовден идва с упоителния мирис на люляк ...

Да знаем и да тачим празниците си! Хубав ден!!

Обичам и се вълнувам на този ден..
Поздрави !

Да знаем и да тачим празниците си! Хубав ден!!