Туризъм за душата: Старосел Една културна сензация на тракийската древност у нас  

Мистична тишина на фона на мистичен пейзаж край Старосел .Тук се сблъскват полъхът на Средиземноморието и континенталният климат на Европа, които сякаш търсят превес един над друг. Край Старосел тече река Пясъчник, която се влива в язовир със същото име. Дълги години местността представлява интерес за българските археолози заради находките, които свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия.

Целият тракийски дух, събран в една шепа земя в сърцето на Средна гора – село Старосел

Село Старосел е сгушено под южните склонове на Същинска Средна гора и е в близост до град Хисар, известен с чудодейните си минерал извори. Високите върхове Алексица (1530 м.) и Фенера (1450 м) са пазителите на долината на река Пясъчник, минаваща през селото.

 

Бъзрзо и лесно се стига до района като се използва шосейния път София – Панагюрище – Стрелча – Хисаря до Старосел. Пътищата са поддържани и леснодостъпни за всички туристи.

За удобството на туристите в селото отварят врати много вили за гости и семейни къщи,както и курортен комплекс с винарна и хотелска част. Виното на областта е с изключителни вкусови качества. Чудодейното влияние на напитката и уникалната технология на производство в района го правят истинско изкушение за всеки новодошъл. В селото се разполага и специална дегустационна зала, която автентично наподобява храм на бог Дионисий. Обстановката и отношението към гостите е повече от добронамерено и гостоприемно, което прави престоя на всеки незабравимо преживяване.
В един горски рай, богат на исторически дух и тракийско наследство, обгърнат от планинска мощ и сгрят от човешко отношение и обич, човек може да отпусне както съзнанието и тялото си, така и душата си за нови изживявания и истинска почивк


Връх Гарванов камък се намира западно от известното със своите археологически открития село Старосел - Пловдивски окръг. Под два съседни близки върха се намират светилището и Гарванов камък, който определено има пряка връзка със светилището. Около светилището са открити много керамични предмети.

връх Гарванов камък

В Пейчова могила край Старосел, Хисарско, през 2000 г. бе открита неограбена гробница на тракийски аристократ. Гробът е зидан в свещена скала и се предполага, че е на знатен тракиец последовател на Орфей, защото тялото му е разчленено и е поставено под каменната грамада.

В гробницата са открити много богатства, сред които три комплекта сребърни украси за кон с изображения на животни, няколко сребърни съда , пълен комплект въоръжение с позлатена украса, както и уникален пръстен-печат със сцена на лов на глиган. .

Тракийски култов център край хисарското село Старосел Култовият център край Старосел обхваща шест тракийски храма. Най-внушителният е разкопан в Четиньова могила. Монументалната архитектура определя храма-гробница като най-мащабния тракийски комплекс от класическата древност на Тракия.



Вход на храм
Храмът, открит в Четиньова могила
Храм в Старосел Златен пръстен-печат с изображение на сфинкс Втори храм в Старосел, открит в могилата "Манастир"

Тракийският култов комплекс, в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов "храм", впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Траките почитат Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на медиатор – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон.

На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ - празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.

Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.

„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.

Траките маркирали Голямата мечка с храмовете си в Старосел

Три каменни ритуални хляба откриха археолози при разкопки в Старосел. Находките са били на 30 метра дълбочина в Четиньова могила. Това са дарове на богинята майка Темида.

Знае се, че в Древна Гърция и Древна Тракия в храмовете на тази богиня са поднасяни ритуални хлябове. От специфичен камък древните траки са изсекли три ритуални хляба с диаметър 34 сантиметра, които са положени върху огнище. Това е ритуалът на изгаряне, който е друг култ към богинята Хестия.

Храмът на Слънцето в Старосел “Някога много отдавна... Дотам хората не помнеха, защото умираха бързо. Твърде бързо, за да разберат защо са живели..." Неизвестен автор

Поздрави!

Заслужава си да се види...Специално място и атмосфера.
Хубава вечер ,kaprizna !