Прочетен: 17427 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2010 02:01
Родена: | 26 май 1877 Сан Франциско, САЩ |
---|---|
Починала: | 14 септември 1927 Ница, Франция |
Бурният й живот изобилства от мъже — млади и стари, ергени и женени, красиви и непривлекателни, богати и бедни. Принципно настроена против брака, Айседора Дънкан с лека ръка се разделя с любовниците си. Но и тя като всеки друг в крайна сметка си намира майстора в лицето на Сергей Есенин. Руският поет и американската танцьорка,поканена в Русия от тогавашния политкомисар на културата Луначарски, се запознават в ателието на московски художник в края на 1921 г. Поетът говори само руски, а танцьорката — освен английски, всевъзможни други езици, но не и неговия, така че до ден-днешен си остава загадка, как двамата са успели от първата среща да открият, че не могат един без друг и веднага да заживеят заедно. Айседора е бляскава жена с тъмнозлатиста коса. Облечена в дълга червена роба и кожено палто, тя сякаш плува в пространството с гордата осанка на кралица. И все пак петнайсетте години разлика с Есенин очевидно са я притеснявали и преди подписването в гражданското тя моли свой приятел да промени годината на раждане в нейния паспорт. След прецизна обработка с туш 1878 г. се превръща в 1884 г. А и балерината е толкова стройна и гъвкава, че изглежда действително на толкова, ако не и по-млада. Нейният любовен път започва и завършва с поет. Далеч преди срещата с Есенин тя има многобройни увлечения. Едва 11-годишна преследва аптекаря Върнън и така го сащисва с настойчивостта си, че той побързва да се ожени за друга. Следва увлечение по чикагския художник Иван Мироцки, чиито основни достойнства се изчерпват с яркочервената му коса и пълното безпаричие. На дълга разходка в гората тя буквално го насилва да я целуне, след което на почтения човек не му остава нищо друго, освен да й предложи брак, макар че вече е женен. Голямата балерина никога не е очаквала съдбата да й сервира нещо наготово. Още като малка майка й праща нея на пазара, защото само при вида на очарователната усмивка месарят избира най-хубавото месо. По-късно, когато забавлява висшето общество с танците си, тя измъква под носа на жените им нюйоркските милионери и техните пари. Благодарение на нейната изобретателност цялото й семейство се озовава на товарен параход за Лондон. След пристигането в късна доба тя успява да убеди задрямалия портиер на един от най-скъпите хотели, че току-що са пристигнали от Ливърпул, чакат багажа си и да бъде така добър да се разпореди за стая и обилна закуска. И всичко това без пукнат грош. На заранта всички се измъкват от хотела, без да платят. Авантюристичният дух и изобретателността неведнъж измъкват балерината от всевъзможни житейски ситуации. В живота и с гръм и трясък влиза нежният поет Дъглас Ънсли. Той успява всяка вечер да залъже бдителната и майка и да се усамотява с младата жена, шепнейки стихове. Това не пречи на Айседора по същото време да се среща и с 50-годишния художник Чарлз Хале. Младият поет така и не успява да си обясни какво намира тя в този старец, но дамата успешно съчетава любовта си към двамата и се чувства с тях еднакво добре. Но както е известно, рано или късно всичко свършва. Художникът се връща в Париж. На тръгване той запознава американката с преситения от жени свой племенник, който не би подминал привлекателна жена. Те остават доста време заедно, докато той не прави фаталната грешка да я срещне с приятеля си Андре Боне – вероятно не е виждал съперник в ниския и закръглен чичко с очила. За негово нещастие Айседора се влюбва в непривлекателния мъж. Както самата тя по-късно признава в своята книга „Моят живот”: „Аз винаги съм била по-скоро рационална, но мъжете, от които съм била привлечена с разума си, са ми толкова скъпи, колкото и тези, към които ме тласкаше сърцето“. Случаят с Андре Боне е точно такъв. Той е умен и начетен и точно това покорява американката. Една вечер, след като предвидливо е отпратила домашните си, тя го кани на гости, купува шампанско и сластно танцува пред него в прозрачна туника, с изящно вплетени в косите цветя. Танцът и би вдигнал и мъртвите. Но не и Боне. Той бързо се отегчава, най-вероятно защото, както твърдят слуховете по онова време, не се интересува особено от жени. Айседора е бясна, тъй като заради него е отблъснала скулптора Роден, реагирал далеч по-адекватно на женските и прелести. По това време тя вече е призната балерина със собствена школа и уникална хореография, която създава сама върху музиката на най-великите композитори. Нейното изкуство е зашеметяващо сриване на каноните в балетното изкуство. Още повече че танцува почти гола, едва покрита с прозрачна туника. Предлагат и да посети Русия. Първия, когото забелязва там, е Станиславски. Но още преди да се целунат, той пита: „А какво ще правим с детето?” „Кое дете?”, недоумява тя. — „Нашето, разбира се.” Айседора е изумена от неговото благоразумие, а боязливият Станиславски така и не посмява повече да я доближи. Междувременно детето, от което той така се страхува, а разкрепостената иначе танцьорка явно инстинктивно желае, все пак се ражда, но негов баща е тетаралният режисьор и художник Крег. Той я вижда на спектакъл в Берлин, където тя импровизира както винаги изумително в бяла прозрачна туника. Способна е да каже на пианиста: „Изсвирете Траурния марш на Шопен, досега не съм го танцувала”. И пред очите на потресената публика да сътвори хореография на прима виста. Крег буквално я отвлича. Прекарват две седмици в сумрачното му студио, където няма нито легло, нито кресла. Почитателите и са притеснени, концертите падат, а на огорчена та публика обявяват, че алерината е болна. След това буквално от нищото се появява богатият красавец Пим, чиято основна грижа е колекциониране на табакери от 18 в. Той я придружава на второто турне в Русия, но след завъщането в Париж е изместен от висок беловлас милиардер. В този период Айседора е доста притеснена, тъй като всичко, което успява да спечели от безбройните си гастроли и участия, отива за издържането на двете и школи. Така че появата на щедрия поклонник е съвсем навременна. Той я глези с вили, яхти, пътешествия, скъпоценности, финансиране на поредния гастрол, а тя го дарява със син Патрик.Оттук нататък всеки неин дребен каприз се превръща в закон. Пада в обятията на млад пианист, когото първоначално ненавижда, следва бурна връзка с поетите Габриеле д`Анунцио и Андре Батай. А междувременно отношенията с близкия до сърцето й Пим периодично се възобновяват, от което най-вероятно се появава и третото и дете. Животът обаче невинаги я щади и първите и две деца загиват при катастрофа, а третото умира малко сред раждането. Може би точно заради това тя се отнася към Есенин по-скоро като към син. Те се женят два пъти — веднъж в Русия и след това в чужбина, на нейно турне. Айседора ревниво следи всяка крачка на съпруга си и, когато той все пак успява да избяга от нея за няколко дни с приятели, го открива в частен пансион и го измъква оттам буквално по пижама. Той отчаяно се опитва да се откъсне от нея и в Москва. Според приятелите им те несъмнено се обичат, но отношенията им са сложни, объркани и непредвидими. Между тях вечно се разиграват бурни сцени, тежки скандали, дълги раздели, но ги свързва страстна и дълбока любов. Той ту я отблъсква като досадна старица, ту споделя, че таи нежност към нейната доброта. Пие и я принуждава да прави същото заедно с него, след което често стигат до истински изстъпления. След подобна сцена, когато се прибира от изтрезвителя, той за пръв път я вижда такава, каквато е — остаряла, уморена, изхабена от годините и преживяното. След като връзката им приключва, Айседора дълбоко скърби за самоубийството му и с тъга споделя пред парижки вестник, че между тях никога не е имало кавги. Всъщност в сърцето си тази изключителна жена храни само топлина и обич към всички, с които животът я е срещнал. Съдбата не и отрежда да живее дълго след него. Едва ли има някой, който да не е чувал, как през есента на 1927 г. Айседора сяда до шофьора си с преметнат през шията шал, който се оплита в колелото на автомобила и я отнася към безсмъртния танц с вечността.
Айседора Дънкан и Сергей Есенин - поетът и танцьорката
Когато за първи път вижда руския поет Есенин, тя отронва: "Ангел", когато поглежда в очите му добавя: "Дявол"
"Изкуството ми е усилие да изразя в жестове и движения моето същество!"
Айседора Дънкан. Считана за основателка на модерния,съвременен танц, или контемпорари
Тя внася в танца естественост, спонтанност и свобода по модел на античните гръцки фигури. Танцува боса, покрита само с няколко воала.
Как е изглеждала тази велика жена?
По повод нейното изкуство Д`Анунцио възкликва: "О, Айседора, вие сте единствената, която не руши хармонията на природата. Въплътявате се в пейзажа, ставате част от дърветата, от небето!"
Но извор на нейния танц не е само природата. Интересува се от антична история и култура, музика, поезия и философия. Танцувайки, тя наподобява с движенията си позите от античните статуи и изображенията върху керамичните древногръцки вази. Сред своите учители и вдъхновители Айседора поставя на първо място Бетховен, създал танца на могъщите ритми, и Вагнер - на скулптурните форми. Сред любимите и автори са Байрон и Шели, Лонгфелоу и Уитман. Тя с усмивка приема да сравняват танца и с езически дух, излетял от счупения мрамор.
"ДА МИСЛИШ ЗА ЖИВОТА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖНО,КОЛКОТО ДА СПОДЕЛИШ ПРЕД ОСТАНАЛИЯ СВЯТ ТОВА"
Дънкан издига принципа на общодостъпност на танцовото изкуство, мечтата и е да се открият школи в цял свят, където учениците и да опознаят красотата на естествените движения. Танцът на бъдещето тя вижда като "висок полет, израз на красота и сила, която никоя цивилизация не е познавала..."
АЙСЕДОРА ДЪНКАН-БУНТЪТ НА БОСОНОГАТА
Малко известно е, че босите крака, превърнали се в нейна "запазена марка" се дължат на чиста случайност. Веднъж, преди да се появи пред публиката, Айседора залива с чаша вино своите сандали в елински стил и ги захвърля. Зрителите изпадат в такъв възторг от новаторската и идея, че оттогава танцува само боса. И остава в историята като босоногата Терпсихора.
Айседора Дънкан или Tанцът на бъдещето |
През целия си живот Айседора Дънкан пътува от град в град, от страна в страна - Чикаго, Лондон, Виена, Берлин, Париж... Публиката я обожава.
В Мюнхен след неин концерт възторжени студенти се впрягат в каретата й, за да я отведат най-тържествено до хотела. В Берлин почитатели ръзкъсват на ленти нейните рокли и шалове. В началото на 20-ти век тя е истинска знаменитост - за нея пишат всички европейски вестници, стотици влюбени и изпращат писма.
Айседора Дънкан – танцът на воала
Isadora Duncan (1878–1927)
Автомобилът потегля. След петдесетина метра дългият шал се омотава в едно от колелетата му. След секунди Айседора Дънкан умира. Удушена. Погребват я в парижкото гробище Пер Лашез. |
|
Сред своите учители и вдъхновители Айседора поставя на първо място Бетховен, създал танца на могъщите ритми, и Вагнер - на скулптурните форми. Сред любимите и автори са Байрон и Шели, Лонгфелоу и Уитман.
Ванеса Редгрейв В свои води е и във филма на Карел Райс "Айседора" (1969), където влива дългогодишната си страст към танца и политическите си симпатии в образа на Айседора Дънкан. За изпълнението си печели отново награда за най-добра актриса в Кан и е номинирана за "Златен глобус" и "Оскар".
АХМЕД ДОГАН май беше щастлив НЯКОГА...
Леле, това жените са страшно нещо, май, ...
В него има и страст, и разум, и безумие, и копнеж!
Прекрасен постинг!
Честит празник на вечно живата духовност
и надеждата за светли бъднини!
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И СИ ГО КАЧВАМ В МОЯТА БИБЛИОТЕКА..ТАКА ДА Е ВИНАГИ ДО МЕН!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Бурен живот,трагично завършващ!:)
Чудесен постинг!:)
Приятно ми е ,че сподели.
Благодаря !
Освобождаването на духа...
Благодаря !
Прегръдки от мен !
Желая ти хубав ден!
Благодаря ти, Стела за съдържателния постинг!
Прегръдка за лек и приятен ден !
Прегръдки от мен !
Чудесен постинг!
Благодаря ти !:)
Сега го посветих на танцьорката Дънкан ,на новаторството ,устрема на един талант.
Благодаря ,Илиада,радвам се ,че споделяш интересите ми .
Хубава вечер !
Хубава вечер !
03.12.2011 10:02
Сергей Есенин умер при допросе
Всех следов преступления чекистам скрыть не удалось
Так утверждает Николай Николаевич Браун, поэт, общественный деятель, бывший политзаключенный. Недавно им были проведены два авторских вечера памяти поэта «Есенин в единоборстве с веком. Жизнь и смерть. Только факты». После увлекательного рассказа, где некоторые факты были обнародованы впервые, Николай Браун исполнял свои песни на стихи Есенина. Побывав на одном из этих вечеров, наш корреспондент встретился с Николаем Николаевичем.
— Николай Николаевич, вы считаете, что Есенин умер при допросе?
— Да, точнее — в результате пыток при допросе. Именно к такому выводу пришел мой отец — известный поэт Николай Леопольдович Браун, лично знавший Сергея Есенина. В декабре 1925 года он вместе с другими писателями выносил его тело из гостиницы «Англетер».
<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/museum/konstantinovo.php>как проехать в константиново</a>
<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/text/pismo-zhenschine.php>письмо женщине есенин</a>
<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/dunkan/neizvestnyj-esenin.php>стихи посвященные айседоре дункан</a>
<a href=http://www.esenin-sergej.ru/esenin/readers/stihi.php>стихи о сергее есенине</a>
18.10.2012 16:44
19.10.2012 11:42
19.10.2012 14:13
20.10.2012 06:02
20.10.2012 14:01
20.10.2012 23:00
22.10.2012 04:13
24.10.2012 05:52
24.10.2012 06:14
24.10.2012 10:09
24.10.2012 13:47
24.10.2012 15:25
24.10.2012 22:06
25.10.2012 10:27
29.10.2012 01:40
29.10.2012 18:31
31.10.2012 06:28
02.11.2012 13:09
03.11.2012 04:02
06.11.2012 07:29
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...