Ищар – Евкалиптова Гора
Когато майка ми дошла тук
- красива и млада,
баща ми й построил къща на хълма…
Пролетта отлетяла…
Отминал и половин век…
А косите бавно побелели…
Но по бреговете на река Йордан
всичко си е по старому…
Същата тишина и природа…
И само малката евкалиптова горичка,
мостчето и лодката
със соления аромат на водата ни остават…
По пътеката вървят деца…
Влизат в реката и се гонят…
Децата се научиха да плуват
и вече порастнаха…
И сега вървят влюбени ръка за ръка…
Но по брега на Йордан всичко отново е все същото
Същата тишина и природа.
Ищар (ISHTAR)
Ищар, с рождено име Естер Зак, е родена на 10 ноември 1968 г.
Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба й е тази, която й дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.
Ищар и Таммуз (акадски мит) |
Влюбила се прекрасната богиня Ищар в младия красавец Таммуз. Не можела да живее без него ден, даже минута, а когато бил далече от нея, потъвала в дълбока печал. Веднаж Таммуз се отправил на лов в степта и вече не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята узнала, че внезапно се извил силен вихър, Таммуз паднал, като покосена тръстика и изпуснал последния си дъх. Като научила това, богинята потънала в дълбока скръб. Не можела да се примири със смъртта на този, който бил за нея по-ценен от живота й. Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите. Смазана от мъката си вървяла Ищар и неусетно стигнала до голяма медна порта, която била отворена за мъртвите, но недостъпна за живите. Заблъскала богинята с всички сили по вратата и извикала: "Отворете! Отворете тази врата или ще я разбия и ще пусна мъртвите навън." Щом чула тези викове, раздиращи вековната тишина, сърцето на Ерешкигал се изпълнило с ярост и тя запитала пазачите на портата: "Кой е там? Кой блъска така, сякаш е пиян безумец и смущава вечния покой?" Но пазачите отвърнали почтително: "Не, това не е пиян безумец! Това е богинята Ищар - твоята сестра, която е дошла за Таммуз. Пусни я, защото наистина ще разбие портата!" Ерешкигал махнала с ръка и наредила да я пуснат. Вратата се отворила, скърцайки оглушително, но за да премине, Ищар трябвало да даде на стражите част от украшенията си. Не успяла обаче да направи няколко крачки и пред нея се издигнала друга медна порта. И на тези стражи дала част от украшенията, които й останали, за да продължи. Богинята минала през седем порти и всеки път давала част от накитите си, а след като раздала всичко, давала одеждите си, докато останала съвсем гола. Така продължила всред непрогледния мрак, опипвайки стените, които били влажни и хлъзгави от сълзите на умрелите. Падала и ставала, но продължавала непреклонно напред и без да обръща внимание на унижението, застанала гордо пред господарката на подземното царство. "Върни ми Таммуз, сестрице! Не мога да живея без него!" казала Ищар, но Ерешкигал отвърнала надменно: "Не мога да върна живота на умрелите заради нечий каприз. Има толкова младежи - нека те заменят твоя Таммуз." Ищар обаче възразила: "Таммуз е един и няма друг, прекрасен като него." Тогава разгневената Ерешкигал махнала с ръка и Ищар паднала бездиханна на земята. В този миг, без Ищар, цялата земя затихнала. Престанали да растат тревите, опустели птичите гнезда, овците не раждали агнета. Целият живот започнал да се разпада, а от дълбините започнал да настъпва подземният мрак. Боговете погледнали от небесата и не могли да познаят до скоро цветущата земя. Изплашени, те изпратили свой пратеник в подземното цардтво с изрична заповед: "Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!" Колкото и да кипяла от ярост Ерешкигал, колкото и да виела и фучала в безсилната си злоба, колкото и да крещяла, че няма връщане от нейното царство, трябвало накрая да се примири и да се подчини на волята на боговете. И в мига, когато Ищар, заедно с Таммуз се върнали на земята, настъпила пролетта. Всичко разцъфнало с буйни цветове. Птиците запяли възторжено в клоните на кичестите дървета, възпявайки любовта. Всички врати в храмовете на Ищар се разтворили и ликуващите хора прославяли връщането на Ищар и Таммуз.
|
|
ПЪТУВАНЕ НА ИЩАР В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ
В религията и митовете на народи, които се препитавали от земеделие, централно място заемат есенното загиване и пролетното кълнене. Всред тях плодородието, богът на реколтата, се радва на голяма почит. Египетският Озирис, шумерската Ищар, финикийският Тамуз, гръцката Персефона – цялата редица от умиращи и възкръсващи божества олицетворява годишния кръговрат на природата. Тия богове наесен слизат в царството на мъртвите, в долния свят, там прекарват половин година, след това излизат на земята и отново никне трева, посевите зеленеят, животните се размножават, започва полугодишното изобилие, периодът на жътвата. При някои народи божеството не се завръща просто, а се възражда, какъвто е случаят с Озирис, който се превръща в Хор. Като разширим паралела, откриваме разлика относно времето на пребиваване в царството на мъртвите съответно на климатичните, на природните условия на родината на мита; то може да трае и по-малко от една година. В гръцкия мит Персефона прекарва в царството на Хадес само една трета от годината. И в Месопотамия били намалени дните на престоя в подземния свят, особено след като религиозният култ се отделил от земеделието, от плодотворната магия, която подпомага реколтата. Според митове от по-късно време божеството престоявало долу само символично в продължение на три дни. Това явление срещаме и в християнството. Исус, който в това отношение е един от умиращите и възкръсващите богове на древния Изток, също слиза в подземния свят, както финикийският Тамуз, и след три дни се връща. |
И историята е много интересна!
Поздрави!
Радвам се ,че и ти я харесваш.
29.05.2010 18:04
Благодаря за красивото изживяване ;))))
Поздрави !
12.12.2010 17:27
23.01.2011 04:21
05.12.2011 09:11
Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.
<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/style.html>японские стили</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/vsya-pravda-o-morozhenom.html>вся правда о мороженом</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/usa/dostoprimechatelnosti-ameriki.html>достопримечательности америки</a>
<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/coffee.html>история кофе</a>
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...