Ищар – Евкалиптова Гора

Когато майка ми дошла тук
- красива и млада,
баща ми й построил къща на хълма…

Пролетта отлетяла…
Отминал и половин век…
А косите бавно побелели…

Но по бреговете на река Йордан
всичко си е по старому…
Същата тишина и природа…

И само малката евкалиптова горичка,
мостчето и лодката
със соления аромат на водата ни остават…

По пътеката вървят деца…
Влизат в реката и се гонят…

Децата се научиха да плуват
и вече порастнаха…
И сега вървят влюбени ръка за ръка…

Но по брега на Йордан всичко отново е все същото
Същата тишина и природа.

Ищар (ISHTAR)


























Ищар, с рождено име Естер Зак, е родена на 10 ноември 1968 г.

Майка й, египтянка, е дъщеря на известната народна певица Нора. Баща й също е музикант. Със сестра си израстват в арабска езикова среда у дома, а в училище учат иврит. Ищар започва да пее още на 15-годишна възраст. Баба й е тази, която й дава името Ищар – името на богинята на плодородието в религиите на древна Азия.

Ищар и Таммуз (акадски мит)

---

Влюбила се прекрасната богиня Ищар в младия красавец Таммуз. Не можела да живее без него ден, даже минута, а когато бил далече от нея, потъвала в дълбока печал. Веднаж Таммуз се отправил на лов в степта и вече не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята узнала, че внезапно се извил силен вихър, Таммуз паднал, като покосена тръстика и изпуснал последния си дъх. Като научила това, богинята потънала в дълбока скръб. Не можела да се примири със смъртта на този, който бил за нея по-ценен от живота й. Mислите й били устремени към страната, от която не се връщал никой, от владенията на мрака, където властвала нейната сестра Ерешкигал. Облякла богинята най-красивата си дреха, сложила най-прекрасните си накити и се отправила по тъжния път, който се спускал надолу към сенките на мъртвите. Смазана от мъката си вървяла Ищар и неусетно стигнала до голяма медна порта, която била отворена за мъртвите, но недостъпна за живите. Заблъскала богинята с всички сили по вратата и извикала: "Отворете! Отворете тази врата или ще я разбия и ще пусна мъртвите навън." Щом чула тези викове, раздиращи вековната тишина, сърцето на Ерешкигал се изпълнило с ярост и тя запитала пазачите на портата: "Кой е там? Кой блъска така, сякаш е пиян безумец и смущава вечния покой?" Но пазачите отвърнали почтително: "Не, това не е пиян безумец! Това е богинята Ищар - твоята сестра, която е дошла за Таммуз. Пусни я, защото наистина ще разбие портата!" Ерешкигал махнала с ръка и наредила да я пуснат. Вратата се отворила, скърцайки оглушително, но за да премине, Ищар трябвало да даде на стражите част от украшенията си. Не успяла обаче да направи няколко крачки и пред нея се издигнала друга медна порта. И на тези стражи дала част от украшенията, които й останали, за да продължи. Богинята минала през седем порти и всеки път давала част от накитите си, а след като раздала всичко, давала одеждите си, докато останала съвсем гола. Така продължила всред непрогледния мрак, опипвайки стените, които били влажни и хлъзгави от сълзите на умрелите. Падала и ставала, но продължавала непреклонно напред и без да обръща внимание на унижението, застанала гордо пред господарката на подземното царство. "Върни ми Таммуз, сестрице! Не мога да живея без него!" казала Ищар, но Ерешкигал отвърнала надменно: "Не мога да върна живота на умрелите заради нечий каприз. Има толкова младежи - нека те заменят твоя Таммуз." Ищар обаче възразила: "Таммуз е един и няма друг, прекрасен като него." Тогава разгневената Ерешкигал махнала с ръка и Ищар паднала бездиханна на земята. В този миг, без Ищар, цялата земя затихнала. Престанали да растат тревите, опустели птичите гнезда, овците не раждали агнета. Целият живот започнал да се разпада, а от дълбините започнал да настъпва подземният мрак. Боговете погледнали от небесата и не могли да познаят до скоро цветущата земя. Изплашени, те изпратили свой пратеник в подземното цардтво с изрична заповед: "Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!" Колкото и да кипяла от ярост Ерешкигал, колкото и да виела и фучала в безсилната си злоба, колкото и да крещяла, че няма връщане от нейното царство, трябвало накрая да се примири и да се подчини на волята на боговете. И в мига, когато Ищар, заедно с Таммуз се върнали на земята, настъпила пролетта. Всичко разцъфнало с буйни цветове. Птиците запяли възторжено в клоните на кичестите дървета, възпявайки любовта. Всички врати в храмовете на Ищар се разтворили и ликуващите хора прославяли връщането на Ищар и Таммуз.

ПЪТУВАНЕ НА ИЩАР В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ В религията и митовете на народи, които се препитавали от земеделие, централно място заемат есенното загиване и пролетното кълнене. Всред тях плодородието, богът на реколтата, се радва на голяма почит. Египетският Озирис, шумерската Ищар, финикийският Тамуз, гръцката Персефона – цялата редица от умиращи и възкръсващи божества олицетворява годишния кръговрат на природата. Тия богове наесен слизат в царството на мъртвите, в долния свят, там прекарват половин година, след това излизат на земята и отново никне трева, посевите зеленеят, животните се размножават, започва полугодишното изобилие, периодът на жътвата. При някои народи божеството не се завръща просто, а се възражда, какъвто е случаят с Озирис, който се превръща в Хор. Като разширим паралела, откриваме разлика относно времето на пребиваване в царството на мъртвите съответно на климатичните, на природните условия на родината на мита; то може да трае и по-малко от една година. В гръцкия мит Персефона прекарва в царството на Хадес само една трета от годината. И в Месопотамия били намалени дните на престоя в подземния свят, особено след като религиозният култ се отделил от земеделието, от плодотворната магия, която подпомага реколтата. Според митове от по-късно време божеството престоявало долу само символично в продължение на три дни. Това явление срещаме и в християнството. Исус, който в това отношение е един от умиращите и възкръсващите богове на древния Изток, също слиза в подземния свят, както финикийският Тамуз, и след три дни се връща. Акадският разказ, който се занимава с подземното пътуване на Ищар, е пример за това, как си представяли месопотамците устройството на света. Те си представяли долния свят като сграда, иззидана дълбоко в поздемието, заобиколена със седем стени. На всяка от седемте стени се отваряла врата. Който веднъж стъпел вътре, не можел вече да се върне обратно. Това е царството на мъртвите. Кръговете водят все по-дълбоко. Средището на долния свят, домът на Ерескигал, е най-дълбоката точка на всемира. Тази представа след продължително странстване най-сетне заляга и във великата поема “Ад” на Данте.

азаповед: "Върни Ищар и заедно с нея, Таммуз!" Колкото и


 

Прекрасна е тази песен на Ищар!
И историята е много интересна!
Поздрави!

Посветих постинга на моя приятелка,която е била до мен винаги дълги години,преживели сме много хубави и трудни моменти ,така е и до днес. Зная ,че харесва Ищар ...
Радвам се ,че и ти я харесваш.

аз харесвам китайската актриса Ком Ши

Историята е нвероятна :) И песента-също :)))
Благодаря за красивото изживяване ;))))

Радвам се ,че сподели .
Поздрави !

Прекрасни песни на обаятелна певица - целуната от Бог !

Samo edno ne razbiram... Kakvo ob6to ima teksta na pesenta s istoriqta... ne bi li trqbvalo da savpadat po nqkakv na4in?

<img>http://aroundoftheworld.ru/wp-content/uploads/2011/12/ibiza3.jpg</img>

Земля – это планета невероятной красоты, где каждый уголок по-своему прекрасен и таинственен, будь то созданное природой место или построенный человеком мегаполис. Места, которые непременно стоит увидеть, можно перечислять очень долго. Но кроме мест есть в мире и множество интересных событий, традиций и просто фактов, благодаря которым хочется посетить именно эту страну, город, поселение или местность.
Блог «С миру по нитке» посвящен именно таким удивительным местам.


<a href=http://aroundoftheworld.ru/japan/style.html>японские стили</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/vsya-pravda-o-morozhenom.html>вся правда о мороженом</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/usa/dostoprimechatelnosti-ameriki.html>достопримечательности америки</a>

<a href=http://aroundoftheworld.ru/ves-mir/coffee.html>история кофе</a>