Прочетен: 14877 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2010 00:49
EДНА ЗВЕЗДА
Звезда
Вечернице,посланица далечна,с изгряващо чело над здрачния воал,
от твоя син палат над хоризонта бял
къде се взираш вечна?
Отмина бурята и вятърът замря,
шепти гората пак и плаче над цветята,
а пеперудата блуждае из полята,
унесена в игра.
Каква е твойта цел,земята е заспала.
Аз гледам,над върха че вече слизаш ти,
и бягаш всеки миг,и ставаш все по-бяла,
и погледът ти плах престава да блести.
О,чезнеща звезда над хълма във омара
и тъжно острие във плаща на нощта,
ти виждаш надалеч и чуваш как овчаря
на стадото си сам подсвирква със уста -
къде си тръгнала във тая нощ безкрайна?
Тръстики край брега ли търсиш за легло,
или отиваш ти, красавице потайна,
във здрачната вода да потопиш чело?
Недей умира ти,звезда благословена,
в просторното море потърсила смъртта.
Преди да полетиш,поспри успокоена
и не залязвай ти,звезда на любовта!
Алфред дьо Мюсе
Щастлива си. И аз бих искал
да съм щастлив, а не злочест.
От твойто щастие бях свикнал
и аз да съм щастлив до днес.
Честит е твоят мъж — от болка,
от мъка бих се разболял;
о, колко бих го мразил, колко,
ако любов не бе ти дал.
Видях детето ти и мислех,
че ще умра ревнив, свиреп,
но то невинно се усмихна
и го целунах зарад теб.
Целунах го с въздишки скрити,
че в него татко му познах,
но то ме гледаше с очите,
в които все тъй влюбен бях.
О, сбогом! Щом си тъй щастлива,
аз няма да пророня глас,
но по-далеч от теб! — не бива
твой. Мери, пак да стана ад.
Все мислех: гордостта и дните
са угасили в мен страстта;
ала сърцето ми в гърдите
запърха пак от любовта.
А помня как по-рано тръпно
от твоя поглед бях в захлас,
но днес туй би било престъпно —
не трепва нито нерв у нас.
Ти пак се взираш в мене с нежност,
но няма туй да ме смути:
спокойната ми безнадеждност
единствено съглеждаш ти.
Не бива тая страст проклета
пак споменът да разгори.
Къде е тайнствената Лета?
Стихни, сърце! Или умри!
Байрон
Пленителна като нощта...
Байрон
Пленителна като нощта
под ясни звездни небеса,
тя в хубостта си съчета
от ден лице, от мрак коса
и поглед пълен с бистрота,
като разискрена роса.
Прибавил сянка, лъч отнел,
ти чара и би разрушил;
той, в къдриците и се вплел,
ограбва образа и мил;
там ясна мисъл би прочел-
той хубост с ум е съюзил.
Тя има вежди и страни
спокойни, нежни, а под тях
усмивки- мамещи вълни, -
разказващи за весел смях,
за минали безгрижни дни,
за любещо сърце без грях.
Превод: Любен Любенов и Григор Ленков
Мария
Изпитвам страст към името Мария,
в магията му бивах потопен;
все още възкресява то ония
илюзии за горски феи в мен,
ала отдавна други чувства крия
макар че пак от него съм пленен...
(Прев. Л. Любенов)
"Песен"
И видя ли поглед да сгрява сърцето,
аз виждам погледа нежен и син,
и зърна ли светла коса да се лее
вълниста, развята без ред настрана,
аз твоите къдри златисти копнея -
за теб, моя Мери, за тебе една.
***
Да, слава получих, но тя е горчива,
душата ми хлад и умора позна
и плача по старата болка щастлива -
за теб, моя Мери, за тебе една.
Нямам ни дом аз, ни истинска радост
без теб, моя Мери, без тебе една!
Снежана Генева – Скитаща звезда
О, слънце на безсънните! Звезда
меланхолична с блясък на сълза!
Безсилна срещу нощни тъмнини,
ти спомняш радостта от други дни.
Тъй миналото свети: светлина
сияеща, ала без топлина.
Среднощен лъч от спомен възкресен —
чист, но далечен; светъл, но студен.
1815
Джордж Гордън Байрон
"Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки." из "Малкият принц" Екзюпери
"Отмина бурята и вятърът замря ,
шепти гората пак..."
Прекрасни стихове във този алманах.
-----------------
Поздравления !
Благодаря ти ,че си тук ...и ти харесва .
Поздрави !
13.08.2010 09:19
13.08.2010 09:35
Поздрави!
Поздрави и от мен, Stela50!
Хубав ден !
Философията на любовта
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
в сладостно дихание се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат -
защо не нашите души.
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гали и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целунеш ти?
Пърси Биш Шели
13.08.2010 16:57
при теб :)
Благодаря !
Благодаря ти ,мила !
Поздрави, Стела!
Поздравления за постинга, Стелка!
под ясни звездни небеса,
тя в хубостта си съчета
от ден лице, от мрак коса
и поглед пълен с бистрота,
като разискрена роса."
За теб ли е писал Байрон, stela50?!
ПРЕКРАСЕН ,СТИЛЕН, ЧУДЕН ПОСТИНГ И БЛАГОДАРЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
13.08.2010 23:42
но явно така е трябвало да бъде...
А колкото до прекрасния стих ,който цитираш - усмихна ме и ме върна назад в
годините...
Сърдечни благодарности !
Удоволствието е мое ,скъпа !
Картина ,стих или музика ...
Поздрави и хубави дни !
Благодаря ,скъпа !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...