Пол Елюар

Това е благият закон на хората
Те правят вино от грозде
Огън от въглища
Мъже от целувки

Това е верният закон на хората
Съхранен непокътнат
В нещастия и войни
В смъртна опасност

Това е топлият закон на хората
Превръща вода в светлина
Мечтите в реалност
Враговете в приятели

Закон стар и нов
Който сам се развива
От глъбините на детско сърце
До висините на разума

          ***     

Пол Елюар

Отчаянието няма крила,
и любовта няма,
лице нямат:
те не говорят.
Не ги разбуждам,
не ги съзирам,
не им говоря,
но аз съм толкова реален,
колкото са моите любов и отчаяние.

           ***   

Добър ден, тъга!
Сбогом тъга!
Ти си вписана в линиите на тавана.
Ти си вписана в очите, които обичам.
Ти не си най-страшното бедствие,
защото и у най-жалките устни
оставяш усмивка.

Добър ден, тъга!
Любов на отзивчиви тела.
Всесилие на любовта,
чиято ласка възниква внезапно,


Новоизпеченият Пол покорно се съгласил: с нея било трудно да се спори.

В санаториума имало строги правила: докторът посещавал стаите два пъти на ден, на входа и на изхода дежуряли сестри с вид на цербери. Нощните дежурни не сваляли очи от младите пациенти - на именитото швейцарско здравно заведение не му били нужни излишни скандали.  Гала и Пол изгаряли от желание: тя носела къси оголващи краката поли и ходела без чорапи, той тайно й давал свои стихове, пълни с еротичните фантазии на разгорещен юноша. След две години родителите на Гала повече не били в състояние да плащат за скъпото модно лечение и прибрали дъщеря си у дома. През това време започнала и войната и Пол направо от санаториума отишъл в армията. Запазени са няколко от писмата на Гала до него на фронта. Те са призивни, изискано неприлични от първия до последния ред и във всяко има страст, каквато не може да се очаква от млада девойка. През 1916 г. Гала заминала във Франция, за да му стане жена, успявайки да излъже родителите си, че ще следва в Сорбоната.
Ало, търсим таланти

"Господи! Тя прилича на мишка!" - възкликнала мадам Гриндел, виждайки бъдещата си снаха. Гала свела очи и направила реверанс. "Момичето ще стигне далеч" - не повярвал на ангелския й вид опитният мосю Гриндел и се оказал съвършено прав. Сватбата направили във весела кръчма с десетки бъчонки младо вино, с четене на еротични стихове, напътстващи младоженците, с всички млади знаменитости на артистичен Париж. Скоро се родила дъщеричката Сесил, която трябвало да отглеждат родителите на Елюар. Последвала нова бременност и криминален аборт. Блед изплашен лекар, запъвайки се и криейки очите си, съобщил на Гала, че повече няма да може да има деца. Гала в отговор облекчено въздъхнала: "Какъв късмет!" Въздухът на Париж по това време бил наелектризиран и еротизиран до краен предел. Сексът е изкуство, изкуството е секс, а Гала се чувствала отлично на кръстопътя на тези две понятия. Тя проповядвала свободната любов и общувала само с гении, посредствеността не я интересувала. В дома на Елюар се събирали най-красивите и талантливи мъже на онова време. Тя спяла с всичките си гости. Мъжът й знаел, той често бил третият. Снимал Гала гола и раздавал снимките на познати вместо визитки. Пол я обичал повече от живота и заради нея бил готов да бъде такъв, какъвто тя поиска: талантлив и безумен, макар че с радост би заминал с нея в провинцията и би възпитавал там малката Сесил. Но той не се решил нито веднъж да каже всичко това на глас - Гала би го презряла завинаги.

На един курорт двойката се запознала с младия немски художник Макс Ернст, един от привържениците на дадаизма. Той си почивал заедно с жена си и детето си, но такива дреболии никога не спирали Гала. Тя го измъкнала от семейството му и оттогава нататък заживели тримата. Според други източници първи се влюбил в Макс Ернст Пол Елюар, който видял в неговите картини източник за поетично вдъхновение. Той първи поканил Макс да дойде в Париж, дори му направил фалшив паспорт, за да се измъкне от Кьолн. Според същите източници отначало Гала не възприемала близостта между съпруга си и по-възрастния от тях художник, но тъй като не виждала изход от ситуацията, била принудена не само да го търпи, а и се сближила с него. Изглеждало, че животът на тримата е лек и весел, но Гала се чувствала все по-нещастна. Пол все още бил смятан за начинаещ поет, известен повече покрай скандалната си жена, Макс губел своята предишна популярност, а животът на свободни художници разорил и двамата.  И в момент на голямо отчаяние срещнала Дали. Безумния, импозантно-красив, по-млад с десет години от нея и несъмнено неопровержимо гениален Салвадор.
Дали

Портрет на Гала от Салвадор Дали

През август 1929 в испанския курорт Кадакес се събрало цялото европейско художествено общество.  Красиво момче!" Елюар и Ернст се спогледали - те знаели какво означава за Гала този мимолетен интерес. "Запознайте ни!" - изкомандвала тя и Пол трябвало да се подчини: да отказва на жена си било проява на пошлост и въобще било неприлично... Елюар се утешавал от едно: Дали е девственик и ще си умре такъв. Той има различни страхове, страда от чувство за вина, странни фантазии... Дете на своето време, той култивира и излага на показ всяка странност, която изравя в главата си... "Гала явно не е уцелила" - успокоявал се Пол, промъквайки се по плажа между телата на хората към чернокосия мъж с лъснати от брилянтин мустаци.

Дали видял Гала и се вкаменил: "Тя стоеше на брега. Познах Я по голия гръб. Нейните силни като на млад атлет гръбни мускули, тежката линия на бедрата и тънката - може би твърде тънка талия - майсторски завършващ щрих!"

Гала имала некрасиво, почти мъжко лице, мускулесто тяло и плоски гърди. До тази среща Дали рисувал само двама души - своята сестра Ана-Мария и нежния си приятел Лорка. Двамата на картините му имат точно такива тела като Гала.

Тази вечер ослепелият, загубил разсъдъка си от срещата с мечтата си Дали за пръв път правил любов.

Повече от парите

"Аз я обичам повече от баща си, повече от майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите" - написал Дали на Федерико Гарсия Лорка. Но Гала имала други сведения по въпроса: това лято Пол Елюар и Макс Ернст се върнали в Париж, а тя останала заедно с Дали, заемайки се с неговите дела като истински опитен мениджър.

Научавайки, че синът му се е събрал с някаква "руско-френска проститутка" , бащата изгонил Дали от дома. Гала мобилизирала своите връзки и намерила известен меценат - виконт Шарл де Ноел, който се увлякъл по таланта на Дали, купил много негови картини и построил къща на брега на морето, в която двойката прекарала първите месеци от съвместния си живот. Именно там била нарисувана най-известната картина на Дали "Постоянство на паметта". Той рисувал пустинен пейзаж, когато камамберът, оставен за него от Гала, започнал да се топи на слънцето. От това впечатление се родил образът на "топящия се" часовник. Една година след изложбата в парижката галерия Пиер Коле картината била купена от Ню-Йоркския музей на модерното изкуство. Това било първото сериозно признание на таланта на Дали.

Гала нито за секунда не давала на художника да си почине. Изследователите наричат този негов период най-плодотворния. Гала внушила на Салвадор увереност в себе си, възхищавайки се на абсолютно всичко, което той правел. Художникът измислил смокинг-афродизиак, окичен с чаши за вино, телефон-омар, диван-устни. На международна изложба на сюрреалистите той чел лекция във водолазен костюм и изведнъж въздухът му свършил и той започнал да се задушава. Публиката ревяла от възторг: на всички им се струвало, че това е част от представлението. Гала успяла да притича в последния момент: ключът от шлема бил у нея. Дали още веднъж се убедил, че без нея не може да преживее и десет минути.

Двойката била известна със страстта си към парите и Гала първа разбрала, че истински пари могат да се спечелят само в Щатите. Картините на Дали изобразявали известни и интересни предмети, а неговият шокиращ образ, така раздразнил Европа, с възторг се приемал в жадната за скандали Америка. Съпрузите се установили в Калифорния и Гала започнала да строи своята финансова империя: тя искала пари за интервюта с Дали, продавала правата върху името му на всички, които можели да платят добре. Появили се парфюми, чорапи, вратовръзки и даже играчки с фрагменти от неговите картини. Безкрайно се тиражирали диваните-устни, течните часовници, "великите мастурбатори"... Неговите творения много често можело да се видят не в галерии, а на страниците на лъскавите списания. Някакъв шегаджия съставил от името Салвадор анаграма Avida Dollars (жаден за долари) и тя много харесала на художника.

В края на краищата Дали се оказал замесен в скандал: той подписал около 4 000 празни листа (получавайки за всеки подпис по 10 долара) и в резултат се оказало невъзможно да се различат оригиналите от ментетата.

Колкото по-известен ставал Дали, толкова по-лоша ставала репутацията му сред художниците и критиците и толкова по-силно светът ненавиждал неговата жена. Репортерите с удоволствие пишели за нейните многобройни пластични операции и млади любовници. Казвали, че "нейните момченца струват цяло състояние"." Дали се отнасял с нея като към богиня. Той се подписвал със странното име Гала Салвадор Дали и смятал жена си за загубения в детството и отново намерен близнак. Художникът й подарил старинния замък Пубол недалеч от Порт Лигата, а след това се хвалел, че може да го посещава само с писмена покана от Гала.

На нея с всяка година й трябвало все повече любов. В един момент в пресата се появили слухове, че тя ще напусне Дали заради Уилям. Но момчето се провалило на пробни снимки за филм на Фелини, където го изпратила Гала, и нейната страст към него пресъхнала: тя продължавала да обича само талантливи мъже.

През февруари 1982 на Гала й оперирали жлъчката. Дали вече без покана дошъл в стария замък. Сесил също пристигнала, но нито майка й, нито Дали поискали да я видят. Гала умряла след няколко месеца.

По испанските закони човек го погребват там, където е починал. Старият Дали, с тресящи се от Алцхаймер ръце, извършил последното безумие в своя живот заради любимата си: сложил тялото й на задната седалка на колата и я возил като жива до Барселона. Поръчал разкошна гробница и поискал да я балсамират и да я погребат в любимата й червена рокля от Диор. Но не отишъл на погребението. След смъртта на жена си проживял седем години и през това време не нарисувал нито една картина.