122 ГОДИНИ ОГ РОЖДЕНИЕТО
           НА АНА АХМАТОВА
           

               И все-таки узнают голос мой

Отминава световната слава
и остава сърдечната истина…
Но за стихове щом не прощават,
значи имаме нужда от стихове.

Ана Ахматова през 1924 г.
Автор: Мойсей Напелбаум

           *****************************

 Мы железные. Те, которые не железные,

давно погибли.
                                   Ана Ахматова

 

Тя е родена на 23 юни 1889 г. в Голям Фонтан край Одеса.
Баща й, Андрей Антонович Горенко, капитан II ранг, е морски инженер,
майка й, Инна Еразмовна, с моминско име Стогова, домакиня.
Творчеството на поетесата се събира в два тома.
Книжнината и масивите за нея в Интернет са неизбродими...
Нейната лирика била известна далече зад пределите
на родната Русия. През 1965 година Анна Ахматова станала
почетен доктор в Оксфордския университет. За нейните заслуги
знаят не само в нейната родина, но и извън нея.
Умира през 1966 година.



През лятото на 1921 г. Ана Ахматова пътува в претъпкан
третокласен вагон от Царское село за Петербург.
Все пак успява да си намери място. Край прозореца като
залпове летят огромни искри от парния локомотив.
По едно време усеща далечния тътен на нов стих.
Допушва й се страшно, разбира, че без да си запали цигара,
стихът няма да пристигне. Намира омачкана папироса,
но няма кибрит. Излиза на откритата площадка, където
се тълпят млади червеноармейци. Те обаче също нямат кибрит.
Тогава Ана Ахматова започва да лови с края на папиросата
искрите от локомотива. И на третия път успява.
Червеноармейците възторжено изревават: "Тази няма да пропадне."


 
Лириката е последната защитница на земята,
на човечността в този свят, последната опора,
последното убежище на свободата на земята.
Това непосредствено поетическо възприятие
на света представлява същността на поезията.
Това е характерно и за ранната поезия
на А. Ахматова, но освен това нейната поезия
е оригинална и неповторима. Ахматова се стреми
да покаже общото състояние на външната действителност
чрез чувствените трепети на женската душа,
чрез нейните чувства, стремления, преживявания.
Сборникът „Вечер” е блестящо олицотворение
на любовната лирика на А. Ахматова,
който излиза през 1912г.  За десет години след
излизането на „Вечер”, Ахматова издава още
четири книги със стихотворения, като своеобразно
продължение на първата.
Темата за любовта се явява център
на целия сборник „Вечер”, негов основен нерв,
идеи и принципи. Стихията на женската душа
неизбежно започва със заявление за себе си и любовта.
За това може да се каже, че цялата ранна лирика
на А. Ахматова е „изпълнена с любов”.
Но именно тук се раждат оригиналните поетически открития,
за такъв поглед на света, че позволява да се говори
за поезията на Ахматова, като за ново явление
в развитието на руската литература на ХХв.

ЛЮБОВ

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е. 

 

 

 

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

***** 

СЕГА СЕ МОЛЯ НА ЛЪЧА

Сега се моля на лъча -
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми – на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

1909

******

ТЪМНАТА ТЕРАСА  

Тъмната тераса
и в дървото – птица…
А на мойта маса -
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо – не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето – мъдро.

 

 

 

Глъхне в самотата
от боязън смътна…
Четох, че душата
уж била безсмъртна. 

1911

******

 

 

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ ПОТЕГЛИ  

По новолуние потегли
другарят ми и, значи – край!
Присмя се „Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?“

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

 

 

 

 

1911
*****
             В бялата нощ

Будувам и отключена

е моята врата,

на бдения приучена,

не мигнах през нощта. 

Да гасне залез трепетен

зад хвойновия храст

и глас да чувам шепотен,

подобно твоя глас. 

И пила скръб намерена,

да падам в ад и мрак!

Отдавна бях уверена,

че ще се върнеш пак. 

1911

******
Не познахме съпричастие

 

дето искаш, там иди.

Който е свободен, щастие

го очаква от преди.

Но сълза не съм изплакала,

моя дял е крут и твърд.

И от теб целувки чакала,

нека ме целуне смърт.

Мъката на много зими е

преживяна, не тежи.

Но защо, сравнен с любимия,

ти си по-добър, кажи?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1911

Из  сборника " Вечер "

Иван Николов,
превод от руски 

 

 

 

 

 

                        **************************              

                                               За Ахматова

Надежда Манделщам

Aнa Axмaтовa винaги e билa особeно любопитнa  зa биогpaфитe,и зa шиpокaтa публикa. Bсякa нeточност или посeгaтeлство нaд индивидуaлносттa и твоpчeството й поpaждa буpeн отклик. Bepоятно товa e eднa от пpичинитe Haдeждa Мaндeлщaм дa й посвeти своeто изслeдвaнe. A също и пpодължилото дeсeтилeтия общувaнe мeжду двeтe зaбeлeжитeлни личности в литepaтуpнaтa и култуpнaтa истоpия нa Pусия. Голямaтa дaмa нa pускaтa поeзия и до днeс остaвa подpобно описвaнa, paзгaдaвaнa и същeвpeмeнно eнигмaтичнa. Сигуpно пepимeтъpът от pускaтa дуxовност, който тя обxвaщa и покpивa, e много по-шиpок от този нa дpуги вeлики pуски поeти. Зaтовa никой нe e получил имeто, коeто нeясно кaк e пpилeпнaло и към словото й, и към съдбaтa й нa жeнa и мaйкa - Aнa нa цялa Pусия.

В "Ана Всерусийска" Илейн Фейнстейн разказва за живота
на великата руска поетеса и забележителна личност
на двайсети век Ана Ахматова. Източниците
за пълната й биография са новооткрити мемоари, писма,
дневници и интервюта с все още живите приятели
и роднини на Ахматова.
Стиховете на Ахматова не са загубили силата си и до днес,
че въпреки, че  е започнала да твори преди 122 години.
Самата тя споделя: "По онова време звучеше абсурдно
жена да се смята за поет." Талантът й отрича максимата,
че само мъжете са добри поети...
Творенията на Ахматова притежават класическата елегантност
на Пушкин и страстта на собствения й драматичен живот.
Илейн рисува нов портрет на забележителната жена .
Заради достойнство и воля  Марина Цветаева я нарича
Ана Всерусийска, както подобава на царица ...

Истинско удоволствие беше да съм тук! Обичам Ахматова!

Не будем пить из одного стакана
На растерзание врагам.
Их грубой лести я не внемлю,
Им песен я своих не дам.

Но вечно жалок мне изгнанник,
Как заключенный, как больной.
Темна твоя дорога, странник,
Полынью пахнет хлеб чужой.

А здесь, в глухом чаду пожара
Остаток юности губя,
Мы ни единого удара
Не отклонили от себя.

И знаем, что в оценке поздней
Оправдан будет каждый час...
Но в мире нет людей бесслезней,
Надменнее и проще нас.

Поздрави, Стела! Чудесен постинг!

С преголямо удоволствие представям още една Ахматова- съвременна поетеса, която е сред моите приятели в Стихи ру ...Мисля, че носи с достойнство фамилията си!

О, Ваша Светлость...

Галина Ахматова
Снизойдите…О, Ваша Светлость,
И коснитесь своей рукою,
И простите такую смелость,
Что пред Вами стою нагою.
Не сердитесь…О, Ваша Светлость,
Я просить Вас о том не смею,
Может давит на разум бренность,
И глупею я….и глупею.
Не оставьте…О, Ваша Светлость
Без надежды, без высшей веры,
Затаилась на сердце нежность
И блуждает теперь по нервам.
Ваша Светлость, Вы так прекрасны,
Знаю,… Вас не любой достоин,
Взглядом чистым…улыбкой страстной
Обласкайте…ну что Вам стоит.
Я рабою готова Вашей,
Быть до самой своей кончины,
Вы ЛЮБОВЬ – так простите павших,
Недолюбленных…без причины.

По нещо си приличаме с Ана - и аз не мога да пиша, без да пуша... :))

"И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!"

Да, единствената Анна Всерусийска. Великата Ахматова... Благодаря, че ми припомни, Таничка!

Докосването до всяка поетична душа на творец е докосване до дълбините на сърцето. Благодаря ти за това докосване!

Поздрави!
Хубав ден!

Хубавите стихове са си богатство!Много хубаво представяне на поетесата ,която ще е винаги жива за тези които я четат.

Много добро представяне, майстор си и това си е. Тя даже и хвойната е познавала, впечатлена съм. Поздрави за подборката.

Великата Ана Ахматова . Благодаря ви ,че се включихте
с коментари и стихове ...Вълнуващо е .
Аз подбрах любовните стихове ,ранните творби на поетесата
в прекрасен превод . Разбира се на руски език те звучат още по-красиво .
С удоволствие ще приема всеки любим стих в оригинал ,или превод .
Пожелавам ви лек и приятен ден и добро настроение .
... И все-таки узнают голос мой

Отминава световната слава
и остава сърдечната истина…
Но за стихове щом не прощават,
значи имаме нужда от стихове.

Анна Ахматова стихи

Антология русской поэзии А ты думал - я тоже такая,
Что можно забыть меня,
И что брошусь, моля и рыдая,
Под копыта гнедого коня.

Или стану просить у знахарок
В наговорной воде корешок
И пришлю тебе странный подарок -
Мой заветный душистый платок.

Будь же проклят. Ни стоном, ни взглядом
Окаянной души не коснусь,
Но клянусь тебе ангельским садом,
Чудотворной иконой клянусь,
И ночей наших пламенным чадом -
Я к тебе никогда не вернусь


СРОДЕН, БЛИЗЪК, ПОНЯТЕН ЕЗИК И НИЕ БЪЛГАРИТЕ ИМАМЕ ЩАСТИЕТО ДА ЧЕТЕМ ПОЕЗИЯ, ДА Я РАЗБИРАМЕ, ДА СЕ ДОКОСВАМЕ В ОРИГИНАЛ..ЗАЩОТО НЕ МОГАТ СТИХОВЕТЕ ДА СЕ ПРЕВЕЖДАТ..НЕ МОГАТ..ТОВА Е ДУХ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Чудесен постинг мила!
Много хубави стихове! Впечатлена съм.

Блогът ти стана цяла енциклопедия, чудесно се справяш.
Поздравления за теб, Слънчево момиче си!

в руската култура и литература и имаме една и съща рождена дата!
Чудесно си я представила Ана Ахматова Таня!
Приятен и хубав ден!

Прекрасен постиг за велика поетеса, която звучи съвсем съвремнно!
Това е величето на таланта - във всяко време да звучи актуално!
Анна Ахматова е една от любимите ми поетеси въобще.
Поздрави, Таня!

но талантът не винаги значи лесен личен живот.