Блогът на stela50 :: Родена да живее в бури. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2011 10:22 - Родена да живее в бури ...

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 9396 Коментари: 27 Гласове:

Последна промяна: 07.09.2012 19:18

143 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА МАРА БЕЛЧЕВА ...

И сенките ни тихо ще се слеят "
Мара Белчева, Пенчо Славейков
Сборникът включва интимните им писма,
както и стиховете, провокирани от най-съкровените
им чувства. Те хвърлят светлина върху времето,
в което двамата намират поетическо вдъхновение
един в друг и така връзката им прелива в
творчеството им. Част от спомените и писмата
в книгата се публикуват за първи път след
осемдесетгодишна забрава ...

Витрина с вещи на Петко и Пенчо Славейкови и Мара Белчева

***********************************

Мара Иванова Белчева е българска поетеса
8 септември 1868, Севлиево
16 март 1937, София

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси.
Превежда произведения от Фридрих Ницше—
„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман —
„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др.
Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем
творчество е неповторимо индивидуално в историята
на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена
от общуването си с големия български поет, Белчева
създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл.
Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие.
Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна
привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът
за него озарява поезията на Мара Белчева
със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема
и непреходна. Изповедното начало, характерно за
ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва
с размисъл върху вечните човешки въпроси.
Поетесата изповядва християнските добродетели
и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от
доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост,
спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство,
дирене на хармония в съществуването определят
облика на творчеството ѝ.

Лебедовата песен на Пенчо Славейков...

Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев (финансовия министър на Стамболов) е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците.

Но Провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков. Любовта им, драматична и неповторима, е документирана в стихове, писма и спомени, събрани в тази книга. Някои от тях се публикуват за пръв път след повече
от осем десетилетия. Двамата намират поетическо вдъхновение един в друг и интимната им връзка прелива в творчеството им.
Макар че са се знаели от деца, фаталната среща за тях става през 1903-та. Неин сродник довежда Пенчо в дома й на ул. "Христо Белчев" 12 (сега ресторант Before аnd after). Двамата така се унасят в приказки, че не усещат кога идва утрото. Така започва необикновената любов.
"Има нещо детско и невинно в тази обич, но определено може да се каже, че това е била една истинска и много силна любов. Тази толкова желана жена решава да сподели живота си със Славейков и да поеме всичките негативи, които са около него, защото той е бил унижаван, принуден е едва ли не да емигрира и умира в Италия".

Портрет на Пенчо Славейков
от Н.Михайлов, 1903

"Споменът за Пенчо е душата на живота ми",
пише поетесата до своя приятелка след смъртта
на Славейков на 28 май 1912 г. в Брунате край
езерото Комо в Италия.
---------------------

Красивите й стихове ...
---------------------
Свърши се играта,
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове-цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив
дето се извива
глъхналия път -
дето мълчаливо
сенки две вървят.

******************

В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.

***********************

Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

*****************************
Вечер

Простряло е зад глухата алея
мълчанието тъмните си двори.
Висока порта се черней. Пред нея
възправени бдят два безмълвни бори.

Кой беше тоз пред мен що влезе тука
и портата след него се затвори?
От някъде вечерня бавно чука,
и звън се рони надалеч в простори.

Денят умира. Тихо тъй умира
и в мене нещо, и с душа се бори...
Вечерен звън се рони, бавно спира.
Безмълвно се тъмнеят тихи двори.

Мара Белчева

Мара Белчева е била изключителна красавица...

********************************

Орисницата някога предрече,
във свойта гръд ще спотая гласът
на онзи, който пътя ми предрече
(М. Белчева, „Причастие”)

… Но можеше нимфата все пак
в края речта да повтаря и чутите
думи да връща.
(Овидий, „Метаморфози”)

Една от басните на Лафонтен – краткият разказ за дъба и тръстиката – е била особено любима на Мара Белчева. Веднъж могъщият дъб съжалил треперливите тръстики за тяхната окаяна слабост. Скоро обаче започнала буря; тя изтръгнала из корен гордото дърво, а тръстиките оцелели – все така крехки и треперливи, но живи. Изглежда, че в тази просвещенска алегория Мара Белчева е разпознала своята участ, своя начин да намери място в живота. На мъжа тя отрежда да бъде дъб – самотник и великан; за себе си, жената, избира да бъде ниска и крехка, сякаш безпомощна, но вечна в тази безпомощност, неизкоренимо дълголетна, жилаво упорита...
Мара Белчева открива ролята на трагичната нимфа за българската култура. Нейният живот отразява живота на другите хора, нейната поезия говори с гласовете на други поети. Изборът да бъдеш не-себе си и все пак да бъдеш личност, изричайки именно този избор, навярно е труден, във всеки случай много по-труден от грубо моделираната виталност като образец на мъжествен егоизъм от кирилхристовски тип. Всяка буря изтръгва по един дъб, който живее в смъртта, и после „певци песни за него пеят”. А тръстиката остава, без да оплаква съдбата си, може би за да оплакват нейната участ другите хора.
проф. дфн Милена Кирова

Тази изящна книга е второ допълнено издание-монография за една от първите дами на българската поезия – Мара Белчева. Чрез всички приложени документи, писма, оценки за творчеството й, анализи на произведенията й
Благовеста Касабова постулира и утвърждава образа на Мара Белчева като самостоятелна културна величина, извън сянката на Пенчо Славейков. Всичко това е осъществено методично, с подробности от биографията й, цитати от най-известните писатели в началото на 20 в., анализ на политическата обстановка и богат снимков материал. Каква благородна, чувствена, ерудирана фигура израства пред очите на читателя! Такива дами в поезията днес няма, категорична е Благовеста Касабова.
Анжела Димчева

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

КОЛКО СТРУВА ЕДНО ЧУДО ?
544 страници хомосексуализъм в Русия с д...

Следващ постинг

Предишен постинг

С песен в съботния ден 6 ...

Под сянката на виолетова луна ...

Коментари

1. pisatelkata - Прекрасен постинг!
08.09.2011 11:11