Блогът на stela50 :: Това е същото кокиче. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.02.2012 19:06 - Това е същото кокиче ...

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 12449 Коментари: 24 Гласове:

Последна промяна: 06.02.2012 19:11

Художник - Л. Скрипченко
--------------------
Кокичето навлиза рано и смело в живота
с най-чисти и оптимистични чувства.
С надеждата за обновление и преживяване
на нещо необикновено и красиво.
Интелигентно, чаровно и общително
то създава край себе си спокойна
и дружелюбна атмосфера и е готово
да разцъфти при първите “слънчеви”
лъчи на доброжелателност и любов.
---------------------------------

Държа в ръката си кокиче ...
Първото , подало си главичка
под снега ...
кого ли с него да закича ...
Отново в детството се връщам
все там - във Бащината къща ,
където малкото момиче
откъсва първото кокиче ...
И с радост носи го на мама ,
дори и вече по- голяма -
това си беше ритуал ...
за мама пролетния дар .
Държа в ръката си кокиче
и чакам моето момиче ,
да му го сложа във косата ...
Такива днес са времената .
Това е същото кокиче ,
но днес от мама - на момиче .

stela50
------------------------
Легенди за Кокичето - предвестник
на Пролетта
и символ на Надеждата

Кокичето символизира надеждата още от дълбоки прастари времена. Когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял сняг, студ и мраз били сковали Земята. Не издържала Ева и се разплакала от отчаяние. Тя тъгувала по изгубения Рай, а зимата на Земята й се струвала вечна. Виждайки това, Господ се смилил над нея и превърнал падащите снежинки в нежни бели цветчета - първите кокичета. Така подарил надежда на хората по Земята за идващата пролет и дал да се разбере, че той винаги е на близо.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта...

Богинята Флора раздавала костюми на цветята за карнавал. Снегът също поискал да участва в карнавала, но не му се полагал костюм. Започнал да моли цветята да разделят дрешките си с него, но те се страхували от студа и му отказали. Само кокичето го съжалило и разделило наметката си с него. Оттогава двамата са неразделни...

ПУБЛИКУВАНО ОТ GLOXY-FLOXY
-------------------------------------------

...Посреща ни тиха, заспала млада гора. Няма шумове, няма вятър. Само кокичета. Бели и чисти, те напомнят на малки звънчета. Имаш чувството, че ако подухне ветрец, ще зазвънят. Гушат се до корените на голите лески и заспалия глог. Листата, паднали през есента, още не са изгнили. Те шумят под стъпките ни. Някое кокиче е пробило сухо листенце и го е надянало на шийката си като венче. Тук-там се жълтеят и минзухарчета. Понякога налитаме и на „бабини ушенца“. Те са колкото половин лешник и гръбчетата им здраво са споени с някое прогнило клонче или корен. Отвътре са червени и на мене ми се струва, че са необикновено красиви.

Но аз късам кокичета.

Бели и крехки кокичета. Те нямат дъх, но са първите гости, дошли от недрата на земята. Тя им е дала нежност, чистота и доброта, защото нежност и чистота притежава само онова, което е добро. Късам кокиче, тичам към друг храст, късам още едно. В малката ми ръка расте китка гъст сноп бели звънчета. Част от кокичетата ще отнеса у дома, ще ги дам на сестрите си, те ще ги сложат в чаша и в стаята ще стане по-весело, а на следния ден ще занеса и на учителя. Но не е само тази радост от кокичетата. Те ми говорят за идваща пролет, за слънце и топлина, те ми казват, че пак ще тичам бос край реката...
...Исках да кажа на този страшен човек, че всяко дете обича ранните кокичета и му се ще да свие малка китка, защото чувствува, че те са негови приятели. Исках още да добавя, че са хубави и ми говорят. Те нямат език. Но на мене ми говорят не само кокичетата. Говори ми и небето, и вятърът, и птичето, и кучето, което лае и върти опашка. Струва ми се, че разбирам странния им език...

Из разказа на Петър Стъпов
"Кокичета "