Когато спуща се нощта 
и пази с нежност тишината,
когато мислите поспрат,
успокоени в тъмнината ...

Когато тихото мълчание 
събужда спомени безброй
и преминава в отчаяние
или намира в тях покой ...

Тогава се отключва стара,
но незабравена тъга,
тогава само се отваря
вратичката на съвестта ...

Тогава се решават много 
от неразрешимите неща...
Тогава се наказва строго 
и се прощава след това .

А пламъчето на свещта
със топлина и нежна ласка
като светулчица - искра
разкрива тайна и загадка ...

Когато спуща се нощта 
и приютява самотата,
тогава спира и мигът -
оставя спомен от съдбата .

stela50



Картини
 "В тишината на нощта" 
 "Нощ"
Художник 
Юлия Маслова 

Когато спуща се нощта
и приютява самотата,
тогава спира и мигът -
оставя спомен от съдбата .
-------------------------------------
спомените секогаш ги има..
има и тажни и убави момнети:)
по мен есамо убавите се вредни за сеќавање:)
поздрави мила пријателке:))

една поетична дисекция на мигът, когато не можеш да заспиш и те връхлитат мислите. Хареса ми, защото звучи мажорно, все пак има надежда..............Усмивки от мен!

Слънчево настроение, мила!

"Когато спуща се нощта
и пази с нежност тишината,
когато мислите поспрат,
успокоени в тъмнината ...

Когато тихото мълчание
събужда спомени безброй
и преминава в отчаяние
или намира в тях покой ...

* * *

Тогава се решават много
от неразрешимите неща...
Тогава се наказва строго
и се прощава след това ."

* * *

Прекрасен стих! Силно, емоционално, спонтанно си казала всичко, скъпа Таня! Благодаря ти, особено за припомнянето, че ние сме пламъчета в шепите на съдбата, а така вярваме в собствената си вездесъщост и живеем с някаква илюзия, че можем да владеем съдбата, да предопределяме стъпките си. Каква ефимерност! Но колко хубаво е, че ако можем да простим от все сърце, ще бъдем опростени... Нима не е достатъчно! Стихът ти е така близко и до посланията на Спасителя от глава 20 на Йоан - към свети Тома и апостолите, и до "празната Томина неделя", за която говореше Ваня в постинга за Седемте престола... "Празнотата", която не е лишена от съдържание, а е самото съдържание, есенцията на смисъла, но не може да бъде възприета със съзнанието, да бъде уловена и разбрана от ума. Има я тази хармония на сърцето в стиха ти! Прегръдки и светла, радостна седмица, Танче!

Красиво и нежно...благодаря за удоволствието,което ни доставяш с прекрасните си постове!

Хубаво е, това е времето, когато мислите отлитат надалеч и правим равносметка на отминали дни и случки. Напомня ми за част от едно мое стихотворение, писано мно...го отдавна.
Тъмна нощ
звездите гаснат,
мислите отлитат надалеч,
а мечтите и тъгите,
заживяват пред очите,
кат събуден стар копнеж.

от съдбата, който ни оставя безсънни така често...
Позедравления, Стела!
Свтъл ден!:)

Тогава се отключва стара,
но незабравена тъга...
Хубаво е!

Поздрави и нека мислите и сънищата ти са светли! ;)

Нежно. Просветляващо.
Поздравления за докосващото стихотворение, Стела! И благодаря!

започва необозримото вълшебство...
минавам с тихи стъпки, да не наруша красивата магия...
Танечка, топла прегръдка за теб..

Нощта крие загадки...

се пробуждат съкровени мисли...оставащи тайна и загадка...

Поздрави Танечка!!

Само нощем оставам насаме с мислите си...и тогава наистина спира мигът...
Благодаря ти,мила,за чудесната поетична картина!
Прегръщам те:)

Винаги е толкова хубаво при теб, Таничка! Прегръдка с обич от мен!