Родена под лъчите на жаркото слънце и аромата
на портокаловите дръвчета на остров Сардиния,
през 1969 година Marisa Sannia, една млада и красива
певица, очарова темпераментната италианска публика
и претенциозното жури на Фестивала в Сан Ремо
с прекрасната балада “Casa Bianca”/Бялата къща/...

                Има една бяла къща, която ...
       Която аз никога нямя да забравя,
       останала е завинаги в сърцето ми 
       при моята младост ...

             
                                       
     Мариса Саниа е родена в Иглесиас (Каляри)
                       на 15 февруари 1947 г...
Нейната  кариера започва през1966, като преводач на песни.
През 1968 г. е първият голям успех на фестивала в Сан Ремо -
второто място с песента "Casa Bianca".
В началото на 70-те години участва в два успешни мюзикъла.
След това следват изявите й като певица и авторка на песни.
Занимава се много сериозно с поезия и изучава творчеството 
и езика на известни поети от различни народности .
 "Поезията не се чете с очите, тя трябва да се чете на глас ...
Очите ни ще помогнат да я дешифрираме, а ушите -  
да открием ритъма в нея, на глас това може да се пресъздаде ...
Звукът на езика, казва Мариса -  е вълшебната дума,
 по пътя ни към поезията ... между паметта и да мечтата ...
Музика, звуци, думи ... разкриват в образи и рисунки,
достигащи до дълбоките и скрити чувства на душата.


Поради внезапна и сериозна болест, 
Мариса Саниа умира на 14 април 2008 г.
на 61 години ...



      

В любими!

Благодаря ти, Таня... Такава песен! Дори не знаех, как изглежда тя - ще ти напиша нещо... Сякаш предстои да се върна там! Винаги се връщаме "там, където...", сме били, без да знаем, към какво точно се връщаме... и къде е то. Единственият ориентир е сърцето.

"C`e`una casa bianca che
che mai piu` io scordero`
mi rimane dentro il cuore
con la mia gioventu`

Era tanto tempo fa
ero bimba e di dolore
io piangevo nel mio cuore
non volevo entrare mai...

Tutti bimbi come me
hanno qualche cosa che
............... il mare
e lo sanno che cos`e`

Е`una casa biancha che
non vorrebbero lasciare
e la loro gioventu`
che mai piu` ritornera`

Tutti bimbi come me
hanno qualqe cosa che
.................. il mare
e lo sanno che cosa e`..."

Най-важният стих винаги остава неразгадан.:) Хубава вечер и поздрави на стария град и вкъщи!

Поздрав Стела за хубавите постинги които ни предлагаш:)

Не предполагах, че тази песен съм я чула за първи път, през далечната 1968 година!
Как летят годините!? Това просто не е вярно...(((
Поздрави Таня, за прекрасния постинг и далечните спомени!:)))

сякаш с този постинг отворихте вратата на времето и заедно с песните дойдоха и ....
Това е любимата ми песен:
E' la mia terra
За което Ви благодаря и мога само да кажа:
Наздраве!

Благодаря ти,че ме върна в тези далечни години...Човек има нужда понякога от това:)

но не помня кой я пееше...Имаше нещо от рода на:
Под зелени върхове
зная бяла къща има,
бели птици под стрехите
пеят с бели гласове...
................................
все към тая бяла къща
бели пътища вървят...
:)))

и за времето, което е отминало безвъзвратно...
Танечка, разчувства ме... много...
а песните и са невероятни...

Чудесна песен!...

Благодаря ,че те има...много приятна изненада!
Хубава седмица с много усмивки!!! :)

Слънчево и стоплящо е при теб!
Постоях с удоволствие...!
Благодаря!

"Поезията не се чете с очите, тя трябва да се чете на глас ...
Очите ни ще помогнат да я дешифрираме, а ушите -
да открием ритъма в нея, на глас това може да се пресъздаде .."

Мисля си , че и заради това спомените ни свързани с песен са толкова живи и с емоция съхранени в душата ни...!

и я потърсих в Нета, и на български включително... Мама ми я пееше като бях съвсем малка и ми се е запечатала, и ми е много любима, но не знаех кой я изпълнява и т.н. - та до споменатата вечер. И сега я виждам при теб, Звездна!

Под зелени върхове
зная бяла къща скрита.
Бели птици под стрехите
пеят с бели гласове.

Бях аз птица между тях -
ах, къде са те, къде са?
И във сетните им песни,
и във звънкия им смях.

Припев:

Гонят бели ветрове,
бели облаци на път.
Все към мойта бяла къща
бели пътища вървят.

Като спомен бял трепти
там едно безгрижно детство
с още недопети песни,
с недокоснати мечти.

Птиците и моят смях
те са толкова далече...
Ах, дали ще мога вече
да се върна пак при тях...

Ето я и на български, в изпълнение на Маргарита Енчева:

http://www.youtube.com/watch?v=IdbCUvgdv2c

Сърдечни поздрави и прегръдки!

Бялата тъга по светлия свят на детството, благодаря ти, Стела. Прегръдки за белите пътища , по които повеждаш . Песните са ... направо за сърцето хващат, а то знае и сънува бели облаци ...

Благодаря за хубавия постинг, Таня! Хубавата песен винаги вълнува, а певицата винаги остава в сърцето с чаровен глас и изпълнение:))
Поздрави у дома и хубава вечер!

Благодаря ти, Таня, за изненадата...
Хубавите неща остават във времето!
:)

:):):)

http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513

е вече само мил спомен ....

Прегръщам те силно, Танечка!!