Ще посрещам 
Слънцето в ранното утро ...
Ще улавям във шепи лъчите му.
Ще проблясват 
в косите ми бели звезди...
и денят ще се ражда замислено.
Ще попада
немирна прашинка в очите ми...
ще изтривам непокорна сълза.
Ще откривам 
частици синева от мечтите ти,
скрити на непознати места.
Ще изпращам
деня... ще тъгувам за залеза,
ще сънувам несбъднати нощи.
Така неусетно 
ще настигна мига... без да зная
ще пътувам ли още ...

stela50



  Художник
Мария Щербинина

Блажен този, който е обичан така романтично. Стелче, изкриви ми се врата да гледам, колко нависоко хвъркаш...

Докосване, синичко от мечтите, изгреви, залези ... Ох, много хубаво стихотворение, мила Стела, пътечка до сърцето ми направи и се спотаи там, до тихата " немирна прашинка в очите ми ... "

Искрено ме радва твоето стихотворение! Защото това е поезия... От сърцето избликнала - без заврънкулки, панделки и претенции - искрена! Няма как да не усети човек това. И аз ти благодаря за тези усещания, че сме живи, че ето на:

"Ще откривам
частици синева от мечтите ти,
скрити на непознати места..."

Защото познатите места с претенцията и с етикета "поезия", често пъти, просто нямат нищо общо.:) Прегръщам те с благодарност! Малко хора живеят в мига така пълноценно като теб! Повечето се реем в миналото или в неясни копнежи по бъдното... Лъчезарен ден, скъпа Таня и до скоро! Сърдечни поздрави у дома!

Ама!...Обичай...

Стилно!Поздрави,Таня!

При теб е винаги уютно, Таня! Пак ще дойда...

тук и сега.....
Благодаря!

Хубави стихове и цветен клип...

Хареса ми!!!Поздрави!

Чета ......, а душата ми се разтапя от удоволствие....
И как,да не изгрее усмивка на устните ми и радост да не стопли сърцето ми,когато ни даряваш с толкова красота и ни подаряваш красиви и приятни мигове!
Благодаря, приятелко мила!Приятна и прохладна лятна вечер!Нека е изпълнена с много щастливи моменти!:)))

Не бързай да достигаш мига ....продължавай още много дълго да посрещаш и изпращаш дните!!
Поздрави и прегръдка за стиховете!!

Привет!

Да си я отгледал, да си е тачиш, любиш и милееш........и тогава привилегията да стоиш на вълшебния стол, и да настигаш миговете ражда такива стихове! Сега разбрах, че от вълшебен стол се раждат бленуваните земните мигове, само дето не на всеки му приляга да е седнал в него!

Благодаря за прекрасния стих!!!

Така неусетно
ще настигна мига... без да зная
ще пътувам ли още ...
нежен стих...
Чудесно е!

Посрещай дните и се радвай на всеки, истински миг!
С обич:)))