" Ръцете на Апостола " ...
или
" Молещите се ръце" са много,
много повече от просто произведение
на изкуството, Те са творения на "душата"
на дълбоко благодарно сърце ...
Те са безценни шедьоври, доказателство
за силата на любовта, която може да рисува,
И те разкриват безкористността
на един невъзвестен светец ...
*   
Това разказва легендата за световно
известната картина на Албрехт Дюрер ...
Всяка легенда звучи като приказка,
и в трогателната история, която се разказва
по повод създаването на великолепната
картина навярно има вмъкната творческа
измислица, но в нея се откриват добри
и топли чувства, вълнуващи послания, 
независимо дали е вярна, или не...



В продължение на години хората
са се възхищавали на творбата - шедьовър,
известен като "Молещи се ръце". За това
произведение на изкуството се носи една
завладяваща история за любов и саможертва.
-----------------
В далечното минало, през 15 в. в едно малко селце близо до Нюрнберг, живеело семейство с 18 деца. Осемнайсет! С единствената цел, само да осигурява храната за тази огромна фамилия бащата и глава на семейството, по професия златар, работел по 18 часа на ден в ателието си или по всякакви други „носещи средства“ начинания, които можел да намери в квартала. Въпреки привидно безнадеждното си положение, две от децата на Албрехт Дюрер – старши, имали мечта. И двете искали да се занимават с рисуване и имали талант, но прекрасно знаели, че баща им никога няма да бъде в състояние да ги изпрати в Нюрнберг да учат
в Академията.
След дълго разискване в претъпканото легло през нощта, двете деца се споразумяли! Щели да хвърлят ези-тура. Изгубилият ще отиде да работи в близката мина и с печалбата ще подпомага обучението на другия брат в Академията. След това, този брат, който е спечелил и е завършил обучението си след 4 години, ще подпомогне другия, за да може и той да завърши, като средствата ще осигурява от своите картини или ако се наложи също от работа в мината.
Хвърлили монетата една неделна сутрин, след като ходили на църква. Албрехт Дюрер младши спечелил облога и поел пътя към Нюрнберг. Албърт, се спуснал в опасната мина и през следващите 4 години финансирал обучението на брат си. Творбите на Албрехт били много по-добри, дори от тези на неговите професори, той имал просто вроден талант, който развил добре. В момента, в който завършил, той започнал да припечелва добре от продажбата на произведенията си.
Когато младият художник се завърнал в родното селце, семейството му направили празнична вечеря на поляната пред къщата, в негова чест, за да отпразниват триумфалното му завръщане! След дългото и запомнящо се хранене, гарнирано с музика и смях Албрехт се надигна от почетната си позиция начело на масата и вдигнал тост за своя любим брат, за годините на неговата саможертва, които са му позволили да изпълни амбицията си. Неговите финални думи били:
„И сега Албърт, мой благословени братко, е твой ред! Можеш да отидеш в Нюрнберг, за да преследваш мечтата си, а аз ще се грижа за теб!“
Всички погледни се обърнали с нетърпеливо към далечния край на масата, където Албърт седял, сълзи обливали бледото му лице, главата му се клатела настрани, докато подсмърчайки повтарял единствено „Не, не, не, не…“
Най накрая Албърт се изправил и избърсал сълзите от лицето си. Погледнал по протежение на цялата маса, срещнал погледа на всеки от обичаните членове на голямата си фамилия и след това, държейки двете си ръце притиснати една в друга, близо до дясната си буза, меко отвърнал:
„Не братко мой, аз не мога да отида в Нюрнберг. За мен е вече прекалено късно! Виж… виж в какво четири години в мината превърнаха моите ръце. Костите във всеки пръст са премазвани най-малко по веднъж, а по-късно започнах да страдам от жесток артрит на дясната ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава за рисуването върху хартия или платно! Не братко, за мен наистина е твърде късно!
Повече от 450 години са минали от тогава. Сега хилядите произведения на Албрехт Дюрер се намират във всеки музей по света, но най-вероятно Вие, както и повечето от хората, сте запознати само с едно от неговите произведения. Възможно е дори повече от това – Вие да имате негова репродукция във Вашият дом или офис.
Един ден, за да отдаде своята почит към саможертвата на брат си, Албрехт старателно нарисува ръцете му, със сключени длани и тънки пръсти, сочещи небето. Той нарекъл своето могъщо произведение просто “Ръце“, но целият свят почти веднага приел със сърцата си този шедьовър и го преименували на
„Молещите се ръце“.
Всеки път, когато видиш копие от тази рисунка, погледни още веднъж...
Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам . 

Без коментар .....

без коментар!

Галерия "Уфици" във Флоренция, Ватиканския музей, Бритиш музеум, както и Историческия музей и двореца Шьонбрун във Виена. Сред хилядите картини от стари майстори, имаше и маслени картини и гравюри, основно в Уфици, а в останалите единични неща на Дюрер. Разпознават се моментално. Толкова е вълнуващо, когато видиш творба, известна ти само от албуми и филми за искуството...

... "Ръце" ...

Невероятно силен постинг. Благодаря ти, Таня! Светла вечер от мен!

Така е, понякога коментарът е излишен. Поздрави!

Поздравления, Таня!:)

Ръцете са всичко разказано без думи - само с присъствие!

Ревнах, хем съм чувала историята...
Поклон за този постинг!

"Ръцете ти единствено виновни..."

Много харесвам Дюрер, но не знаех тази почти вълшебна приказка...
Хубава вечер!

Всеки път, когато видиш копие от тази рисунка, погледни още веднъж...
Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам .
-----------------------------
Прекрасен финал!...

Моите почитания.

Колкото пъти да чета тази история,винаги настръхвам...Албрехт е сътворил тази картина с благодаряност към брат си за жестоката цена, която е платил Албърт за своята саможертва-раздялата с мечтата си!Да,никой не успява сам...
Прегръщам те!

А можеше да е и още по-силен, ако вместо тази оркестрова транскрипция на Шаконата от сол-минорната Сюита на Хендел звучеше оригинала - пиано.

Много, много хубав постинг! Благодаря ти! :)

Повече от прекрасно! Докосна ме легендата за една картина ... за обичта и саможертвата и благодарността...единици са тези, които могат да го направят!!
"...никой, никой никога не успява сам ..."

Благодаря! И прегръдка за всичко това, което правиш!!

Чудесен пост, браво!

Дюрер е един от любимите ми художници! Имам копия на 160 негови гравюри и продължавам да търся:)

Дюрер е рисувал с душа, това просто си личи от работите му...Между другото той е от унгарски произход, рода му е преселнически.

Поздрави!

Много трогателна история, Таничка! Не бях я чела.
Поздрави за прекрасния постинг!

трогна ме до дъното на душата...
със сълзи в очите..

разплака ме с този разказ. Толкова мъка, болка любов и саможертва! Тия ръце казват много! Музиката също!

При теб има винаги какво да се научи!