Блогът на stela50 :: Мъчните хора. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.01.2013 12:50 - Мъчните хора ...

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 34015 Коментари: 36 Гласове:

Има такива хора ... специални, незабележими,
различни ... понякога мъчни, с тежък характер
и болезнено откровение, друг път - мълчаливи
и затворени ... но винаги истински ...
Те са тези, с които заедно къртим зидовете
на бездушието, тези, в чиито очи, когато и да
се погледнем, сме винаги същите...

Джером Джером има един разказ
за вечнозелените хора.
Това са хората, на които може винаги
и по всяко време да се разчита.
Те не се натрапват, нито тръбят какви
приятели са. Не напомнят кога са ти
помогнали. Просто го правят, когато
почувстват, че трябва да го направят.
Те са вечнозелени и последователни.
Думата им не е от ден до пладне.
Те не са декларативни и ефектни.
Те са само полезни ...
Истинските приятели може да са далече.
Но винаги ще са до теб, когато наистина
имаш нужда от рамото им...

***
" Те са сдържани,търпеливи и силни хора;
по-силни са от света,по-силни са от живота
и смъртта, по-силни от съдбата.Бурите на
живота ги връхлитат, дъждовете безмилостно
ги шибат,свирепите студове се мъчат да ги
сковат; но бурите, дъждовете и студовете
отминават, а те остават зелени, прави,
непоклатими.Те обичат топлите слънчеви
лъчи на живота, насладите и радостите,
които той носи, но и тях посрещат по
обичайния си сдържан начин.Нещастието не
може да ги превие, мъката и страданието не
изписват израз на отчаяние по лицата им –
можеш да ги видиш само да стиснат зъби
и толкова. "
Джером К. Джером

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Тези мъчни, но истински хора са безценни,
те са като звездите ...когато стане тъмно,
първо те се виждат ...
Истинските приятели са Дар от Бога…
И ще ни намерят сами.
Защото сърцата ни непрекъснато ги викат …

Художник Маша Фурсова

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Страст и хартия
СПОМЕН С АРОМАТ НА ДОМАШЕН ХЛЯБ
СПОРЕД ФАЛШИВАТА "БЪЛГАРСКА" И...

Следващ постинг

Предишен постинг

Само две думи ...

Такава обич ...

Коментари

1. malchaniaotnadejda7 - Има такива хора...
20.01.2013 12:53

За мен, ти си един от тях. Прегръщам те, Таня!