„На този връх свет паметник ще се издига,
На бъдност да напомня за безстрашните деди.
Могъща пирамида небо ще достига,
на майки да мълви, на внуци да реди.”
                                Венко Марковски


“Свободна България” на Георги Данчов – Зографина.



  Възкресението на един народ

– Но кои са пък тези, кои? – завикаха на руските си гости
уплашените румънски домакини – Додето вашите войници
са облечени в нови мундири, те носят по телата си дрипи!...
– Това са техните рицарски униформи – отвърнаха руските
войници. – Когато са се срещали гърди срещу гърди със своя
враг, върху окопи и укрепления, върху покривите на къщите
и стените, когато ноктите са били зачепкнувани в гърла,
ръцете са срещали клещи, краката – греди, очите –
светкавици, когато се е отбранявал всеки камък, когато всяка
тухла е ставала зид, всяка педя родна земя – полесражение,
тогава техните дрехи са станали такива дрипели.
– Но техните стари пушки, какви са такива изпочупени?...
– Имало е боеве, когато в ръцете им са ставали тояги.
– А ножовете им.... насечени като триони!...
– Такива виждаме насечени и главите им!....
    Те са носили на челата си лъвове!
– А сега нямат на главите си нищо друго освен рани!
– Това показва, че не са се крили под калпаците си,
    когато е падала градушка.
– Косите им са само пепел!
– Тия хора са се били в запалени къщи.
– Но сега защо са целите мрак?
– Носят ужасни спомени.
– Но тия хора да не би да идат от Балканите?...
   Само кървавите въстания им приличат!
– Да, познахте, това са братята българи!

Из "Шипка" на Яна Язова



   НЕПОБЕДЕНИТЕ ...


" При атака пред Плевен "
*
Във войната младият руски художник Василий Верешчагин
е доброволец. Картините му от онзи период, както и всички
следващи батални платна, са зов на будната му съвест
против безсмислието на войната.
Василий Верешчагин не се доверява на абстрактно творческо
въображение - той винаги рисува от натура.


 Панихида.
 Василий Верешчагин, 1878-1879 година
*
Тази картина ще заслужи уважението на много
военно-исторически музеи, ще има място
в множество копия, за да стане достояние
за съпреживяване на милиони хора ...
Мъглив зимен ден, безлистни тръни в далечината и сякаш
незаглъхващ вой на студен вятър издига към небесата
последната милост към убитите войници. Никой не знае
кои са те: българи, руси, османци, румъни. Неотразима
мъка в лицето на млад свещеник, който отправя
кадилницата за упокой душите на всички, победени
в това сражение - пред смъртта те са равни.


Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка. 
 Василий Верешчагин, 1878 година
*
След победата край Плевен руският военен журналист,
художник  и писател Верешчагин продължава с армията
на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана.
Албумът със скиците,които е загубил по пътя си,по-късно
е бил намерен. От по-нататъшното развитие на военните
действия, в този тефтер са останали идеи за
"На Шипка всичко е спокойно", "Шипка-Шейново",
"Пътят на военнопленниците" и много други...


" В окопите на Шипка ..."
Василий Верешчагин, 1878-1879

 "Стоенето на Шипка"

"На Шипка всичко е спокойно..."
*
Кокиче за героите на Шипка

Те нямаха букети на гробовете,
венци от скъпи траурни цветя.
Тържествени хвалебствени слова
не чете никой в памет на героите.

Закичени с медали от куршуми,
отпили смърт във глътка свобода;
повярвали на мърдростта на лудите,
се биха не за власт, а за честта.

Достойни ли сме днес за паметта им?
От спомена за тях дали горчи?
Курбан си дадоха живота за България
героите - ала къде сме ний?

Излишно е във църква да се молите,
за тях да палите свещъ и кандила.
Кокиче откъснете за героите,
разказвайки за техните дела!

Автор - Илияна Каракочева



 Честит Национален празник ! 

Това ли е обаче Свободата, заради която са дали живота си?
...

и нека бъдем!

Паметта за героите; с гордост и с болка пред толкова човешки съдби; спомен за българите, направили своя труден избор! Дано днес да споделяме тяхната обич към България!
Честит Национален празник!

Честит празник!

Днес видях ,един нов празник! Зарадва ме това,че празника и протеста се сляха и видях много ентусиазъм и усмивки! Дано добротата и радостта бъде във всеки от нас все по-често!

Ние помним изученото и прочетеното, но ни трябва и патоса на героите, чиито имена славим днес! Нужно ни е да останем хора и да бъдем достойни българи!
Честит празник!

Имаме с какво да се гордеем в миналото си ! А бъдещето ... защо да не го направим достойно за гордост ...

Поздравление за постинга !!!

За управляващите е шпек-салама от рекламата, а истинската според Сервантес:

Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат.
Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш. Парченце по парченце. Отваряй си очите да не ги изпускаш! Не се лакоми за цялата наведнъж – цялата само с бой се взема, а боят е лошо нещо, никога не знаеш как ще свърши, какво ще спечелиш. Най-често тия, задните, прибират печалбата и я заключват и ти пак парче по парче оттук оттам…
Та пак ти казвам, Санчо, отваряй си очите! Било зорлем да измъкнеш някое парченце свобода, било да чукнеш през пръстите някой забравил се свободолюбец…

Слава.....вечна слава на чадата твои. Благодаря ти за този постинг!!!

Вашият подвиг и саможертва не са забравени!

Поклон!!

Слава на героите загинали за българската свобода! Поздравления за хубавия постинг!

Поздрав, Стела!

Дано винаги да бъде така!
Поздрави за хубави пост!

за великолепния постинг, Таничка...
Поклон... никога не е късно да се се поклониш и да опреш чело до земята
пред героизма и жертвите паднали за свободата на Родината...
Нисък Поклон...